Често наричат Естония "Силициевата долина на Европа", а през 2018 г. сп. Wired написа, че там живее и "най-напредналото в дигитално отношение население в света".
За да се стигне до тези гръмки определения, бившата съветска република поработи доста - Естония е добре позната с ефективното си електронно правителство, дигиталните лични карти, онлайн достъпа до медицински и банкови услуги.
На практика 99% от всички административни въпроси там могат да се разрешат в интернет, включително неща като регистрацията на раждане, смърт или брак.
Ето защо не е чудно, че страната обмисля да се справи с икономическата криза тъкмо с бързия си интернет и развитите технологии.
На 15 юли балтийската страна прие окончателно плана си да издава визи за дигитални номади.
Това накратко означава, че всеки, който има свободна професия и избира сам къде да работи, може да отседне там и да използва е-услугите на страната за една година. И не само - той ще може да пътува свободно в Шенгенското пространство в рамките на 90 дни, а също така и легално да работи от държавите, които посещава (нещо, което досега не е било уредено със закон).
"Една от целите ни е да рекламираме Естония пред света", казва пред "Политико" Рут Анус, който оглавява департамента на вътрешното министерство, развил плана. "Дигиталните номади могат да използват и услуги, които се облагат с данъци в Естония, а ние вярваме, че от своя страна те ще създадат разнообразие и ще обогатят нашата общност", допълва той.
Условията за желаещите са те да представят уверение, че месечният им доход е не по-нисък от 3 504 евро, както и списък с техни клиенти, които да доказват каква е тяхната професионална роля.
И докато фрийлансърите често са готови да заобиколят забраната на дадена държава да работят, този план може значително да промени пейзажа на пазара на труда за големите работодатели, които не могат да рискуват, като позволят на служителите си да нарушават националните закони.
Канадският държавен служител Карл Джанг казва, че е заинтересуван от възможността да работи в Естония. По думите му дигиталната виза дава сигурност не само на работещите, но и на работодателите, които са склонни да пуснат персонала си "да отлети от гнездото".
В по-широк план обаче тя има и друго значение: да покаже как коронавирусът премоделира европейските икономики.
От една страна ограниченията, наложени от държавите във връзка с разпространението му, доказаха, че моделът за международна мобилност, познат досега, е доста крехък.
От друга обаче стои и изолацията, която показа на по-широк кръг от работещото население (и неговите шефове), че работата от вкъщи също може да бъде ефективна.
Ако тази схема донесе ползи за репутацията и икономиката на страната, на каквито се надяват създателите ѝ, тя ще се превърне в пример за това как да не "оставяш хубавата криза да остане без последствия". С две думи - да се вземат предвид и тенденциите, които са в ход след първата ѝ фаза.
"Във всяка една индустрия лидерите ще се възползват от този мащабен експеримент, за да преосмислят как се работи, а също и каква роля трябва да играят офисите", заявяват анализаторите от американската консултантска компания McKinsey в скорошния си доклад.
Естония обаче върви по този път отдавна.
След като обявява независимост от Съветския блок през 1991 г., страната се опитва да подобри образователната и здравната системи, както и да създаде по-добра среда за бизнеса и да дигитализира управлението.
Вероятно един от най-големите пробиви по отношение на електронната администрация обаче е тяхна новаторска програма за дигитално гражданство от 2014 година. Тя позволява на хора от други държави да създават бизнес в Естония и да се възползват от напредналата ѝ онлайн бюрокрация, включително и от високо ценената и улеснена система за подаване на данъчни декларации.
Естония се превърна и в благоприятна среда за стартъпи, което помогна за развитието на много успешни бизнеси като всеизвестното приложение за разговори Skype или това за трансграничен трансфер на пари TransferWise.
За пръв път идеята за дигитална виза е предложена от естонския предприемач Кароли Хиндрикс в разговор с президента Керсти Калюлайд през 2016 г. След него следват обширни проучвания, които показват следното: дигиталните номади често са висококвалифицирани лица с висок доход, които обаче срещат трудност да намерят място, където да работят законно.
"Основният проблем за тях беше визата, а отстраняването му изглежда като начин да привлечем атрактивна група от хора в нашата екосистема", казва Хендрикс пред "Политико".
Планът на Естония се различава от другите по това, че обхваща не само фрийлансъри, но и други служители. Първият етап на тяхното кандидатстване за виза е да отидат в посолството на страната си, но правителството обмисля и как да позволи на компаниите в бъдеше да действат като посредници в този процес. Очакванията са да кандидатстват 1800 души годишно.
Междувременно Естония се справя сравнително добре с кризата - в страната с население от 1,3 милиона души има 69 починали, но активните случаи към 15 юли са едва 46, а последно отчетените нови са от 10 юли - само два.
Ето защо страната се надява скоро да привлече желаещи, които да работят там.
"Беше невероятно колко бързо естонското общество свикна с работата от вкъщи", казва Анус и заключва, че след вируса светът е различен и това може би е добър знак за онези, които искат да работят като номади - свободно.
