Свикнали сме да свързваме понятието "дисидент" с авторитарните и тоталитарните режими. Всеки, който се противопоставя на силово наложена доктрина, мисъл, партия или социална структура, е определян като дисидент.
Обикновено тези хора биват репресирани, преследвани, лишавани от свобода, осъждани и дори убивани. Из нашите географски ширини - разбирайте Източна Европа - дисиденти са били най-вече противниците на комунистическите режими като Сахаров, Солженицин, Валенса, Хавел или пък Марков.
Тяхното наследство остана, а епохата, в която живяха, отмина. Съветския съюз се сгромоляса и за известно време всички си мислеха, че може би вече няма да се налага политически или културни дейци да търсят убежище в други държави заради преследвания и репресии у дома.
Уви, три десетилетия по-късно, се появява едно ново поколение дисиденти, което търси пътища да се противопостави на авторитарното управление на Владимир Путин.
Русия, разбира се, има дълга история на емигрантски вълни, провокирани от политическа нестабилност или гонения. След революцията в края на Първата световна война стотици хиляди бягат от установяващата се съветска власт, а пък с падането на СССР и отварянето на границите Западът става дом на новопоявили се олигарси, бизнесмени или обикновени хора, търсещи по-добър живот от нестабилността в пост-съветска Русия.
През последните години обаче все повече и повече политици, журналисти, адвокати, правозащитници и други хора са принудени да емигрират поради политически причини, като основни дестинации за тяхното изгнание са най-вече Балтийските държави.
Само в периода 2014-2018 г. над 30 души от Русия получават специален защитен статут за себе си и семействата си в Литва. Няколко десетки други пък се ориентират към съседните Латвия и Естония и техният брой все повече расте, след като руската държава започна системно да преследва съмишленици на опозиционера Алексей Навални.
Първо самият той бе осъден на затвор, а малко след това обвинения бяха повдигнати и срещу негови приближени. Един от тях е Леонид Волков, който живее в Литва от 2019 г. В началото на годината, по време на процеса срещу Навални, Московският съд издава заповед за задържане на Волков по обвинение в насърчаване на непълнолетни да участват в неразрешени протестни събирания.
Самият той ръководи президентската кампания на Навални от 2018 г. и се явява една от водещите фигури във Фонда за борба с корупцията, обявен за екстремистка организация от руските власти. По този начин ефективно бе ликвидирано опозиционното движение на Навални и бе отрязана възможността на съюзниците му да се кандидатират за изборни постове в продължение на години.
Последният удар срещу движението на Навални бе блокирането на неговия сайт и мобилно приложение в навечерието на парламентарните избори, които се състояха 17-19 септември. Самото мобилно приложение "Умно гласуване" събираше противници на управляващата партия и чрез разпространяваната в него информация опозиционерите можеха да имат шансове за депутатски места в Държавната дума.
Тогава Волков призова през социалните мрежи в Литва всички опозиционно настроени гласоподаватели да се готвят "за битка за свобода на получаване и разпространение на информация."
Литва обаче е център и за други дисидентски групи, а правителството активно подкрепя тяхната дейност.
От 2013 г. насам Външното министерство организира всяка година форум на опозиционни групи. Същото прави и бившият световен шампион по шахмат Гари Каспаров, който е един от най-отявлените критици на Кремъл и в един момент дори кандидатства за литовско гражданство, въпреки че не живее в тази страна.
По инициатива на руските дисиденти във Вилнюс и с подкрепата на местния парламент, в близост до руското посолство в столицата се появи и площад с името "Борис Березовски" - руският опозиционер, който бе застрелян през 2015 г. в центъра на Москва, а властите и до днес не могат да разкрият кой стои зад покушението му.
От началото на 2020 г. се появява и друг център, привличащ руски дисиденти - Грузия.
"Вече се губи броя на хората, които познавам и които се преместиха тук в Тбилиси. Виждам ги по улицата и просто си казвам "А, още един", споделя за The Moscow Times Майкъл Наки, роден в Москва блогър и политически коментатор с руско-американски произход.
Произходът, политическите убеждения и миналото на дисидентите е различен, като сред тях има адвокати, журналисти и артисти. Общото между всички тях обаче е отношението към властта в Русия.
Друг популярен дисидент е адвокатът Иван Павлов, защитавал интересите на Алексей Навални, както и на опозиционния разследващ журналист Иван Сафронов, който през 2007 г. губи живота си при мистериозни обстоятелства. Той пада от петия етаж на сградата, където живее, а заключението на полицията е, че се е самоубил.
Самият Павлов по-рано тази година е задържан от властите в Москва по обвинение в разкриване на секретни подробности по случая със смъртта на Сафронов, а малко след това правната НПО организация на адвоката е обявена от руския съд за "неблагонадеждна" и свързана с чужди държави. Така, заплашен от съд и затвор, в крайна сметка Павлов решава да се премести в Грузия.
"Трябваше да си променя изцяло живота и да започна отначало. Грузия обаче се оказа добра към мен", казва той.
Не е ясен точният брои на руските политически имигранти в Грузия, но вероятно той е в порядъка от няколко десетки до няколко стотици от началото на тази година.
Причина е най-вече е кампанията срещу опозиционни медии и организации, получили етикета "чуждестранен агент" или "екстремист".
"С наближаването на изборите за Думата осъзнах, че имам три възможности - да ида в чужбина, да се цензурирам или да бъда арестуван и вероятно вкаран в затвора", продължава Майкъл Наки, който има популярен канал в YouTube. "Тук (Тбилиси - бел. ред.) стандартът ми на живот е по-добър, защото наемите са ниски, а храната по-евтина и вкусна."
"В крайна сметка обаче материалните неща не са достатъчни. Сърцето ми си остава в Русия", казва той.
