Нито една друга етническа група не е пострадала толкова от терора на "Ислямска държава", колкото язидите - малък народ, живеещ в Северен Ирак, който изповядва своя си религия и обичаи. Днес ИД започва на много места да възражда силите си, докато язидите се опитват да се върнат към нормалния си живот, доколкото могат.
Ужасът на джихадистите обаче ще остане още поколения наред, а спомените ще бележат хиляди и хиляди животи. Не на последно място те ще преследват и около 2000 деца, които бяха освободени от плен на ИД, а сега са върнати обратно на семействата си.
Тези деца имат спешната нужда от помощ, за да могат да се справят с преживяното от тях насилие, унижения и промиване на мозъци, пишат от "Амнести интернешънъл" в свой скорошен доклад по темата, озаглавен "Наследство на терора: Положението на оцелелите след ИД деца язици", публикуван на шестата годишнина от извършения от джихадистите геноцид над този малък народ.
В началото на август 2014 г. бойци на ИД нападнаха земите на язидите. Само за дни убити са близо 10 000 души - предимно мъже и момчета над 12 години. В региона са открити над 70 масови гроба. Междувременно около 7000 жени и деца от етноса са отвлечени, продадени като роби, малтретирани и изнасилвани.
В очите на джихадистите язидите са еретици. Те говорят на своя курманджийски език и изповадват религия, наречена езидизъм - комбиниация от различни аспекти от древните месопотамски религии, с части от зороастризма, исляма, християнството и юдаизма.
Според тях Бог е създателят на света и той го е поставил под закрилата на седем свещени създания или ангели, чиито вожд е Малак Тавус, ангелът-паун. Ангелът-паун като господар на света причинява и добро, и лошо на хората. Този му двойнствен характер е отразен в митовете за неговото собствено лишаване от покровителството на Бог, преди неговите сълзи на разкаянието да изгасят огньовете на адския му затвор и той да се помири с Бог.
Тази вяра бива свързвана от някои хора със суфистките мистични изображения на Иблис, който също отказва да се просне до Адам, въпреки изричната заповед на Бог да направи така.
Поради тази прилика със суфистката традиция за Иблис, за джихадистите и крайно религиозните мюсюлмани ангелът-паун лесно може да бъде приравнен с техния собствен зъл дух, отвърнал се от Бога. Това подбужда вековни гонения на язидите като "поклонници на дявола".
Именно заради борбата за оцеляване на този народ през 2018 г. Нобеловата награда за мир беше присъдена на Надя Мурад - млада жена от язидски произход, която е една от отвлечените по време на атаката на ИД, прекарвайки години в плен на джихадистите.
И макар нейната история и нейната борба за опазване на народа и културата ѝ да е позната вече по цял свят, много от отвлечените деца от етноса остават пренебрегнати.
"Досега бяхме фокусирани върху възрастните, не толкова върху младежите и децата. Бяхме затрупани от снимки на робство, изнасилвания, масови екзекуции и така тежкото положение на децата беше повече или по-малко пренебрегнато", коментира пред "Дойче веле" психиатърът Ян Илхан Кизилхан, който ръководи център за междукултурна психосоматика в Южна Германия.
Кизилхан е интервюирал хиляди жертви на "Ислямска държава" и работи с психотерапевти в Северен Ирак, защото по думите му "просто няма достатъчно квалифицирани психолози, психиатри, социални работници и лекари, които да се справят с огромния брой травмирани възрастни и деца".
Той и екипът му са разговаряли с десетки момчета и момичета, отвлечени от джихадистите, измъчвани, експлоатирани или дори принуждавани да се сражават на тяхна страна в реални битки.
14-годишната Ранда например успява да оцелее цели пет години в робство на ИД. С времето тя бива продавана и преподавана отново и отново, докато в крайна сметка не я омъжват за боец от групировката. Когато най-сетне кюрдските бойци я освобождават след битката при Багуз, първоначално тя дори не иска да иска да се върне у дома.
