Избраният американски президент Доналд Тръмп и неговият съюзник - милиардерът Илон Мъкс, претърпяха унизително поражение в четвъртък вечерта, след като Конгресът на САЩ бламира предложения от тях законопроект за разходите. При това с гласовете на част от републиканците.
Ситуацията е изключително напрегната, тъй като Конгресът има срок до полунощ на петък срещу събота, за да приеме бюджетна рамка за държавните разходи.
Предложеният от Тръмп и Мъск пакет трябваше да удължи правителственото финансиране до март, когато Тръмп вече ще бъде в Белия дом и републиканците ще контролират и двете камари на Конгреса.
Една от причините за провала до голяма степен дойде от факта, че представената бюджетна рамка беше сглобена набързо в последните дни. Преди това републиканци и демократи бяха постигнали сделка за това как да изглежда бюджета за 2025 г. на САЩ, но новоизбраният президент шумно я разкритикува и се обяви срещу нея, определяйки я като "твърде разточителна".
В действителност предложеният от Тръмп и Мъск законопроект до голяма степен приличаше на предишната версия.
В него обаче беше заложено двугодишно премахване на лимита за федералния дълг, който определя колко пари правителството може да заеме, за да си плати сметките.
Този ход би улеснил приемането на сериозни намаления на данъците, но би заложил и чувствително увеличаване на държавния дълг на Америка, който вече е в рамките на 36 трилиона долара.
Въпросът е, че именно това се превърна в сериозната пречка за много от конгресмените да дадат подкрепата си за законопроекта.
Демократите обвиниха новоизбрания президент, че се опитва да облагодетелства богатите си поддръжници като Мъск, които биха били най-големите печеливши от това значително намаляване на данъците.
Според тях вдигането на лимита на дълга ще натовари страната с още трилиони долари допълнителни задължения, които в крайна сметка ще паднат върху данъкоплатците.
Законопроектът трябваше да събере подкрепата на 2/3 от членовете на Конгреса, но в крайна сметка под половината от конгресмените подкрепиха представената рамка - 174 гласа "За" срещу 235 "против".
По-неприятният момент за Тръмп дойде от факта, че 38 от конгресмените на републиканците също гласуваха против предложения от него бюджет.
Това идва на фона на мащабната кампания за подкрепа, подета от близкия кръг на избрания президент. Илон Мъск стигна дотам да заяви в прав текст, че онези републиканци, които не подкрепят проекта, трябва да бъдат отстранени от длъжност.
"Всеки член на Камарата на представителите или Сената, който гласува за този скандален законопроект за разходите, заслужава да бъде отхвърлен след 2 години!", написа той в своята социална мрежа X.
Въпреки това обаче по-дясното в икономически смисъл крило на Републиканската партия предпочете да се разграничи от предложения от Тръмп бюджет заради натрупването на още дълг.
Конгресменът от Кънектикът Чип Рой стигна дотам да напомни на колегите си от партията, че те са тези, които трябва да се борят за повече фискална отговорност.
Междувременно критиците на Тръмп вече определиха случилото се като предвестник на хаоса, който ще дойде с новия му мандат в Белия дом.
Те обвиняват президента, че се е подвел по свои съветници като Илон Мъск и по този начин тласка държавата към блокада.
А такава поне към момента се задава с оглед на напрегнатата ситуация.
Ако конгресмените не успеят да удължат сегашния краен срок или да приемат нов законопроект, правителството на САЩ ще започне частично спиране на разходите, с което ще се прекъсне държавното финансиране по всички пера.
Какво означава това?
Федералните агенции разчитат на годишно финансиране, за да функционират. Когато Конгресът не успее да приеме 12-те законопроекта за разходите, които съставляват разходната част бюджета на САЩ, тези агенции трябва да прекратят несъществени функции.
Ключови сектори като граничната служба, болничното медицинско обслужване, полицията, контролът на въздушното движение и други ще продължат да работят, но без да плащат заплати.
Други агенции обаче ще спрат изцяло голяма част от дейността си. Тук попадат и част от социалните служби, Агенцията за опазване на околната среда, Агенцията по храните и лекарствата и други.
Под въпрос са поставени и помощите за земеделските производители, както и парите, които правителството е предвидило за случаи на бедствия.
