Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху е разрешил на агенцията за вътрешна сигурност в страната да използва обширен запас от данни от мобилните телефони, за да проследи движението на хора, които са се заразили с коронавируса COVID-19.
Целта е по този начин да бъдат идентифицирани и други, които трябва да бъдат поставени под карантина заради интеракцията си с болните.
Да се използват данни, събирани тайно за борба с тероризма, за мерки, свързани с общественото здраве, е безпрецедентен ход. Решението е било взето от временното правителство на Нетаняху, но все пак трябва да бъде одобрено и от комитета за тайните служби към парламента.
Идеята е внимателно да се преглеждат данни за местоположение, които мобилните оператори в Израел рутинно събират за милиони свои клиенти чрез телефоните им. Ще се търсят хора, които са имали близък контакт с лица, за които се знае, че са преносители на вируса, след което ще им се изпраща съобщение с разпореждане да се изолират незабавно.
Планът буди тревога в сред някои критици на Нетаняху и защитници на човешките права. Израелският министър-председател в момента се намира в особена ситуация - опитва се да си осигури мнозинство в парламента след три поредни парламентарни избори в рамките само на една година, като същевременно заради ситуацията с коронавируса прибягва до мерки, някои от които работят и в негова полза.
Неговият министър на правосъдието в неделя например разпореди отлагане на съдебните дела в страната. Така беше отложено и делото срещу самия Нетаняху, който е обвинен в корупция и взимане на подкуп. То трябваше да започне днес, 17 март.
Освен разпоредбата за следене на движението на граждани, временното правителство в неделя разпореди наказание от до 6 месеца затвор за всеки, който наруши заповедта за карантина. Бяха забранени посещенията в затворите, включително и от адвокати, а на полицията беше дадена властта да се намесва при събиране на повече от 10 души, включително и чрез "използването на разумна сила".
Това, което тревожи защитниците на човешките права, е съществуването на запасите от данни от мобилните телефони за движението на гражданите, тъй като според тях това е най-големият тест за израелската демокрация.
Бившият зам.-главен прокурор Малкиел Блас коментира, че заради разпускането на парламента през декември правителството на Нетаняху е оперирало твърде дълго без законодателен надзор.
Блас е на мнение, че дори при подобни кризи, основните граждански права в една демокрация трябва да бъдат предпазени. Според него въпреки че заразата трябва да бъде овладяна, заради паниката не трябва граждански права да бъдат погазвани без ограничение.
Властите в страната очевидно са очаквали подобни критики. Те настояват, че използването на данните от мобилните телефони от страна на Агенцията за вътрешна сигурност - позната с названието Шин Бет, ще бъде внимателно дефинирано.
Пред "Ню Йорк Таймс" представител на властите, държащ на своята анонимност около обсъждането на подобен казус, коментира, че целта е само една - "спасяване на животи".
По думите му по този начин ще може да се ограничи разпространението на вируса - "бързо и ефективно", като става дума за "ограничена във времето и обхвата си дейност", която ще бъде съблюдавана от правителството, главния прокурор и регулаторните механизми на Кнесета (парламента на Израел).
А липсата на по-сериозен обществен отпор може би показва, че израелците са склонни да се съгласят с подобна мярка.
"Шин Бет" тайно, но редовно събират данни от мобилните телефони поне от 2002 г. насам, потвърждават държавни служители. Службата никога не е разкривала подробности за това каква информация събира, нито как тя се пази, дали се унищожава и кога, кой има достъп до нея и при какви обстоятелства, или как се използва.
Същите тези служители посочват, че два закона и няколко тайни разпоредби и заповеди позволяват осъществяването на събирането на данни и използването им от "Шин Бет".
Законът за телекомуникациите, допълнен през 1995 г. при възхода на клетъчните мрежи, дава на премиера широки правомощия за това да нарежда на операторите да дават достъп до своята инфраструктура и бази данни, когато е "необходимо да се приложат функциите на силите за сигурност".
Чл. 11 от Закона за израелската агенция за сигурност, приет през 2002 г., позволява на министър-председателя да определи каква информация за абонатите на мобилни услуги "е необходима от службата за изпълнения на нейните цели". Там се посочва, че компаниите трябва да предават "информация от този тип" на "Шин Бет".
Бивш служител на агенцията коментира, че "Шин Бет" не е настоявала за член 11, защото е съществувало убеждението, че законодателят "никога няма да позволи подобна драконова мярка да мине". Но депутатите "не разбираха за какво става дума и никой не каза нищо", коментира служителят, който също настоява за анонимност при обсъждане на въпроси от сферата на разузнаването.
По думите му след като Едуард Сноудън е разкрил информация за събирането на данни за американски граждани от страна на американската Агенция за национална сигурност, в израелската служба е имало смях. Причината била, че това, което американското разузнаване се е опитвало да скрие и което е разгневило така американската общественост, е "толкова ясно написано в израелските закони".
Според законодателството ръководителят на Шин Бет определя как се използват данните от мобилните телефони. Макар законът да позволява използването им само за шест месеца, възможно е директорът на службата повторно да го оторизира. Същият директор трябва веднъж на три месеца да докладва на главния прокурор и веднъж годишно на комисията за тайните служби в израелския Кнесет.
Използването на данни от мобилните телефони за борба с коронавируса изисква одобрение от правителството, защото законът за агенцията по сигурност ограничава ролята на Шин Бет до предпазване на Израел срещу терористични заплахи, шпионаж, подривна дейност, шпионаж и разкриване на държавни тайни. Службата може да действа и при други случаи, когато е застрашена националната сигурност, но само с одобрението на правителството и на парламентарната комисия.
Ами Аялон е ръководил Шин Бет от 1995 г. до 200 г. Той определя новата клауза за разширяване на мисията на агенцията като "много проблематична". По думите му въпросът дали промяната е оправдана е дилема, която попада в "дупката между демокрацията и националната сигурност".
Въпреки някои подобни информации, няма план да бъдат хаквани мобилните телефони на израелски граждани.
Експерти обаче посочват, че това просто не е необходимо, защото правителството вече получава от операторите достатъчно данни, за да следи движението на почти всеки.
Бившият служител на Шин Бет Лиор Акерман коментира, че в случая не става дума за следене на невинни граждани, а за "използванe на съществуваща технология за откриването и локализирането на болни хора и преносители на вируса, които могат да заразят хиляди други".
Техила Шуорц Алтшулер от Израелския институт за демокрацията обаче е на мнение, че по-безопасно би било подобни правомощия да се дадат на полицията. Според нея в случая не става дума за война или интифада, а за цивилен проблем и към него трябва да се подхожда като такъв.
