В края на май едно иранско село влиза в новините заради особено жестоко престъпление - 37-годишният Реза Ашрафи обезглавява собствената си 14-годишна дъщеря.
Става въпрос за така нареченото "убийство на честта", за което мъжете от семейството са оправдани, ако детето им извършва неприемливи според тях и общността действия.
В случая - заради подозрението, че дъщеря му Ромина се готви да избяга със своя 29-годишен приятел.
Преди Реза да отнеме живота на дъщеря си със земеделски сърп, той се обажда на адвокат, за да попита какво наказание ще получи, след като я убие.
"Най-много от 3 до 10 години затвор", уверява го гласът от другата страна на слушалката, както разказват роднините на Ашрафи пред ирански вестник, цитиран от New York Times.
По думите на майката, Рана Дащи, бащата и момичето отдавна не се разбирали, защото тя била настроена бунтарски - често оставяла кичури от косата си да се виждат под хиджаба и се обличала с дънки и тениски.
Когато той разбрал, че тя има приятел, наредил на дъщеря си да се самоубие, за да не посяга той на живота ѝ.
Тя отказала и избягала при своя приятел, но полицията бързо я намерила и върнала у дома, където в крайна сметка се случило и убийството. Семейството ѝ не осъжда бащата строго.
"Тъжната истина е, че патриархалната култура е дълбоко залегнала в иранското общество", разказва иранската писателка и активист Асие Амини пред "Дойче веле".
По думите ѝ няма значение точно колко образована и успяла е една жена, защото в крайна сметка мъжете са защитени и от закона, и от традицията, докато жените имат ограничени права.
Всъщност иранските жени дори се радват на известна свобода в сравнение с доста други страни в региона - те могат да работят като адвокати, лекари, пилоти, филмови режисьори или шофьори.
60% от местата в университетите също принадлежат на жени, а и те представляват половината от работната сила в ислямската страна.
В Иран те имат и право да се кандидатират за политици и да са депутати или министри.
Всичко това обаче е позволено само при определени условия - те трябва да покриват косата, ръцете и извивките на тялото си на публични места и все още се нуждаят от разрешение от мъж в семейството, ако искат да работят, да пътуват или да се разведат.
Въпреки всички малки постижения двата пола никога няма да бъдат равнопоставени, докато в страната действа шариатът.
Според ислямския закон всички важни решения за живота на една жена се взимат от нейния баща, дядо или съпруг, а ако спрямо нея бъде извършено престъпление, те решават също така как и дали да бъде наказан извършителят.
Ето защо и престъпление като убийството на честта има максимално наказание едва от 10 години в затвора. Според най-скорошното изследване, изнесено от Иранската полицейска академия, 45% от убийствата, извършени в западните и южни ирански провинции, са тъкмо такива. Според много активисти обаче голяма част от тях често се прикриват и дори не влизат в статистиката.
Върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей се изказа по случая с Ромина, като заяви, че трябва да има "тежко наказание" за всеки мъж, който злоупотребява с жените.
Това изказване обаче е крайно недостатъчно, за да донесе промени.
"Всички са бесни и шокирани, защото този случай ни напомня колко ненормални са тези закони и колко е важно да се променят", казва известният адвокат и защитник на правата на жените Шади Садър пред New York Times.
Консервативно настроените иранци обаче защитават законите и обвиняват момичета като Ромина в неподчинение и промискуитет.
"Законите за насилието срещу жените са достатъчни", заяви Муса Газафарабади, консервативен духовник и законодател, пред местните медии. "Не можем да екзекутираме бащата на Ромина, защото е против ислямския закон".
Междувременно президентът на страната Хасан Рухани миналата седмица отправи молба към Парламента да ускори законодателството за защита на жените. Законопроектът, който е висящ от осем години, ще криминализира емоционалната, сексуалната и физическата злоупотреба и ще наложи затвор за нарушителите.
Друг законопроект, който би трябвало да криминализира насилието и изоставянето на деца, пък е в застой в продължение на 11 години.
Тези закони едва ли ще бъдат приети от консервативната правосъдна система, чиито поддръжници твърдят, че подобни "нововъведения" имат за цел да имитират западните ценности, които противоречат на ислямските принципи.
Нещо повече - вместо реформи, често решението, което те посочват е друго: за да се избегнат тези убийства, е по-добре момичетата да се омъжват възможно най-рано.
Легалната възраст за брак в Иран е 13 години. Разбира се, с разрешение на роднините от мъжки пол.
И все пак има доста ислямски учени и активисти, които от доста време се опитват да променят обществените настроения, като изтъкват, че Коранът и свещените текстове всъщност не оправдават подобни престъпления, а убийството на честта е плод на грешно тълкуване.
"Как е възможно баща да убие детето си, да не бъде подведен под отговорност или изправен пред смъртно наказание?", казва Фаезех Хашеми, която е активист за правата на жените и член на иранския парламент между 1996 и 2000 г.
По думите ѝ, ако Иран иска да подходи към този въпрос справедливо и мъдро, то бащата трябва да се изправи срещу наказателната система.
Във всеки случай битката за правата на жените в Иран не е приключила и от Ислямската революция насам е все по-жестока.
Последният удар върху опитите за промяна беше нанесен през 2009 г., когато движението на жените за равни права беше криминализирано с основанието, че застрашава националната сигурност.
Днес неговите най-известни лица, включително нобеловият лауреат за мир Ширин Ебади и феминистката и адвокат Насрин Сотуде, са или в изгнание, или в затвора.
"Правата на жените се политизират и криминализират, заради което безобразията трудно водят до осезаеми действия", казва Сусан Тахмасеби, активист за правата на жените със седалище в Техеран и Вашингтон.
Колкото и потресаващи обаче да са историите с момичета като Ромина, колкото и много да се говори за тях в социалните мрежи и медиите, активистите са убедени, че надеждата нещо да се промени е твърде малка.
Засега изглежда постижимо единствено това Реза Ашрафи, който в момента чака своя процес, да получи максималната 10-годишна присъда за своето деяние.
Междувременно в селото на Ромина - Ламир, нейните съученички често отиват на гроба ѝ, за да оставят там цветя, а вероятно да се помолят това да не бъде и тяхната съдба.
