Без локдаун, без строги мерки, без вечерен час и SMS-и за излизане от дома, но пък с почти непрекъснато отворени училища и доста активен социален живот - така Южна Корея преминава през пандемията от коронавирус.
Сеул успява да наложи безпрецедентен контрол над заразата, без да жертва твърде много от психиката на гражданите, и усилията за борба с COVID-19 не приличат нито на твърдия ухански подход, нито на европейския модел. Със сигурност не и на българския.
В края на февруари там установяват жена, заразена с коронавирус, която дни преди теста е присъствала на религиозна сбирка с над 1000 души.
Тя става известна като Пациент 31 и до голяма степен успява да насочи Южна Корея как да действа пред заплахата от болестта. Здравните власти изготвят план, който цели да тестват колкото се може повече хора за колкото се може по-кратко време, за да установят мащабите, в които вирусът пълзи из държавата.
Те издирват не само тези, които са доказано заразени, но и хората, които са били в контакт с тях, и осъзнават, че всички те трябва да бъдат под строга карантина за определен период от време, за да не продължат веригата на заразяване.
Протоколът в три стъпки е добре известен и в Европа, макар и да не дава такъв успех - проследявай, тествай и изолирай. В Южна Корея той сработва безотказно.
Седмица след установяването на Пациент 31 страната прави най-много тестове на глава от населението в световен мащаб и е развила най-прецизната система за проследяване, която ни е известна, поставяща под карантина стотици пациенти, за да не заразят околните. На 1 март Сеул съобщава за 3700 потвърдени случая на коронавирус.
Толкова са и случаите в Италия по онова време, макар че слабото тестване подсказва, че под повърхността се е развивала сериозна скрита заболеваемост. За това сочи и фактът, че до края на април Италия отбелязва 200 хил. случая, САЩ - над 1 млн., а в Южна Корея те са все още под 11 хил.
С други думи, докато западните държави изпускат юздите на пандемията, Сеул ги държи здраво и мерките там работят.
И докато страните в Европа, както и Вашингтон се мъчат с пълни и частични затваряния, Южна Корея следва същия добре установен принцип - проследявай, тествай, карантинирай. Разбира се, никоя държава не е напълно подготвена за пандемия, но ранните и решителни действия на азиатската страна се оказват решаващи за нейния успех.
Още повече, че Южна Корея е една от първите страни извън Китай, в които коронавирусът е засечен. Изглеждаше, че страната е пред неизбежен риск, но Сеул успя да го избегне. И въпреки че се движи доста бавно с ваксинацията, държавата на Корейския полуостров продължава да отбелязва под 700 случая дневно, но по-важното е, че в началото на пандемията успява бързо да смачка кривата ѝ.
При първите случаи на коронавирус капацитетът за тестване е повишен значително, докато се разгръща тактика за проследяване на контактните лица. Обособени са центрове за изолация. Разбира се, в тях картината никак не е идилична, защото по онова време знанията за вируса и за третирането му са малко.
Мнозина от изолираните изпадат в депресия, защото нямат нищо друго за правене, освен да гледат телевизия и да се хранят по три пъти на ден с предоставената им храна. Ежедневните тестове ги уморяват още повече, а ако някой се почувства зле - дежурните медицински сестри не знаят какво да правят.
Стратегията на Сеул идва със своите минуси.
В Европа и САЩ има сериозно недоверие към идеята за държавно следене, докато в Южна Корея то става през редица канали като смартфони, банкови карти и камери за видео наблюдение. Въпреки усилията продължават да избухват огнища и някои бизнеси продължават да търпят ограничения.
Не може да се отрече обаче, че подходът на Сеул спасява животи по начин, по който почти никъде в западния свят не успяха да бъдат опазени.
До април 2021 г. са починали около 2000 южнокорейци, докато в страната никога не е имало стриктен локдаун, хората работят в офисите си и градският транспорт продължава да е все така натоварен. Маските са задължителни на повечето места, но иначе пандемията не е толкова видима, колкото е на други места по света.
Причината е, че Южна Корея е научила своите уроци от БИРС (Близкоизточен респираторен синдром) - коронавирус, който изглежда е по-смъртоносен от този щам. Тогава здравните власти разработват алгоритми за действие при ново заразно заболяване и се заричат, че никога повече няма да бъдат хванати неподготвени от подобна зараза.
