Възраст и предразсъдъци

Почитателите на Харпър Ли и класическия й роман „Да убиеш присмехулник" очакваха продължението цели 20 години, но някои от тях останаха разочаровани, даже шокирани, от трансформацията на добрия герой в злодей, на адвокат Атикус Финч в расист. Подобен сценарий се случва често в живота, така че не би трябвало да има изненадани - колкото повече човек остарява, толкова повече предразсъдъци трупа.

Трансформацията на Финч е наистина поразяваща - в първата книга той единствен се наема да защитава чернокожия Том, обвинен несправедливо за изнасилването на млада бяла жена, а в новата книга Go Set A Watchman той участва в сбирки на Ку Кукс Клан. Там героят е на 72 години и спори с дъщеря си, защото има приятели от друга раса.

Психологът Уилям вон Хипел обяснява, че консервативните и радикални възгледи често настъпват с нарастване на възрастта. Доскоро битуваше мнението, че третото поколение има повече предразсъдъци, защото когато те са били млади, социалните нрави и йерархията в обществото са различни.

Медицината има по-силен аргумент за тази негативна промяна

Става дума за процеси в мозъка, които засилват предубежденията спрямо другите.

Фронталният лоб, т.нар. „команден център", е последната част от мозъка, която се развива и първата, която дегенерира. Остаряването пряко му влияе. Атрофията на фронталния лоб не води задължително до намаляване на интелигентността, но засяга адекватното мислене и изразяване- това става нерелевантно и неуместно.

Изследванията навеждат на заключението, че именно заради това възрастните хора по-трудно намират думите, които търсят, а също така расте вероятността те да изразяват идеи, които в миналото са пренебрегвали или потискали.

Известните личности са пример за това - когато остареят, звездите се държат и казват нетипични за тях неща.

Същото важи и за обикновените хора извън медийното полезрение. Има случаи, в които осиновени чернокожи деца след години са подложени на неочаквани расови атаки от своите "бели"  баби и дядовци, които преди това винаги са се отнасяли с любов и грижа към тях.

Сигурно и вие сте случили на някой пенсионер, който да ви се скара, защото младото поколение, например, е цинично и мързеливо. Някои смятат, че пенсионерите всъщност показват истинското си лице, което винаги са криели в името на семейната, работната или политическата коректност.

Изследванията на психолога Уилям вон Хипел показват, че по-възрастните разсъждават с повече стереотипи и по-трудно ги преодоляват в сравнение с по-младите от тях, а освен това демонстрират тотален отказ от интерес към различни социални проблеми.

Резултатите им показват слабо функциониране на фронталния лоб на мозъка, което означава, че по-трудно контролират своето поведение.

Да се върнем към Атикус Финч, наистина изглежда, че някои по-възрастни хора започват да говорят с предразсъдъци и да бъдат нетолерантни, макар никога да не са го правили преди. Такива промени не са неизбежни, но са общи.

И хората, които осъзнават, че стават все по-малко толерантни или повече предубедени, могат да се чувстват неудобно. В края на краищата това може да засегне техните приятелски взаимоотношения и положението им в обществото.