Навремето Кейтлийн Фолбиг беше наречена "най-лошата жена сериен убиец на Австралия", но днес случаят ѝ вече се описва като един от най-големите провали на правосъдната система на страната.
След като излежа 20 години от присъдата за убийството на 4-те си деца, 55-годишната днес жена беше освободена заради нови доказателства - ДНК тестове, които показват, че не Кейтлийн е убила синовете и дъщерите си.
През 2003 г. Фолбиг е осъдена на 25 години затвор по обвинение, че в периода 1989-1999 г. е убила двете си дъщери - Сара и Лаура, и двамата си синове - Патрик и Кейлъб.
Обвинението е настоявало, че жената от Ню Саут Уелс е удушила и четиримата, а децата са починали на възраст от 19 дни до 18 месеца. Именно това печели на Фолбиг прозвището "най-лошата жена сериен убиец на Австралия", даден от медиите в страната.
Самата Кейтлийн винаги е твърдяла, че е невинна, но едва наскоро успя да го докаже.
Новите данни от защитата ѝ сочат, че и четирите ѝ деца са имали генетични мутации, които могат да обяснят смъртта им. При двете момичета е открита изключително рядка и доскоро неизвестна мутация на ген, наречен CALM2. Той е от ключово значение за преноса на калций до тъканите, а мутацията може да доведе до внезапно спиране на сърцето.
Двете момчета пък са били носители на мутация на гена BSN, който участва в изграждането на мозъчните клетки и нарушенията при него се свързват със смъртоносна форма на епилепсия.
На база новите доказателства главният прокурор kd Ню Саут Уелс реши, че има основателно съмнение във вината на Фолбиг, а губернаторът на Ню Саут Уелс подписа заповед за помилването ѝ.
Това обаче не отменя присъдата на жената, но ако защитата ѝ реши да отнесе въпроса към апелативен съд, Фолбиг би могла да претендира и осъди правителството за милиони долари.
И четирите деца на жената умират в съня си. Първо това става със сина ѝ Кейлъб, чиято смърт е обяснена със синдрома на внезапна детска смърт. Последвалата кончина на брат му Патрик така и не намира обяснение, но детето е страдало от припадъци.
След това умират внезапно и момичетата - Сара и Лаура, като и за двата случая няма обяснение. Това поражда съмнения, че децата може да се удушени от майка си.
Трагичната смърт децата води и до развод със съпруга ѝ Крейг, който е убеден, че Кейтлийн е убила бебетата. През 2001 г. тя е арестувана, а последвалият седемседмичен процес е следен под лупа в цялата страна. Първоначалната присъда е 40 години, но е намалена след обжалване.
Пред съда така и не са предоставени физически доказателства, че Фолбиг е удушила децата. Бившият ѝ съпруг обаче предоставя на полицията като доказателство дневника на жената, в който тя описва как "вината за тях ме преследва".
Тъй като липсва друго обяснение за смъртта на децата, съдебните заседатели се вслушват в твърденията на обвинението, че вероятността 4 деца от едно семейство да умрат от естествена смърт преди да навършат 2 години, е невероятно ниска.
За капак самата Кейтлийн има тежко минало - баща ѝ е убил майка ѝ, когато момичето е едва на 18 месеца, и тя е прекарала голяма част от детството си в приемни семейства.
Когато издава присъдата ѝ преди 30 г., съдията казва, че "тя винаги ще представлява опасност, ако ѝ се даде отговорността да се грижи за дете. Това никога не бива да става".
През всички тези години Кейтлийн отрича да е убивала децата и адвокатите са обжалвали присъдата ѝ многократно.
Едва сега обаче обжалването е успешно. Новите доказателства, които водят до освобождаването на Фолбиг, идват, след като учени решават през 2018 г. да секвенират геномите на Фолбиг и децата ѝ, използвайки запазени ДНК проби.
Откритията им са публикувани през 2021 г. в медицинско издание и сочат, че момичетата носят дефектно копие на гена CALM2, наследен от майка им. Генът дава инструкции на клетките за производство на протеина калмодулин, който помага за движението на калциевите йони в и извън клетките. Те са от особена важност за поддържането на нормален сърдечен ритъм и хората с мутации на този ген могат да развият аритмия, което може да е смъртоносно при малки деца.
Състоянието, причинено от дефекта на този ген, е изключително рядко - официално диагнозата имат едва 135 души по цял свят, макар че се смята, че то засяга около 1 човек на 35 млн. души, предава Ей Би Си Нюз.
Вероятността майката да е предала дефектния ген на децата си е бил 50%, обяснява пред телевизията един от съавторите на проучването Малени Бало.
Самата Кейтлийн е имала генетичната мутация, но не е страдала от това състояние. Според учените при децата вероятно се намесва и наследствеността от бащата. Става дума за ген REM2, който също помага за регулирането на нивата на калций в клетките - децата имат негов вариант, какъвто майката няма, и се предполага, че са го наследили от бащата, който обаче е отказал да даде ДНК проба за проучването.
Тоест, при момичетата е имало двойно съвпадение и смъртоносна комбинация от гените на двамата родители.
Момчета пък са имали мутирала версия на гена BSN, който отговаря за вид протеин, който се намира основно в клетките на мозъка и способства най-вече за образуването на края на невроните, с който те пращат химически съобщения. При изследвания с мишки е установено, че дефекти при този ген могат да доведат до смъртоносен вид епилеспия в ранна възраст.
Предполага се, че едното от момчетата - Патрик, е имал това заболяване - преди смъртта си той е прекарал 4 месеца в болница заради припадъци. Не е известно другото момче да е имало подобен проблем, но той също е носел дефектния ген.
В резултат от проучването над 90 учени са подписали отворено писмо, в което са изказали мнение, че смъртта на децата може да е резултат от естествени причини и са настояли за освобождаването на майка им.
"Това е красив момент", коментира проф. Карола Винуеса, водещият автор на изследването, довело до освобождаването на Кейтлийн. Тя смята, че това може да е надежда и за други жени в подобна ситуация.
"С нас се свързаха и за други истории на жени, които са загубили деца или които са били обвинени, че са им навредили, и случаите изглеждат също на деца с тежки генетични състояния", цитира Би Би Си Винуеса.
Случаят на Кейтлийн Форбиг е сравняван с друг шумен процес в Австралия - този срещу Линди Чембърлейн, призната за виновна през 1982 г. за убийството на 9-седмичната си дъщеря. Жената е твърдяла, че бебето е било отвлечено от куче динго и едва след години се появяват доказателства, че е станало именно това. Линди е освободена и получава обезщетение от над 850 000 долара.
