Когато Полша ратифицира Истанбулската конвенция през 2015 г., страната е под управлението на центристката партия "Гражданска платформа".
Точно през същата година излиза и може би най-голямото изследване на проблема за домашното насилие в страната, публикувано от Агенцията за основните права на ЕС, от което става ясно, че 19% от анкетираните жени са били подложени от своя партньор на физическо насилие, а 37% - на психологическо.
Някои обаче оспорват тези резултати, като отбелязват, че в Полша културата на мълчание е широко разпространена сред жертвите - домашното насилие в страната често се разглежда като личен "семеен" въпрос, a крайните патриархални порядки в обществото нормализират подобни отношения между мъжа и жената.
Традиционалистката нагласа на поляците личи ясно и в сегашното управление на дясната националконсервативна партия "Право и справедливост" с лидер Ярослав Качински. Съвсем скоро техният представител Анджей Дуда спечели и втори президентски мандат на балотажа в страната, с което подсигури абсолютен комфорт и липса на президентско вето в парламента.
Важна част от неговата кампания беше именно акцентирането на традициите и борбата срещу "западните влияния" като феминизъм, ЛГБТ права и други.
Самата партия не се свени да взима популистки решения.
Последното от тях е категоричното решение на Полша да се оттегли от Истанбулската конвенция. Причината - текстът учи децата на понятия като "джендър" и представлява "заплаха" за полските семейни традиции.
"Текстът ѝ съдържа елементи от идеологически характер, които считаме за вредни", казва правосъдният министър Збигнев Жобро на пресконференция по въпроса на 20 юли, цитиран от Ройтерс.
Ето защо хиляди хора, предимно жени, излязоха на протест във Варшава и други градове на 25 юли. Част от тях дори бяха облечени с костюмите от сериала "Историята на прислужницата", намеквайки с това, че правителството върви към радикализация и подчинение на жените.
"Целта на правителството е да легализира домашното насилие", казва пред Brisbane Times Марта Лемпарт, която е един от организаторите на шествието. Някои протестиращи дори носеха транспаранти, на които пише: "Право и справедливост" е женският ад".
Междувременно европейските лидери изказаха притесненията си относно решението на Полша.
Гай Верхофстад, бившият министър-председател на Белгия, нарече решението на Полша "скандално" в своя акаунт в Twitter.
"Насилието не е традиционна ценност. ЕС и всички негови членове подписаха, защото Европа отстоява правата на човека, равенството и достойнството", добави той.
Генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич също не одобри плана на страната да напусне договора, като нарече ситуацията "тревожна".
Нищо от това обаче не изглежда да повлияе върху решението на управляващите да се оттеглят от конвенцията.
То е и в унисон с останалата политика на партията, която нарече правата на сексуалните малцинства "дъгова чума, по-опасна и от комунизма".
Тази реторика засилва хомофобските настроения в страната, които стигнаха дотам, че в някои райони местните поставят табели "Свободна от ЛГБТ територия". Дуда се обяви и за забраната на гей бракове чрез Конституцията (макар те никога да не са били позволени), както и на правото на хомосексуални двойки да осиновяват деца.
Междувременно по време на пандемията правителството се опита да прокара и доста противоречиви законопроекти, които биха наложили почти пълна забрана на абортите, криминализиране на сексуалното образование и приравняването на хомосексуалността с педофилията, както отбелязва AP.
Що се отнася до домашното насилие, в Полша жервите не получават адекватна защита, а според доклад на Human Rights Watch, насилниците рядко получават наказания.
Нещо повече - според данните на местната полиция, цитирани от DW, през 2017 г. са регистрирани 92 500 случая, като в 92% от тях извършителите са мъже, а в 73% жертвите са жени.
И ако това не е достатъчно показателно, Министерството на семейството, труда и социалната политика се опита да предложи промени, според които първият случай на насилие в семейството да не влиза в съда, а да остава единствено с предупреждение. Поляците обаче излязоха на протест и той беше поставен на пауза.
Въпросът обаче остава колко още време тези протести ще удържат промените, които правителството се опитва да въведе под претекста, че защитава семейните ценности. Изглежда обаче, че засега всичко предстои, а смекчаване на политиката е по-скоро малко вероятно пред обратното - радикализацията.
