На пръв поглед Германия, Нова Зеландия и Бангладеш нямат толкова много допирни точки, освен ако не включим най-очевидното, което ги обединява: ръководени са от жени.
Когато обаче включим в тази констатация и контекста, свързан с пандемията от COVID-19, този факт се превръща в тенденция: тези държави са се справили по-добре с овладяването на кризата.
Това поне сочи анализ, публикуван от Центъра за изследване на икономическата политика и Световния икономически форум, който обхваща 194 страни и заключва, че разликата е видима и "може да се обясни с проактивните и координирани политически отговори, предприети от жени", както пише "Гардиън".
Относителният успех на канцлера на Германия Ангела Меркел, премиерите на Нова Зеландия (Джасинда Ардерн), на Дания (Мете Фредериксен) и на Финландия (Сана Марин), както и президента на Тайван Цай Инг-Вен досега привличаха доста медийно внимание, включително и нашето, но твърде малко академичен интерес.
Това обаче се променя днес с излизането на доклада, който се опитва да разбере повече за причините те да имат "систематични и значително по-добри резултати" в справянето с COVID-19.
"Нашите резултати ясно показват, че жените лидери са реагирали по-бързо и решително пред заплахата от потенциални фатални случаи", казва Суприя Гарикипати, икономист по развитие в университета в Ливърпул, която е съавтор на изследването заедно с Ума Камбампати от университета на Рединг.
"Почти във всички случаи те са въвели карантина по-рано от мъжете лидери, макар налице да са били подобни обстоятелства. Въпреки че това може да има дългосрочни икономически последици, то със сигурност е помогнало на тези държави да спасят човешки животи, което се доказва и от значително по-малкия брой на смъртните случаи в тях", гласи изследването.
Сред изследваните показатели (в периода до 19 май) са били БВП, общото население и неговата гъстота, дялът на възрастни жители, годишните разходи за здравеопазване на глава от населението, отвореността към международни пътувания и нивото на равенство между половете.
По думите на учените са въведени и редица променливи, които да помогнат за анализиране на суровите данни и да направят надеждни сравнения между страните.
Тъй като само 19 от близо 200 държави в изследването са ръководени от жени, авторите са създали и така наречените "най-близки съседни" държави, за да компенсират малкия размер на извадката, сдвоявайки Германия с Великобритания, Нова Зеландия с Ирландия, а Бангладеш - с Пакистан.
"Този анализ ясно потвърждава, че когато държавите, ръководени от жени, се сравняват със страни, подобни на тях по редица характеристики, те се представят по-добре, имат по-малко случаи на COVID-19, съответно и по-нисък брой починали", твърди Гарикипати.
По думите на учените това се дължи и на факта, че жените по-трудно предприемат рискове по отношение на живота, но едновременно с това са "по-склонни да поемат рискове в областта на икономиката".
По критерия "отвореност към пътуване" страните, ръководени от жени, не могат да се похвалят със значително по-нисък брой случаи на COVID-19, но пък са отчели по-малък брой на починалите, което според учените може да се дължи и на "по-добрата политика и спазването на въведените мерки".
Гарикипати твърди също така, че има и доста доказателства за "значителна и систематична разлика" по отношение на институциите и други контролни органи, които показват, че страните, ръководени от жени, са имали предимство в настоящата криза.
В крайна сметка обаче изследването им има и друга цел - да послужи като отправна точка за дискусия относно влиянието на националните лидери при овладяването на кризи, подобни на тази с COVID-19. А както личи, все пак полът има значение.
