В зависимост от гледната ви точка китоглавата чапла би могла да има глуповатия чар на птицата, сякаш излязла от някоя карикатура, или пък може да решите, че ви гледа сякаш вече е готова да ви нападне и глътне на един залък.
Тази птица всъщност е праисторически хищник, който буквално се храни с малки крокодилчета.
За първи път е документирана още от древните египтяни, но със сигурност се знае, че видът е далеч по-стар, вероятно на повече от 60 милиона години.
Към средата на XIX век китоглавата чапла е класифицирана като вид щъркел, само че по-съвременни генетични изследвания вече я поставят в разред пеликаноподобни.
Разпространена е в блатистите местности и мочурищата на Източна Африка, най-вече Уганда, Судан, източната част на Демократична република Конго, Замбия, Кения, Етиопия, Ботсвана и Танзания. Популации се срещат също в Централноафриканската република и Чад.
Чаплата е огромна птица. Средната височина на възрастните екземпляри е между 1,2 и 1,4 м, но някои достигат и до 1,5 м с размах на крилата над 2,5 м.
На пръв поглед определено не изглежда като опасен ловец. Това обаче е само заблуда.
Китоглавата чапла има много дълги крака с разперени настрани пръсти, които ѝ позволяват да се движи в меката блатиста почва и да навлезе дълбоко във водата.
По време на лов птицата се отличава с огромно търпение, като може в продължение на часове да стои в плитката вода, без да се движи и дори да мърда главата си, докато дебне плячка.
Това най-често са протоптерии, тилапии и сомови риби, обитаващи води с по-ниско съдържание на кислород, което ги принуждава да стоят близо до повърхността. В менюто на китоглавата чапла влизат още жаби, змии, нилски варани и дори малки крокодилчета.
За тях птицата разчита на своето най-ефективно оръжие - клюнът. Той може да достигне 30 см дължина и 15 на широчина, което го прави третият най-голям сред всички видове птици. Изключително остър е от всички страни, като в края си приема формата на кука.
Неговата големина дава изключителна ефективност при лов на едра плячка и позволява на птицата да поглъща наведнъж жертви с големина до 50 см.
Китоглавата чапла е моногамна птица и за разлика от своите братовчеди пеликаните не живее в колонии. Това означава, че всяка двойка гнезди индивидуално и пази ревниво територия от 2 до 4 квадратни километра около гнездото си.
Обикновено женската снася до три яйца, като от излюпените по правило оцелява само едно пиле.
Причината е конкурентния характер на малките в гнездото, което гарантира, че до зрялост ще оцелее само най-силното.
Най-често това е първото излюпено. Останалите обикновено представляват "резервен" вариант, ако фаворитът не оцелее по една или друга причина.
Според Червения списък на световнозастрашените видове китоглавата чапла заема място на уязвим вид с обща популация между 3000 и 5000 птици.
Често пъти естественият им хабитат е унищожен заради човешка дейност и замърсяване. Голяма част от тях стават обект на бракониерство, а на някои места просто ги убиват, защото са счита, че носят лош късмет.