Така през декември 2019 г. около 30 от топ епидемиолозите на Южна Корея се събират за съвещание.
Сценарият: хипотетичен коронавирус с произход от Китай идва на полуострова, донесен от четиричленно семейство. Тренингът предвижда пациентите да бъдат проследени през GPS и чрез кредитните си карти. Освен това е взето решение да се развият методи за тестване, които бързо да се приспособяват към нови видове коронавируси.
Сеул има опит и с ТОРС, и с БИРС, но и в двата случая установява, че разработените схеми са валидни, само ако пациентите съдействат за контактните си лица. По време на избухването на БИРС например един пациент скрива контактните си лица и така излага на риск почти 1000 души. Затова Южна Корея решава, че не може да разчита на личната съвест при контрол над пандемия.
Държавата използва всякакви методи за проследяване, каквито са ѝ налични. Нарушилите карантината търпят солени глоби. Оплакванията за нарушени човешки права и недемократични практики биват пренебрегвани.
Медицинският персонал пък преминава през постоянни тестове и симулации доколко е подготвен за избухване на пандемия. Развитието на всяка болест, която представлява потенциална опасност, се следи изкъсо и се докладва на най-високо равнище.
Буквално седмици след последната симулация до Сеул стигат данни от Ухан за огромен брой атипични пневмонии.
Отначало Южна Корея е на път да пренебрегне предупрежденията за нов респираторен вирус, но когато става ясно, че Ухан влиза под строг локдаун, ситуацията се променя. И когато COVID-19 се появява на територията на страната, тя не се колебае да приложи всички нови тактики, които е разработила през годините.
На 4 февруари Сеул разполага със собствено производство тестове, а на 1 март прави по 10 хил. теста на ден. Пациент 31, който всъщност се оказва жена на около 60 години, е живо доказателство за ефикасността на южнокорейската система.
Тя е подложена на обстойно интервю за контактите си и се оказва, че е пътувала между Сеул и Таегу, четвъртия по големина град в Южна Корея.
Там, дни преди да се окаже позитивна, тя е присъствала на религиозна сбирка. Веднага след интервюто към Таегу са изпратени медицински екипи, които да овладеят ситуацията. Разгърнати са медицински центрове за тестване и църковното настоятелство само предава пълен списък на лицата, които са присъствали на събитието.
До дни стотици от църковните членове се оказват заразени и здравните лица взимат решение - всеки, който по някакъв начин е имал контакт, ще бъде изолиран. Проследяването отнема няколко дена, прегледа на часове кадри от охранителни камери и данни от банкови трансакции, но в крайна сметка пациентите са принудени да се карантинират.
Да не спазиш карантината означава да платиш най-малко 8 хил. щатски долара глоба. Така в Таегу, но и из цяла Южна Корея бройката на новозаразените спада чувствително.
Пациентите продължават да лъжат за своите контакти, особено ако те включват незаконни партита и събирания над определения брой хора. Системата за проследяване обаче попълва тези празнини и издирва всеки контактен на доказано заразен, след което го задължава да се тества. Споменът за БИРС, за който се смята, че е с до 35 на сто смъртност, все още е твърде пресен.
Защитници на правата на лично пространство са в шок от случващото се, но битката им в Южна Корея изглежда обречена. В западната част на света проследяването на контактите чрез мобилни данни така и не сработи, именно защото беше въпрос на доброволчески начала. Според Сеул ако се разчиташе само на съвестта на гражданите, държавата нямаше да има успех над пандемията.
За западния човек подходът на Южна Корея звучи почти като диктатура, но всъщност южнокорейците масово го одобряват. През май 2020 г. при анкета на южнокорейската държавна телевизия 9 от 10 запитани изказват подкрепа за начина за справяне с пандемията.
Горе-долу същият процент признават, че ще жертват част от личния си живот в името на здравето.
Други смятат, че Южна Корея успява, защото е действала рано. За разлика от западните държави, полуостровът има опит с по-опасните щамове на коронавируса - ТОРС и БИРС, и знае от какво и как да се пази. Сеул и за момент не допуска опасността от COVID-19 да бъде подценена, особено в периода, в който за този вирус още не се знаеше много.
Колкото до опасенията за личните права и свободи - Южна Корея предпочита да отложи този въпрос за времена, в които пандемията е напълно под контрол и не е грижа номер едно на държавата.
