Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страните, където защитаването на кауза може да те убие

Общо 1700 активисти са били убити по света за последните 10 години Снимка: Getty Images
Общо 1700 активисти са били убити по света за последните 10 години

Да имаш кауза и да се бориш за нейното осъществяване рядко е благодарна дейност, а в много случаи може да бъде опасна и дори смъртоносна.

Такива са заключенията на доклад от базираната във Великобритания неправителствена организация Business & Human Rights Resource Centre (BHRRC), която следи действията на повече от 10 000 компании по света и е регистрирала 4700 атаки срещу активисти от 2015 г. насам.

Според данните Индия, Бразилия и Мексико са сред най-опасните места в света, където защитници на човешките права и правата на работниците често се сблъскват с държавно или корпоративно насилие.

Бразилия оглавява списъка с 63 регистрирани атаки срещу активисти през 2022 г., следвана от Индия и Мексико съответно с 54 и 44 атаки. Следващите страни с челни позиции са Камбоджа с 40 нападения, Филипините и Хондурас, които съответно са с 32 и 31. После са Беларус, Перу, Колумбия и Уганда.

Данните на BHRRC показват, че 75 процента от над 550 регистрирани нападения са свързани с хора, защитаващи околната среда, климата или права върху земя, а една пета са срещу защитници на права на коренни жители.

Макар и в повечето ситуации да е трудно да се идентифицират извършителите, все пак от неправителствената организация свързват 43% от случаите с мултинационални компании или техните дъщерни дружества.

Кристен Добсън, старши програмен мениджър на BHRRC, смята, че насилието е показателно за това как правителствата по света не изпълняват задължението си да защитават човешките права.

"Тези активисти са нападани, защото говорят открито за бизнес практики, които са вредни за нашата планета", смята Добсън. "Става въпрос за хора със задълбочени познания за местния контекст, човешките права и рисковете за околната среда, които компаниите трябва да считат за партньори по отношение на ангажирането на бизнеса в борбата с климатичната криза."

Заключението на BHRRC допълва данните на доклад на Global Witness от края на миналата година, който показва, че през последното десетилетие има средно по един убит екоактивист на всеки два дни.

Това прави общо 1700 души за периода 2012-2022 година, които са загубили живота си заради своите активни протести срещу добив на петрол, разработване на мини или изсичане на гори.

Тук 68% от всички случаи са на територията на Латинска Америка, като Бразилия, Колумбия, Мексико и Хондурас са с най-печална статистика.

Екоактивисти в Бразилия протестират в защита на Амазонската гора (2019 г.). Снимка: Getty Images
Екоактивисти в Бразилия протестират в защита на Амазонската гора (2019 г.).

"Има нарастващ натиск за експлоатацията на природните ресурси в световен мащаб и всичко това се превръща в една кървава битка, най-вече в бразилската част на Амазония", казва за BBC Шрути Суреш от Global Witness, според която 85% от убийствата за Бразилия са извършени в този регион.

Сред тях са британският журналист Дом Филипс и местният защитник на правата на коренното население Бруно Перейра. През юни миналата година двамата бяха убити в изолирана област на Амазонската джунгла, докато разследват дейността на незаконни дървосекачи, бракониери, миньори и наркотрафиканти.

"Тук става въпрос за неравенство по отношение на земята", обяснява Суреш. "Природозащитниците се борят за нея на фона на надпреварата за придобиване на все повече земя и права за експлоатация на ресурси, а в крайна сметка жертвите са местните общности, чиито гласове остават заглушени."

Въпреки мрачната статистика и нарастването на броя на убийствата и насилието през последните години, може би има известна надежда.

Например в Хондурас бивш ръководител на енергийна компания получи осъдителна присъда от 22 години затвор за убийството на активистката Берта Касерес през 2016 г.

От 2021 година е в сила и първото международно споразумение в Латинска Америка и Карибския басейн, отнасящо се до околната среда. Също така то е и първото в света, което включва разпоредби за защита на екоактивисти.

Друг е обаче въпросът доколко правителствата в региона ще имат възможност или ще бъдат склонни да разследват или предотвратяват нападения срещу природозащитници и активисти за човешки права.

Общо 25 държави са подписали споразумението, но то досега е ратифицирано от едва 15.

Въпреки всичко експертът Шрути Суреш остава позитивно настроена.

Според нея има надежда и трябва да бъдем оптимисти, макар че пътят "ще бъде дълъг, труден и изпълнен с предизвикателства".





 

Най-четените