Безпрецедентни поройни дъждове в Северна Европа и Китай, пожари и екстремно високи температури в Южна Европа и Турция, "зомби пожари" посред зима в Сибир. Климатичните промени са факт, който става все осезаем и все по-ясно започва да оказва пряко влияние върху живота ни.
Проявленията са различни, като някои не са толкова видими за нас, но това в никакъв случай не означава, че имат по-малко значение за околната среда и планетата.
Последните данни идват от американската Национална агенция за океанските и атмосферни изследвания, чиито учени са направили тревожното откритие за разширяваща са "мъртва зона" в Мексиканския залив.
Тази година тя се е разширила значително до над 16 000 квадратни километра, което е с над 2000 квадратни километра повече от обичайния размер за последните пет години.
Какво обаче представлява тези така наречени "мъртви зони"? Както можем да разберем и по името им в тях практически няма живот заради изключително ниски нива на кислород във водата. Често обхващат големи области в океана (и дори езера) и реално представляват морския вариант на пустините, лишени от обичайното си биоразнообразие.
Въпреки че подвижните популации на риби обикновено имат възможност да отидат на друго място, всички останали организми като водорасли и корали загиват, а зоната се превръща в една безплодна дълбоководна пустош.
Феноменът не е нов и може да възникне по чисто естествен път при цъфтеж на фитопланктона, който впоследствие пада на морското дъно, а от процесите на разлагане се отделят количества въглероден диоксид, който от своя страна буквално изсмуква кислорода от водата.
През последните десетилетия обаче този процес започва все повече да се свързва с човешката дейност и употребата на изкуствени торове в селското стопанство.
В случая с Мексиканския залив става въпрос за една от най-големите подобни мъртви зони в света. Тя се образува в голяма степен благодарение на отпадъчните води от река Мисисипи, през която в залива се изливат целогодишно тонове отпадъчни води, съдържащи остатъци от изкуствени торове.
Това се оказва особено благоприятно за фитопланктона, който по същия начин както и растенията, използва слънчевата светлина близо до повърхността и хранителните вещества от торовете, за да расте. Повече фитопланктон от своя страна води и до повече зоопланктон (дребни животинки), хранещ се с него, както и повече риби, които пък поглъщат изобилния зоопланктон.
Драстичното увеличение на цялата тази екосистема разрушава естествения баланс и означава повишаване на биоотпадъците, чието разлагане в крайна сметка превръща водата в гробище.
През последните пет десетилетия учените наблюдават осезаемо нарастване на тези "мъртви зони", като изследване от 2008 г. е открило над 400 от тях са активни из цялото земно кълбо, а броят им се е увеличил 4 пъти от 60-те години насам. При това в повечето случаи те се появяват на места, където се изливат човешки отпадъци.
Всичко това е особено притеснително за научната общност.
Изследване от месец юни на Калифорнийския университет Санта Круз показва, че последния период на подобно увеличаване на "мъртвите зони" в световен мащаб е било в края на Ледниковата ера, когато се наблюдава драстичен скок в нивото на световния океан и повишаване на температурата.
Учените откриват пряка връзка между топлата вода и появата на "мъртви зони".
"Изследването ни показва, че високото морско равнище вследствие на по-топлия глобален климат допринася осезаемо за тези събития", обяснява един от авторите на изследването Карла Кнудсън. "Когато световния океан се надига, все повече вода залива континенталните шелфове и поема желязо, което се пренася навътре във водата и стимулира фитопланктона."
По тази логика в момента светът се намира в една притеснителна ситуация, при която неразумната човешка дейност би могла да забърка една опасна комбинация от фактори с потенциал да окаже пагубно влияние върху океана.
Процесът на предвиждане къде може да се появи някоя "мъртва зона" е особено труден, тъй като това зависи и от фактори като морски течения и вятър. Все пак вече се правят опити за борба специално с този проблем.
В САЩ е създадена специална структура, която обединява няколко правителствени агенции с цел ограничаване на замърсяването на океана. Това включва намаляване с 60% на изтичането на торове във водите около Щатите и цялостно преструктуриране на начините на тяхна употреба.
Това обаче няма да е достатъчно, ако ситуацията не се промени в глобален мащаб, а светът не започне да взима по-сериозни мерки в борбата с климатичните промени.
"Важно е да разберем доколко климатичните промени тласкат океана към точката от, която вече няма да има връщане назад", казва Кнудсън."Тогава липсата на кислород просто ще задуши океана и ще унищожи екосистеми, източници за прехрана и цели икономики."
