Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Военен преврат в Мианмар

Армията е задържала президента и държавния съветник, а ситуацията е изключително нестабилна Снимка: БГНЕС
Армията е задържала президента и държавния съветник, а ситуацията е изключително нестабилна

Военните на Мианмар поеха контрола над страната, след като в ранните часове задействаха акция по сваляне на властите в страната, задържайки президента на страната Вин Мин, както и държавния съветник Аун Сан Су Чи, която всъщност оглавява правителството, предават световните агенции.

Военна телевизия в страната обяви, че новите власти са издали извънредно положение за една година и властта е прехвърлена.

В понеделник военните заявиха, че предават властта на главнокомандващия Мин Онг Хлаинг заради отказа на правителството да реагира на твърденията за масови изборни измами на вота през ноември, както и заради това, че управляващите не са отложили вота заради кризата с коронавируса.

Снимка: Getty Images

Информацията за военния преврат бе потвърдена и от представители на управляващата партия Националната лига за демокрация пред "Ройтерс". Говорителят на партията Мио Нюнт призова гражданите да не реагират на провокации и да действат в рамките на закона.

Действията на военните идват на фона на продължаващо напрежение между гражданското правителство и армията именно след проведените в края на миналата година избори в страната.

Снимка: Getty Images

Вотът се проведе на 8 ноември на фона на втората вълна от разпространението на коронавируса и на действащите в това отношение ограничения.

Националната лига за демокрация победи тогава с внушителните 83%, като мнозина тогава определиха гласуването като вот на доверие за Аун Сан Су Чи, докато подкрепеният от армията Съюз за солидарност и развитие, считан за основен съперник на упрвляващите, спечели минимален брой места в парламента на страната.

Според конституцията на страната на военните се полагат 25% от местата в парламента, като те не се избират, а се назначават от генералния щаб на армията.  

Военните оспориха резултата от изборите, подавайки жалби във Върховния съд срещу президента и председателя на избирателната комисия.

Страховете от преврат се засилиха, след като наскоро от армията заплашиха да "предприемат действия" заради предполагаема измама. Изборната комисия отхвърли твърденията им за нечестни намеси във вота на гражданите.

Тази седмица трябваше да започне първата сесия на парламента след изборите, на която парламентът трябваше да е вече в новия си състав и да одобри състава на следващото правителство.

В момента в големите градове на страната има засилено военно присъствие като униформените осъществяват проверки на лични документи и претърсват граждани. 

Достъпът до интернет, както и услугите на някои мобилни оператори са прекъснати в големите градове, докато Държавната телевизия MRTV съобщи на страницата си във Facebook, че не може да излъчва заради технически проблеми.

Комуникацията със столицата Найпидо е прекратена и е трудно да се оцени ситуацията там. В най-големия град на страната и бивша столица Янгон телефонните линии и интернет връзката изглеждат ограничени, като много доставчици са ограничили своите услуги.

Множество хора се редят на опашки пред банкоматите в Янгон заради притеснения от очаквана парична криза през следващите дни.

Снимка: Getty Images

От 1962 г. до 2015 г. страната е управлявана от военна диктатура. През 2008 г. военните приеха отслабване на властта си с приемането на нова конституция от Държавния съвет на мира и развитието, като нейният основен принцип е "дисциплинирана, процъфтяваща демокрация".

Идеята на тези промени е формалното оставяне на властта от военните в ръцете на демократично избрано управление. Въпреки това армията запазва сериозен контрол върху държавата, като в ръцете ѝ са не само 1/4 от местата в парламента, но също така и министерствата на отбраната, вътрешните работи и границите. По този начин армията де факто има контрол както над въоръжените сили, така и над полицията и службите за сигурност. 

Според конституцията армията има право да се меси единствено при случаи като "разпадане на съюза, на националната солидарност или загуба на суверенитет", като тогава трябва да има действащо извънредно положение.

От няколко места в последните седмици имаше предупреждения за възможен преврат от страна на военните и отстраняване на държавния съветник Аун Сан Су Чи, която е лидер на управляващата Национална лига за демокрация.

Снимка: Getty Images

Аун Сан Су Чи е дъщеря на националния герой на Мианмар и борец за независимост - генерал Аун Сан, който е убит точно преди страната да получи независимост от британското колониално управление през 1948 г. Като негов наследник тя има сериозна символична власт, което я прави мишена на военните след идването им на власт през 1962 г. - първо като социалистическа република, а след това и като военна хунта.

На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве.

През 1991 г. Аун Сан Су Чи е удостоена с Нобелова награда за мир, докато все още е под домашен арест, и е приветствана като "изключителен пример за силата на безсилните".

Между 1989 г. и 2010 г. тя прекара общо около 15 години под арест от военните.

През ноември 2015 г. тя поведе Националната лига за демокрация към категорична победа на първите открито демократични избори в Мианмар за последните 25 години.

Конституцията й забранява да стане президент, тъй като има деца, които имат чуждестранно гражданство, но тя е широко приета като фактически лидер на страната, като ѝ е даден поста "държавен съветник", в който се събират голяма част от правомощията на министър-председател.

Нейното управление обаче беше белязано от гоненията спрямо предимно мюсюлманското малцинство на рохингите в страната, провеждано от армията.

През 2017 г. стотици хиляди рохинги избягаха в съседен Бангладеш заради репресиите, като мнозина обвиниха Аун Сан Су Чи, че не е направила нищо, за да спре това, което мнозина международни наблюдатели нарекоха геноцид спрямо рохингите.

В Мианмар обаче 75-годишният лидер, наричана от мнозина "дамата", остава изключително популярна сред будисткото мнозинство, което не проявява симпатии към рохингите.

 

Най-четените