Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Путин сам превръща Навални в мъченик

Върхушката в Русия направи от опозиционера това, което той искаше - символ на несправедливостта в страната и на борбата на хората, които живеят в панелки, срещу хората с дворци на Черно море Снимка: БГНЕС
Върхушката в Русия направи от опозиционера това, което той искаше - символ на несправедливостта в страната и на борбата на хората, които живеят в панелки, срещу хората с дворци на Черно море

Алексей Навални - най-яростният опозиционер на Кремъл и човекът, когото режимът на Владимир Путин опита да отрови - най-накрая влезе в затвора. Московският съд замени условната присъда срещу него отпреди 7 години с ефективна и сега той ще прекара следващите няколко години в затвора.

Едва ли някой е изненадан от присъдата. Тя се очакваше, а целият процес бе типичен пример за начина, по който работи системата на Путин - чрез демонстрация на абсолютна сила и липса на каквото и да е разделение на властите.

Присъдата срещу руския опозиционер е свързана с дело от 2014 г., по което доказателствата бяха толкова неясни, че Европейският съд по правата на човека обяви процеса за несправедлив. Въпреки че бе само условна, тя не позволи на Навални да се кандидатира за президентските избори през 2018 г.

Сега се случва общо взето същото. Текущото решение на съда ще изкара Навални не просто от политиката (и президентската надпревара след година и половина) за следващите няколко години, а и изобщо от обществения живот.

Но наистина ли той е чак такава заплаха, че властта да иска да го премахне на всяка цена по един или друг начин?

Навални винаги е бил критичен, остър и потенциално опасен фактор за режима, но все пак той действаше в една затворена среда в Русия, а всяко едно негово действие и идея повече или по-малко се контролираха или ограничаваха.

Привържениците му в страната не бяха достатъчно голяма критична маса, а основната му подкрепа идваше от западните правителства и руснаците в чужбина.

Дори самият Навални сам е споменавал, че би бил по-вреден за режима мъртъв, отколкото ако е жив.

Отговорът обаче е съвсем лесен - така действа системата. От Москва през Пекин и Пхенян, до Дамаск, Рияд или Техеран - всички авторитарни режими работят по сходен начин спрямо хората, които приемат за някаква заплаха - те просто изчезват.

Не е задължително Путин да е поръчвал лично смъртта на Навални. Има достатъчно други хора, в чиято паничка той е бъркал, които му имат зъб и може да са искали да се докажат пред руския президент.

В момента вече няма значение кой е пожелал смъртта на Навални. Въпросът е, че целият случай се оказа една клопка, а режимът се вкара сам в нея. Точно това е синдромът на авторитарните управления - в един момент губят способността си за вземане на рационални решения и стават заложници на собствените си методи на действие.

След опита за убийство, пропагандното колело се завъртя, а след това вече нямаше спиране. Властите заплашваха Навални, че ще го арестуват, направиха го още с кацането му в Русия, атакуваха близките и приближените му и в крайна сметка го вкараха в затвора.

Снимка: Twitter, @Kasparov63

Така Путин сам осъществи целта на опозиционера да се превърне в мъченик. При това без дори да е нужно Навални да губи живота си.

Сега вероятно протестите ще се разширят, а движението на осъдения ще събере нова подкрепа. Само в деня на процеса срещу него полицията задържа 850 души, а в уикенда преди това - над 5000. Стигна се дори до това държавата да налага глоби на социалните мрежи, че са позволили публикуването на кадри от протестите и сблъсъците с полицията.

В този смисъл Алексей Навални вече е ярък символ. Но не на това, че Русия може да има друга алтернатива на Путин, а символ на несправедливостта. В Русия може би личните свободи не са особено голяма ценност, но справедливостта със сигурност е.

Тези, които протестират и тепърва ще излизат да го правят не е задължително да харесват опозиционера или да искат либерална демокрация. Няма да търсят свободни и честни избори, които не са с предизвестен край.

Властта в Русия винаги е била и ще си остане привилегия за съглашението между силови структури, а не на обществения договор между гражданите и държавата. Това няма да се промени.

Протестът е задвижван от общото чувство за неудовлетвореност и понижаващия се стандарт на живот. На онези, които живеят в панелните блокове, срещу онези в дворците на брега на Черно море.

Не става въпрос за съдбата на един човек, а за цял един клептократичен модел, който защитава себе си за сметка на всички останали. В крайна сметка истинската битка ще бъде именно по тази ос.

Единственият шанс за Навални и хората около него е да успеят да канализират общественото недоволство и да го превърнат в ефективна политическа промяна.

При това, без да принуждават мекия до този момент авторитаризъм да се превръща в твърд.



Най-четените