Русия е предложила на Иран да достави хиляди дронове, устойчиви на заглушаване, както и обучение за използването им срещу американски сили в Персийския залив. Това твърди The Economist като се позовава се на поверителен документ, получен от източник на медията от върховете на управлението в Москва.
Според изданието документът представлява предложение от 10 страници, изготвено от военното разузнаване на руските въоръжени сили - ГРУ.
То е предназначено за представяне пред иранските власти, като в него се описва план за доставка на безпилотни летателни апарати с оптични кабели, неуязвими за средствата за радиоелектронна борба.
Според информациите става въпрос за 5000 дрона с малък обсег, както и неуточнено количество системи с по-голям обсег и сателитно насочване.
Такива дронове Москва използва във войната в Украйна. Предвидена е и програма за обучение за работа с двата типа системи.
От Economist посочват, че техен екип е разгледал документа, който съдържа шест диаграми и карта на острови край иранското крайбрежие.
Макар документът да не е датиран, според изданието той вероятно е бил изготвен през първите шест седмици от войната.
По това време все още съществуваше реална опасност президентът Доналд Тръмп да нареди сухопътна операция срещу Иран, включително евентуално превземане на остров Харг - ключов петролен терминал.
Оттам отбелязват изрично, че няма преки доказателства, че документът е бил предаден на иранската страна, нито че Русия е осъществила доставки на дронове или обучения на персонал.
Екипът на Economist е консултирал съдържанието със свои източници в разузнавателни служби от региона, като те са определили документа като правдоподобен, макар да не са успели независимо да потвърдят съдържанието му.
Експертът по руските служби Христо Грозев коментира, че предложението на Москва съответства на други данни, според които ГРУ търси начини да увеличи руската подкрепа за Иран по време на войната му със САЩ и Израел.
Информацията се вписва и в по-широките сигнали за задълбочаващо се военно сътрудничество между Москва и Техеран.
В края на март западни разузнавателни представители заявиха, че Русия се готви да изпрати на Иран свои модернизирани версии на далекобойните дронове от типа "Шахед", които първоначално закупи от Иран през 2022 г. и започна да произвежда година по-късно.
Според източниците руските версии на дрона могат по-успешно да избягват противовъздушна отбрана и да носят по-тежки бойни заряди, макар да не представляват качествен скок във възможностите.
Безпилотните летателни апарати с оптично влакно обаче вече промениха бойното поле в Украйна. Те създадоха големи "сиви зони", в които войници и техника на открито са подлагани на постоянни атаки.
За разлика от стандартните дронове, които използват радиосигнали и могат да бъдат заглушавани, тези системи се управляват чрез тънки кабели, които се развиват зад тях по време на полет. Това позволява извършване на прецизни удари на разстояние над 40 километра.
Подобни дронове вече са били използвани и в Ливан от "Хизбула" срещу израелски сили.
Израелски представители потвърждават, че те са доставени от Корпуса на Ислямската революция гвардия, но отказват да уточнят дали първоначално са произведени в Русия.
Дроновете с оптично влакно се появяват във войната в Украйна през 2024 г. като отговор на разпространените блокиращи сигнал системи, които и двете страни използва.т
Русия започва масовото им производство през следващата година и ги използва с "опустошителен ефект".
Макар да са по-малко маневрени от безжичните си аналози, тези дронове предават по-ясно видео и не излъчват радиосигнали, чрез които операторите могат да бъдат локализирани.
Втората част от руския план включва доставка на далекобойни дронове със сателитно насочване и терминали Starlink.
Русия е използвала подобни системи за откриване, избягване или атака на украинската противовъздушна отбрана, както и срещу украинската логистика далеч зад фронтовата линия.
През 2026 г. обаче Илон Мъск ограничи достъпа на руските въоръжени сили до Starlink, като блокира всички терминали в Украйна извън одобрен от Киев "бял списък".
Според документа тези дронове могат да бъдат пренасочени към Близкия изток, където подобни ограничения все още не съществуват.
В предложението се допуска, че Starlink връзката в региона също може впоследствие да бъде прекъсната, но дроновете все пак биха могли временно да внесат "хаос" сред американските сили.
Третият елемент от плана е обучението на оператори.
Документът предлага набиране на кадри измежду приблизително 10 000 ирански студенти, обучаващи се в руски университети.
Като потенциални групи са посочени още таджики, които говорят както руски, така и вариант на фарси, както и представители на алауитското малцинство в Сирия, лоялно към режима на сваления диктатор Башар Асад.
Според документа всички кандидати трябва да преминават проверки за лоялност.
The Economist отбелязва, че текстът на доклада подсказва, че той е бил написан в момент, когато Русия и Иран са се опасявали от американско амфибийно нападение с цел отваряне на Ормузкия проток или завземане на остров Харг.
В документа се посочва, че американските десантни кораби биха били особено уязвими за атаки с дронове заради ниската си скорост.
Една от диаграмите показва как обучени от Русия ирански оператори биха могли да атакуват десантна флотилия чрез рояци от по пет или шест дрона, изстрелвани от укрити позиции на разстояние между 15 и 30 километра.
Макар сега подобен сценарий да изглежда малко вероятен, според изданието той е тревожил руските и иранските власти в началото на войната.
Документът също така признава, че Русия остава силно ангажирана във войната в Украйна и това ограничава ресурсите, които може да отдели за подкрепа за Иран.
В него се предупреждава и за политическите и военните рискове от по-дълбоко руско участие във войната срещу Иран.
Въпреки това авторите на предложението смятат, че ограничената помощ би могла значително да усложни евентуална американска операция, като същевременно позволи на Москва официално да отрича пряко участие и да избегне открит конфликт със САЩ.
Междувременно поне към момента Техеран и Вашингтон изглеждат все още доста далеч от постигане на мир.
Говорителят на Комисията по външна политика и национална сигурност към иранския парламент, Ебрахим Резаей, заяви, че "сдържаността на Техеран вече е приключила".
"Всяка агресия срещу нашите кораби ще бъде посрещната с тежка и решителна иранска реакция срещу американски кораби и бази", написа Резаей в социалната платформа X.
"Часовникът тиктака срещу интересите на американците; в техен интерес е да не действат глупаво и да не затъват още по-дълбоко в блатото, в което са попаднали. Най-добрият ход е да се предадат и да направят отстъпки. Трябва да свикнете с новия регионален ред", допълва още той.
Коментарите на говорителя бяха публикувани, след като иранският военен говорител Акрами Ниа предупреди тази сутрин, че всяка страна, която налага американските санкции срещу Иран, "определено ще срещне трудности при преминаването през Ормузкия проток".