"От "Ислямска държава" ни повтаряха постоянно, че не можем да се върнем при семействата си, защото те биха ни убили, тъй като сега сме мюсюлмани", разказва тя.
Ранда е едно от 1041 момичета от Язиди, които биват освободени от плен през февруари 2020 г. по данни на кюрдските регионални власти в Дорхук. Повечето от тях са били изнасилвани и бити, което няма как да не даде отражение в посттравматичен стрес, тревожност и депресия.
"Тези момичета са били пречупени духом и сега се страхуват като цяло от мъжете, дори от бащите и братята си", казва психиатърът Кизилхан.
Момчетата са също толкова травмирани колкото и момичетата.
Повечето от тях са били принуждавани да се бият на страната на "Ислямска държава" като деца войници, ако не искат да бъдат убити. "Амнести интернешънъл" разказва историята на Сахир в доклада си. Момчето е било пребивано постоянно с кабели и пластмасови тръби, подлаган е бил на глад и в крайна сметка е бил поставен пред избора - да се бие за ИД или да умре. "Борях се да оцелея", казва той пред социалните работници, изготвили доклада.
След освобождението му Сахир няма никаква подкрепа или опора - някой, който да му помогне да се справи с преживените травми.
"Имам нужда от някой, който да се грижи за мен и ме подкрепя и ми казва "аз съм тук за теб", но все още не съм открил това", казва още момчето, което вече е в тийнейджърска възраст.
Други също се нуждаят от помощ. Много оцелели деца са получили тежки наранявания, които за доста време и дори за постоянно ще ги оставят инвалиди. Някои от тях са загубили крайници, а други все още имат куршуми, заседнали в телата им.
"Докато кошмарът от миналото им се оттегли, тези деца ще продължат да имат трудности. След като преживеят ужасите на войната на една изключително ранна възраст, сега те се нуждаят от спешна подкрепа от националните власти в Ирак и международната общност, за да изградят своето бъдеще", коментира Мат Уелс, заместник-директор на кризисния отговор на Amnesty International
Организацията представя и списък с конкретни препоръки към иракските и кюрдските власти, както и към международната общност, като подчерта необходимостта децата да получат възможно най-скоро документи за самоличност и да получат образование.
Междувременно онези деца, родени от отвлечените жени на язиди по време на пленничеството им, трябва да бъдат приети в общностите си и да не бъдат изолирани и маргинализирани.
Много язидски жени са били отделени от децата си, когато бойците напускат последните укрепления на Ислямска държава в Сирия. От Амнести продължават да настояват тези деца да бъдат върнати при майките им.
"Тези жени са били заробени, изтезавани и подложени на сексуално насилие. Те не бива да продължават да страдат и да бъдат наказвани", коментира Уелс.
Другата важна препоръка на международната организация е свързана с извършителите на зверства и наказателното преследване срещу тях. Тази позиция се поддържа и от други активисти и застъпници за правата на язидите.
"Извършителите трябва да бъдат преследвани, за да успокоят душите на жертвите", коментира Дюзден Текал, язидска активистка и основател на организацията за помощ Hawar.Help.
По думите ѝ въпреки че тези жени и деца са освободени от плен, те "всъщност не се чувстват свободни и определено не са защитени". "Говорим за деца, които живеят в бежански лагери. Те биват разнасяни насам-натам и бъдещето им е несигурно - те са хванати в ничия земя", обяснява тя.
Днес в Северен Ирак живеят около 350 000 язиди. Много от тях не смеят да се върнат в родината си, в планините Синджар, тъй като смятат, че вече за тях там не е безопасно.
Бойци на ИД продължават да се укриват в региона, различни кюрдски и шиитските милиции се бият там, а сега и турските военни части вече са влезли в тази игра.
Затова и в момента редица активисти за правата на този малък народ като Текал или носителката на Нобелова награда за мир Надя Мурад призовават международната общност за това да изгради безопасна зона за язидите - място, където те да могат да започнат да организират отново живота си след целия ужас на "Ислямска държава".
Едва тогава ще може раните да започнат да заздравяват, а децата - да бъдат отново деца, поне доколкото могат.
