Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Трошачката" - фен на Тачър, враг на гонките и иска да "смачка" любимия премиер на Нова Зеландия

Две бели жени се борят за премиерския пост в Нова Зеландия. Политиката им обаче е тотално различна Снимка: Getty Images
Две бели жени се борят за премиерския пост в Нова Зеландия. Политиката им обаче е тотално различна

Когато новозеландците се отправят към урните тази събота, те ще избират между две жени, които в някои отношения не биха могли да бъдат по-различни. Това са 40-годишната обичана министър-председателка Джасинда Ардърн и 61-годишната Джудит Колинс, спечелила си прякора "Crusher" ("Трошачката", бел. ред.).

Докато Ардърн вече е популярна и извън страната си с това, че се справи с коронвирусната епидемия по-добре от други страни на континента, то Колинс, лидер на Новозеландската национална партия, е позната предимно на родна територията. Там тя си е изградила име на строг поддържник на реда и твърд противник на незаконните гонки.

Като министър на правосъдието в предишния кабинет, тя въведе законодателство, позволяващо на властите да отнемат автомобилите на тези, които са хванати в повторно нарушение и да бъдат смачквани. Това ѝ носи и прякора "The Crusher" - "Трошачката".

С това не се изчерпват промените, въведени от нея като министър на правосъдието и полицията - Колинс ремонтира съдилищата, добави 600 полицаи на предни линии и забрани пушенето във всички затвори.

За разлика от Ардърн, която преди изборите през 2017 г. не демонстрира желание да бъде непременно министър-председател, докато не я избират за лидер на Лейбъристката партия, Колинс не крие лидерските си стремежи.

Освен това казва, че се вдъхновява от британската министър-председателка Маргарет Тачър, прочула се като "Желязната лейди".

По време на първата си реч пред парламента през 2002 г. Колинс казва, че като малка е искала да стане адвокат. Мъглява амбиция, която станала по-ясна, след като някой направил грешката да ѝ каже, че не може да го направи, разказва тя самата. 

Колинс показва твърдост и сила на характера още в онези години, когато избира да се опълчи на баща си и още докато е студентка в Окланд се омъжва за Дейвид Уонг-Тунг - полицай с китайско-самоански корени. Нейният баща е твърдо против тази връзка, но Джудит избира да се омъжи за любимия си в Хонконг без присъствието на свои близки, отколкото да се откаже от това, в което вярва. В годините след това тя ще вкара тази твърдост и в политическата си кариера. 

Освен твърдост, Колинс е известна и с макиалвелисткия си подход - нещо, което предизвиква доста противоречиви реакции сред крайните избиратели.

През 2014 г. тя се оттегля от поста министър на правосъдието на фона на сериозни слухове за нейното участие в черна кампания срещу тогавашния директор на Службата за сериозни измами (Serious Fraud Office). По-късно е оправдана, но за мнозина съмненията остават. 

Но върху политическата ѝ кариера тегне все още петното на конфликт на интереси. Тя си спечели критики, след като по време на министерско пътуване до Китай, финансирано от данъкоплатците, е посетила офиси в Шанхай на млечната компания Oravida, чийто директор по онова време е нейният съпруг. Тогава извинението ѝ гласеше, че ще бъде по-внимателна в това отношение в бъдеще.

В това отношение Ардън е нейната пълна противоположност, стараейки се всячески да бяга от скандали и да поддържа имидж на честен политик с почтен подход. 

Въпреки тези разлики между двете лидерки, в началото на годината ръководените от тях партии имаха равни шансове за участие във властта. Анкетите тогава даваха и на лейбъристите, и на Новозеландската национална партия по 43% от гласовете на избирателите.

След коронавируса играта се промени. Проучвания през май установиха, че 86% от хората одобряват начина, по който Ардърн се е справила като министър-председател.

Към днешна дата анкетите дават 30% от гласовете за Националната партия и 8% за нейния ключов коалиционен партньор ACT, което е далеч от 50-те процента, необходими за съставяне на правителство. Но това не я отказва от предизвикателството да се изправи срещу един от най-популярните премиери на Нова Зеландия някога и това само три месеца след като е поела Националната партия (нейният предшественик издържа едва 53 дни на поста).

Анкетите предполагат, че лявоцентристката Лейбъристка партия на Ардърн и нейният вероятен коалиционен партньор - лявата Зелена партия, ще спечелят изборите. Дори според анализаторите въпросът е дали ще се нуждаят от коалиционен партньор или ще станат първата партия, спечелила мнозинство от гласовете, откакто настоящата политическа система е въведена през 1996 г.

И все пак Ардънрн не е безгрешна. Преди пандемията, макар и с добър профил в чужбина, в родината си тя се сблъскваше с по-смесени отзиви. Обещала да ръководи правителство на "трансформации", критиците я обвиняват, че не е успяла да изпълни някои от ключовите си политики.

Една от тях беше обещанието да построи 100 000 висококачествени жилища на достъпни цени за 10 години, за да се справи с бездомните и прегарящия пазар на имоти, но до юли 2020 г. правителството обяви, че е продало само 613 къщи, което е около 2% от първоначалната цел. Тя провеждаше и кампания за данък върху капиталовата печалба, целящ да намали тръгналия нагоре пазар на жилища, но миналата година обяви, че лейбъристите ще отхвърлят въвеждането му.

Експертите не очакват тя да осъществи много реформи и през втория си мандат, като критиците ѝ искат да се направи повече по проблеми като неравенството, детската бедност, климатичните промени и пазара на жилища. И смятат, че тя има най-голям "политически капитал", от който обаче не се е възползвала.

Доверието към Ардърн сред избирателите обаче не оставят на Колинс много място за маневри. Ако бъде твърде сурова към обичания премиер, нещата могат да се обърнат срещу нея. Затова пък Колинс се е съсредоточила върху това, че настоящото правителство няма план за справяне след кризата. Тя е уверена, че нейната про-бизнес партия е в по-добра позиция да се справи с икономическите последици от заразата.

Междувременно Ардърн не отстъпва от линията, че нейното управление е силно, стабилно и способно да опази хората. За все още битуващия страх сред избирателите според анализаторите говори и това, че рекорден брой хора вече са гласували предсрочно. От тази опция до сряда са се възползвали 46% от записаните гласоподаватели.

Малкото общи неща между Ардърн и Колинс е, че са бели, принадлежат на средната класа, трудоспособни и са имали много възможности. Както и че са жени.

Този факт обаче в Нова Зеландия не е обект на дискусия. Страната вече е имала три жени министър-председатели, в това число и Ардърн, и за втори път на избори лидерите на основните две партии са дами. Страната освен това е и първата, която дава на жените право да гласуват на парламентарни избори.

Най-четените