Брекзит вече е факт, но Великобритания не може още да избяга от факта, че е изключително зависима от труда на източноевропейците, поне когато става въпрос за земеделие.
Проблемът на страната обаче е, че недостигът на работна ръка се комбинира твърде често с условия на труд, които спокойно биха могли да бъдат определени чисто и просто като "робски".
Изследване на неправителствената организация "Фокус върху експлоатацията на труда" (FLEX) показва, че сезонните работници в Шотландия, все още част от Обединеното кралство, са подложени на натиск да подписват иначе официално незаконни от гледна точка на британското законодателство "нулеви" договори.
Освен това са карани да живеят и работят в унизителни условия, а на всичкото отгоре агенции и ферми правят всичко по силите си, за да им попречат да сменят местоработата си.
Още като част от подготовката си за окончателното излизане от ЕС, правителството на Великобритания беше твърдо решено да "отучи" икономиката си от зависимостта ѝ от нископлатени мигранти и сезонни работници. Въпросът е, че това се случва много по-лесно на думи, отколкото на практика.
И кампанията "Избор за Великобритания" се оказа брутален отрезвителен шамар за властите в страната. Тя беше насочена към това да убеди местните хора да се включат активно в събирането на земеделската реколта.
Въпреки това обаче реалността се оказа смазваща - от всички, включили се в началото на кампанията, едва 4% остават до края на земеделския сезон за бране на ягоди, малини и т.н. Изводът на работодателите в сектора е прост - няма достатъчно британци, които да свършат това, което по принцип вършат мигрантите.
Дейвид Камп, главен изпълнителен директор на Асоциацията на доставчиците на труд, коментира по време на изслушване в парламента, че ситуацията е въпрос на манталитет. А британците имат манталитет, който той се нарича с колоритното определение: "Мога да дойда за два часа във вторник следобед и да си донеса плетената кошница".
Затова сега британските власти отново гледат на Изток за работна ръка.
Още от 2019 г. правителство в Лондон дава начало на пилотна програма за набиране на мигранти за сезонни работници в британското земеделие, които да помогнат на фермите да приберат реколтите си.
За целта две компании - Concordia и Pro-Force - получават правото да наемат хора от места като Русия, Украйна и Беларус, които да работят в земеделието със строги шестмесечни визи. От началото на програмата през 2019 г., когато са наети по квота 2500 души, броят на сезонните работници е разширен до 30 000 сега за 2021 г.
Тук идват обаче и проблемите. Тези сезонни мигранти твърде често се превръщат в жертва на трудова експлоатация, в която биват принуждавани да работят извънредно, докато не покрият трудовите си квоти. Ако не ги покрият, е възможно да не им се плати или дори по-зле - да бъдат изгонени от фермата, която ги е наела, без особени шансове да намерят друга.
Въпросните "нулеви" договори, които са самото сърце на проблема с трудовата експлоатация, не гарантират на работниците никаква работа - ако работодателят прецени, те вика в конкретния ден, ако не - стоиш и не печелиш никакви пари, докато разходите ти си вървят.
Междувременно заплащането при тези договори не е на час, а на количество набран плодове или зеленчуци, като много често тук влизат и квотите.
Един от пострадалите работници е 21-годишният руски студент по инженерни науки Роман Кухарчук. Когато пристига във Великобритания, той знае, че ще го скъсат от работа за минимални пари (на фона на общото заплащане във Великобритания).
Но Роман не се притеснява от това. Неприятната изненада за него идва тогава, когато той бива лишен от тази си работа, тъй като не успява да покрие поставените нечовешки квоти за труд.
Той, подобно много други мигранти, пада жертва на "нулевите" договори. Изследването на FLEX, цитирано от "Ройтерс", показва, че трима от всеки четирима интервюирани работници от фермите в Шотландия заявяват, че са били притискани да работят повече, отколкото им е било по силите.
2/3 съобщават, че спрямо тях са отправяни заплахи, че ще изгубят мястото си, ако не покрият въпросните квоти, а 60% твърдят, че са били подведени за парите, които ще получат от работата си във Великобритания.
Такъв е и дялът на онези работници, които казват, че им е било отказано прехвърляне в друга ферма, веднъж щом са пристигнали в страната.
Разбира се, има я и другата гледна точка - тази на фермерите.
Така например от Castleton Fruit, в която работи Кухарчук, обясняват пред Financial Times, че от 20 години насам редовни снабдяват големите супермаркети във Великобритания и затова време фермата е посещавана редовно от независими одитори, които следят за условията на труд.
Оттам твърдят още, че за 2020 г. над 70% от наетите работници са идвали от страни в ЕС, а над 50% от наетия персонал за годината е бил съставен от хора, които и в предишни години са работили във фермата.
"Ако не бяхме добри работодатели, предлагащи добри нива на заплащане, тогава нямаше да имаме работна сила", коментират от фермата.
От фермата защитават квотите си за свършена работа с това, че те са съобразени с минималната заплата, която работодателят е длъжен да осигури на наетите работници.
