Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Три причини Полша да напусне ЕС и три причини защо няма да го направи

Разривът между Варшава и Брюксел е сериозен, но никой в Полша не можеда си позволи Polexit Снимка: Getty Images
Разривът между Варшава и Брюксел е сериозен, но никой в Полша не можеда си позволи Polexit

Полското вето върху вето върху бюджета на Европейския съюз (ЕС) предизвика дискусия за бъдещето на страната в Блока. Заедно с Унгария страната е един от традиционните размирници на Обединена Европа.

Последният казус, който показа разделението между двете страни и линията на Брюксел, беше именно блокирането на бюджета на ЕС в размер на 1,8 трилиона евро, включително фонда за възстановяване на страните от пандемия. Действията на Варшава и Будапеща бяха в отговор на приетия от Съвета на ЕС механизъм, свързващ европейските средства със спазването на върховенството на закона.

Това накара опозицията в Полша да предупреди, че властите в страната обмислят т.нар. Polexit - или изтегляне на Варшава от рамките на Европейския съюз.

Притеснението на опозиционните сили е, че реториката на правителството във Варшава продължава да изобразява ЕС като някаква чужда и недружелюбна сила, а това няма как да не доведе до неприятни последици - създаване на изкривен образ на Обединена Европа, а след това и на инерция за напускане, както се случи с Великобритания.

Подобно нещо вече се наблюдава в тона, който полските управляващи от консервативната партия "Право и справедливост" използват спрямо Брюксел, а думите на министрите и висши политици се подемат като ехо от контролираните от властта медии в страната.

Миналата седмица десният седмичник Do Rzeczy, който често служи като рупор за правителствените опорни точки, публикува водещ материал със заглавие: "Трябва да кажем на Съюза: Достатъчно. Polexit - имаме право да говорим за това".

Снимка: Getty Images

Въпреки този агресивен тон обаче, полските власти нямат никакво намерение да напускат ЕС. Тяхната цел, подобно на много други евроскептици в Европа, е отслабването на блока до нивото на хлабави, предимно икономически връзки между националните държави в него.

Причината за това е все по-сериозното чисто идеологическо и ценностно разминаване, което се случва между официалната власт в Полша (с нейната НЕлиберална демокрация и съмнителен контрол върху правораздаването) и Брюксел. И взаимното неудобство за двете страни в този конфликт продължава да расте.

Ето защо изданието "Политико" изброява по три причини, защо Полша може да се окаже извън Блока и защо най-вероятно няма да го направи:

ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1. Ценностите на Полша не са в синхрон с основните ценности, изповядвани от Европейския съюз

Когато политиците на управляващата "Право и справедливост" (PiS) обясняват защо са наложили вето върху бюджетната сделка, те рядко използват термини като "пари" или "средства". Вместо това те са склонни да се позовават на идеологията, суверенитета и "цивилизацията". Така в тяхната реторика съгласието с условията за върховенство на закона в бюджета би означавало "загуба на суверенитет за нашата страна", както обяви по-рано партийният лидер Ярослав Качински.

Това подчертава истинския характер на борбата между Брюксел и Варшава - по-малко реална политика и повече ценности.

В изказванията си политиците от PiS често обрисуват ЕС или като ултраляв проект, воден от размити идеали, или като параван за засилване на контрола на Германия над останалите държави в блока. По втория параграф полските политици често се завръщат към темата за Втората световна война и вината на Германия.

Няма значение дали дискусията е за върховенството на закона, климатичните цели, които блока си поставя, правото на аборт или защитата на правата на ЛГБТ+ хората - много политици на PiS представят нещата като "ЕС ни налага своите "западни" или "либерални" ценности, които са в противоречие с тези на консервативната и християнска Полша".

Правителството наскоро дори се противопостави на плана за равенство между половете за външната политика на ЕС и стратегията за изкуствен интелект на блока, тъй като те включвали думата "sex" ("пол"). Ценностният компонент затруднява намирането на общ език между Варшава и Брюксел за прилагане на общите политики и това е сериозен проблем, който (ако нещо в двете страни по въпроса не се промени) ще създава само още повече проблеми с времето.

Снимка: Getty Images

2. Има нарастващи настроения срещу ЕС сред онези, които подкрепят правителството

Ако полските политици и държавни служители толкова не харесват Брюксел и неговата бюрокрация, не се вижда голяма причина да остават в ЕС. Наскоро в своя реч премиерът Моравецки сравни Блока с бившия комунистически режим на Полша, изразявайки възмущението си срещу "произволните решения на Брюксел", взети от "еврократи" и "европейската олигархия".

Сравненията с СССР не са рядкост. В петък и образователният министър на страната Пшемислав Чарнек сравни Обединена Европа с болшевиките в свой коментар за критиките спрямо новото затягане на правилата за абортите в Полша.

Друг интересен момент от реториката на PiS по отношение на Брюксел е насаждането на идеята, че Западна Европа печели повече от инвестициите си в Полша, отколкото страната печели от фондовете на ЕС. Това наскоро беше повторено от зам.-министъра на държавните активи Януш Ковалски в Twitter.

Макар той да признава, че членството в ЕС е донесло много на страната, по думите му всички получени от Брюксел еврофондове бледнеят пред печалбите, които западните инвеститори извличат от Полша.

И все пак управляващите продължават да са категорични, че никой не е говорил за излизане на страната от Европейския съюз и това не стои на дневен ред. Тези уверения поне към момента не успокояват опозицията, като опозиционните политици предупреждават, че Polexit може и да не стои в момента на дневен ред, но всичко, което PiS говори по отношение на Блока, неминуемо ще доведе до силни антиевропейски настроения в страната. А оттам пътят към излизане от ЕС е кратък.

3. Оставането в ЕС може да не е в дългосрочен интерес за Качински

В крайна сметка решението за бъдещето на Полша в ЕС вероятно ще бъде взето от Ярослав Качински - фактическият управляващ в Полша. А за 71-годишния лидер на PiS членството в ЕС не е от основно значение, когато става въпрос за бъдещето на страната.

Във визията на Качински Полша трябва да се измъкне от периода на реформи, започнал с края на комунизма през 1989 г. и да придобие нов, консервативен и католически облик. За да успее този му проект, PiS трябва да затегне контрола си върху съдилищата, медиите и други институции, и да вкара на всички важни позиции свои верни кадри. Правителството вече заяви, че няма намерение да се отказва от постигнатото в тази посока, дори и Брюксел да говори за упадък във върховенството на закона.

Хора като министъра на образованието Чарнек отговарят за формирането на училищната система, която да "произвежда" хора с традиционни и патриотични ценности - нещо, което може да изтласка страната още по-далеч от масовия поток на ЕС.

ЗА ОСТАВАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Снимка: Getty Images

1. ЕС е изключително популярен сред поляците

За разлика от правителството, самите поляци са сред най-ентусиазираните, що се отнася до членството в ЕС. По време на референдума за присъединяване през 2003 г. 74% от избирателите подкрепиха присъединяването към ЕС и оттогава те станаха още по-проевропейски настроени.

Това не е голяма изненада. Полша е сред страните, които най-пълноценно се възползват от предимствата на единния пазар и фондовете на ЕС. От 2004 г. Полша е получила нето 127 милиарда евро, повече от която и да е друга държава членка. Тези пари преобразиха страната, плащайки за пътища, мостове, училища, канализационни системи и дори футболни стадиони. От 2004 г. насам над 2 милиона поляци са се възползвали от свободата на движение за работа в чужбина.

Според правителствените оценки Полша ще получи 139 милиарда евро средства и приблизително 34 милиарда евро заеми от следващия бюджет и Механизма за възстановяване, който в момента е блокиран от ветото на полското и унгарското правителство.

Заплахата от вето не е променила тези чувства на поляците. Според последните социологически проучвания в страната 81% от гражданите биха гласували да останат в ЕС, ако има референдум по темата. По-интересното обаче е, че друго проучване показва, че 73% от поляците подкрепят идеята за обвързване на върховенството на закона с бюджета.

2. Напускането на ЕС би смазало полската икономика

Преговорите за Брекзит доказват колко трудно е една държава да се отдели от европейската общност и нейния единен пазар. В случая с Полша подобна ситуация би била не само по-трудна, отколкото за Великобритания, но най-вероятно би имала унищожителен ефект за икономиката.

Както износът, така и вносът за Полша идва най-вече от рамките на единния пазар на ЕС. През 2018 г. почти 80% от износа на страната отива за други държави членки, а 58% от полския внос идва от вътрешния пазар на ЕС.

Развиващата се икономика на страната засмука огромни нива на чуждестранни инвестиции, които превърнаха Полша в един от индустриалните цехове на ЕС.

Еврофондовете и участието в единния пазар допринесоха изключително за увеличаването на богатството сред поляците. От 2004 г. насам доходът на глава от населението в Полша се е увеличил от 45% от средния за ЕС до 70% през 2017 г., според данни на Евростат.

Докато Великобритания е шестата по големина икономика в света, Полша е на 22-ро място и много повече разчита на връзките си с останалата част на Европа. Polexit и установяването на тарифни и търговски бариери биха запратили икономиката на страната към дъното.

Снимка: Getty Images

3. Полша има лош опит с това да бъде сама срещу света

Варшава преминава през най-сигурния и проспериращ период в историята си от поне 4 века насам. Нейните връзки с НАТО и ЕС извадиха страната от сферата на влияние на Кремъл, което позволява много по-самостоятелна политика, както във вътрешен, така и във външнополитически план, каквото и да говорят политиците от PiS. Това обаче може да се промени, ако Полша се върне към статута на самостоятелна и необвързана държава в суровите политически реалности на Централна Европа.

По време на президентството на Доналд Тръмп в САЩ националистите във Варшава търсеха обща кауза с тези във Вашингтон. Но Джо Байдън не споделя отношението на Тръмп към ЕС. Нещо повече, много вероятно е той да затопли отношенията с традиционните си партньори в Европа, а отношението му към спорната ситуация с върховенството на закона да е по-скоро на страната на Брюксел, отколкото на Варшава.

Полските политици често изтъкват значението на други регионални съюзи като Вишеградската група, в която членуват още Словакия, Унгария и Чехия, или Инициативата за трите морета - насочена към свързване на държавите между Балтийско, Адриатическо и Черно море.

Но всички тези държави също са членове на ЕС, така че е трудно да си представим, че те ще дадат приоритет на отношенията си с Варшава пред Брюксел.

Най-четените