"Понякога обаче някои хора не успяват да постигнат тези квоти и ние трябва да компенсираме заплатите им до минималната заплата. Правим това без изключение. Като бизнес модел не е устойчиво или справедливо по отношение на работниците, които печелят минимална заплата, да компенсират заплатите на слабо представящите се служители за цял работен ден. Следователно производителността се проверява периодично през деня и всеки, който не отговаря на минималните стандарти, трябва да приключи работата в този момент", обясняват оттам.
Според правилника на фермата работниците получават седемдневно обучение, за да научат как да постигнат целите и възможност да се преквалифицират. Фермата също така казва, че доходите за отделни служители могат да варират от 200 до над 800 паунда на седмица, над два пъти повече от минималната заплата, в зависимост от производителността.
Оттам признават, че миналата година някои от наетите хора "са пристигнали без точна информация" за това какъв е трудът там. Тази година обаче проблемът е бил изчистен, като работодателят и фирмата за осигуряване на работна ръка са провели виртуални интервюта с кандидатите, за да може те да знаят със сигурност с какво се захващат.
Колкото до информациите за таксуване на работниците за каравани, оттам потвърждават, че такива случаи е имало, но само когато работниците "не уважават и не се грижат за оборудването и имуществото, които предоставяме".
Фермата отрича също така да спира прехвърляне на работници към други ферми.
Самите работници обаче имат малко по-различно виждане за нещата и за въпросните квоти за изпълнен труд, като според тях до голяма степен са непосилни за повечето хора.
Някои работници си признават пред изследователите от FLEX, че са прибегнали до това да купят от най-бързите берачи във фермите кутии с набрани ягоди и малини, които да представят пред работодателите си, за да им бъде позволено да продължат да работят.
24-годишният Дмитри от Беларус разказва за своя опит, описвайки всеки ден там като "състезание с времето". "Можеш да оцелееш два часа или четири, или дори шест часа, преди накрая да станеш твърде изтощен, за да поддържаш темпото, което се изисква от теб, и да те върнат обратно в караваната", обяснява той.
Приятелите, с които той отива в Шотландия да работи, също изпитват затруднения да поддържат това скоростно темпо, въпреки че за разлика от него имат няколко години опит в брането на ягоди.
Разбира се, пред всеки един работник е била поставена възможността да се приберат по-рано по домовете си... стига да могат. Много от тези работници са взели на заем пари, с които да платят визата си и пътните си разходи. А понякога заемодателите идват от черния пазар и не биха били особено доволни да не получат обратно парите си с лихва.
Такъв е и случаят на Дмитри, който е взел назаем около 850 паунда у дома, за да може да си покрие всички разходи около пътуването и първия месец на работа.
Когато в един момент той вече не издържа на темпото, подава сигнал към компанията, която му е осигурила тази работа, че иска да смени фермата. Въпреки това желанието му е отказано.
"Казвате ми, че съм лош работник, но не ме оставяте да сменя фермата", възмущава се младият мъж.
От FLEX установяват още, че работниците, пострадали по такъв начин от работодателите си, са опитали да получат помощ от агенциите, които са им уредили мястото, както и от британския регулатор, следящ за трудови злоупотреби.
"Доказателствата изискват спешен преглед на схемата, а правителството трябва да разгледа внимателно и да смекчи потенциалните рискове за работниците със сезонната виза", заяви изпълнителният директор на FLEX, Лучила Гранада, в изявление към проучването.
От неправителствената организация настояват още за премахване на таксата за виза от 244 британски лири за работниците, като им се гарантира минимално количество труд и доходи.
По-интересно в случая е отношението на Министерството на вътрешните работи на Великобритания. Оттам през 2019 г. излизат с изявление, че участващите ферми в схемата за труд от чужбина, нямат правото да предлагат въпросните нулеви договори. Оттам заявяват, че проблемът с безопасността и благосъстоянието на сезонните работници се приема "изключително сериозно".
Въпреки това нулевите договори се оказват масова практика. Нещо повече - Castleton Fruit - компанията, която наема и младия руския студент Роман Кухарчук, твърди, че няма никакви поставяни уговорки с държавата, които да забраняват подобни договори с изисквания за минимални квоти. Нито за размерът на въпросните квоти за труд.
Макар изследването на FLEX да засяга само ферми в Шотландия, този проблем с експлоатацията обхваща цяла Великобритания. Според Глобалния индекс на робството на Walk Free за 2018 г. в страната живеят 136 000 души, които работят при робски условия и чийто труд е експлоатиран.
Земеделието пък отдавна се смята за високорисков сектор от участниците в кампанията поради факта, че разчита на нискоквалифицирани сезонни работници, с които фермите могат да се отнасят както си искат, тъй като държавата просто не прави достатъчно за ограничаването на злоупотребите.
Защото освен всичко друго, работниците от Източна Европа трябва да се справят и с проблема с коронавируса. Освободени от работа заради непокриване на заложените квоти, те са принудени да останат седмици и дори месеци във Великобритания без препитание и без място за настаняване.
Така над половината от интервюираните работници за изследването на FLEX заявяват тъжната истина за своя престой във Великобритания.
Вместо обещанията за припечелване на добри пари, с които да се върнат у дома, условията и експлоатацията са ги докарали до това да натрупат още повече дългове.
