"Обичам детето ни, но не обичам живота си". Думите са на 42-годишният Джон, но могат да са и на Хуан, Георги или Игор. За по-удобно обаче ще го наричаме Джон. Той среща бъдещата си съпруга по време на туристически поход. Отседнали са в една и съща хижа.
И той, и тя са заети по това време, но взаимното привличане е осезаемо.
В крайна сметка двете двойки говорят цяла вечер и си изкарват прекрасно. За Джон това е удобен претекст да се сдобие с нейните координати и "да се чуят някой път".
В крайна сметка събира кураж и й пише да се видят на по питие, но поканата остава неуточнена. Джон се опитва да е тактичен - ако не е разпознал правилно сигналите, винаги може да се оправдае, че е имал предвид среща между четиримата.
Оказва се, че той няма от какво да се притеснява, жената е повече от съгласна да се видят и оттам нататък нещата се развиват естествено.
Младият мъж винаги е мислил, че това е нечестен начин да започнеш връзка и сериозно предупреждение, че го чакат неприятности. От дистанцията на времето вече оценява отговорът й, който изглежда толкова безгрижен и нечестен, без да я интересува, че загъбрва петгодишна връзка. В онзи момент я оправдава обаче, оправдава и двама им. Може би връзките и на двамата буксуват. Може би е късмет, че са се намерили. Даже звучи романтично...
Дори и тогава Джон е честен с нея. Едно от първите неща, за които си говорят, са бракът и децата. Джон й казва, че не вярва в брака и категорично не иска деца в този живот. И двамата не искат женитба заради "едно парче хартия". За нея бракът е отживелица, която просто предава жената от едно семейство в друго. Той обожава колко независима и самоуверена изглежда събеседничката му.
Тя е няколко години по-голяма от Джон и в първия момент му харесва жената до него да е няколко крачки напред. Тя прави плановете, тя организира нещата и Джон се чувства комфортно от това. Двамата се забавляват и годините си минават спокойно и приятно, без да се усеща тежест и излишни очаквания.
Може би по тази причина в един момент Джон се оказва неприятно изненадан.
Когато жената до него навлиза в средата на своите 30, нещата леко започват да се променят. Идеята за женитба изниква все по-често с аргумента, че нейните родители наистина много ще се зарадват. Тя е единствено дете на късен брак и е нормално да искат да я видят задомена. В крайна сметка е "едно парче хартия", какво толкова?
Джон се жени, но без голяма, традиционна сватба. Всичко е спокойно и романтично. И все още не се усеща какво се задава.
Вече съпруга на Джон, тя е със спирала и двамата нямат притеснения. Но темата за децата започва да се прокрадва - много фино и много артистично. Първо - веднъж на няколко седмици.
Джон обаче е непреклонен - харесва живота си така, харесва да няма кой знае колко грижи, харесва свободата и финансовата независимост. Децата не влизат в плановете му за бъдещето. Съпругата му го контрира да не се впряга всеки път, когато тя погледне след някое бебенце.
Една сутрин тя му съобщава, че е бременна.
Той е съкрушен, тя е в еуфория. Като я гледа колко е щастлива, не може да й каже, че иска да направи аборт. На въпроса за спиралата тя му казва, че е била стар модел и затова имало известен шанс за забременяване. Джон има избор - да й повярва или да се довери на интуицията си, която му казва, че спиралата е била махната и тя е забременяла на драго сърце.
Сега той ежедневно преглъща (предполагаемото) двуличие и се бори с възмущението си към нея. Да е родител се оказва точно така, както си го представя, само че още по-трудно. Въпреки това не иска да наказва детето си за действията на родителите му. След края на всеки работен ден Джон едвам се добира до вкъщи.
Тя е направила избора вместо него и той я мрази затова...
Горното освен че е измислица е не дотам добър опит за илюстрация на домашно насилие от втори тип - китайско мъчение. Китайското мъчение е онова с вързания на кол и кофа, от която бавно му капят капки на главата. В крайна сметка човек полудява. По подобен начин, някои жени връзват някой мъж с дете (или деца) и започват да му пилят ден след ден. На това във ВМФ му викахме, да ти пият мозъка със сламка или по народному "мъж под чехъл". Сега, определно не е тайна, че жените от една възраст нататък започват да си мислят за и да искат деца. В общият случай това не е нещо над което могат да надделеят, както и мъжете не могат да не гледат/искат привлекателни жени. И тук идваме до връзките и брака. Първо трябва да сме готови и второ трябва да сме наясно с това, което искаме. Бракът не е гнездо, в което се люпят яйца, не се върти около децата и къщата. Бракът е завет между двама пълноценни зрели индивида от различен пол. В брака се възпроизвежда двойката, като децата носят чертите и на двамата и бракът продължава и след като децата станат самостоятелни и се отделят от родителите си. Бракът е завет и се гради на доверие. Не е лист хартия. Бракът е символ на завета между Господа Христа и Църквата - т.е. вярващите. Затова бракът се сключва пред Бога, другото е законовата рамка, според законите на обществото, в което живее семейството. Сега за Джони, ако са имали разибрателство, че не искат деца и са се разбрали да се пазят по определен начин, който е под контрола на жена му, и тя го е издънила. Той има два варианта: да я остави, като поеме своята част от издръжката на детето им или да приеме риска и последствията от неуспешната контрацепция и да спре да се оплаква, а вместо това да се зарадва и да заеме мястото си на глава в това семейство. За жалост в нашия бит е пълно с квартали, в които мъжете не им се прибира в къщи и си правят беседки в междублоковите пространства, а по-заможните (основно на запад) ходят в клубове или по заведения от клубен тип.
След няколкото научни анализа нека да обобщим малко по-брутално: Джон не е искал деца, но му е било гот да да хвърля хайвера вътре, затова сега цял живот ще плаща.
Така е Онуфри, въпроса е дали плащаш с кеф или с клизма ;)
Съжалявам, че отново ще бъда груб, но такива кретени не трябва да се размножават. Първо, тя е нечестна и манипулативна. Знаейки, че той не иска деца и е категоричен, тя го поставя под свършен факт, което е крайно некоректно. От друга страна подобна некоректност със сигурност се е случвала при по-дребни неща в ежедневието, които е трябвало да са сигнал за блейката Джони, че тя ще го направи и с нещо важно. Той не само, че не я е убедил да направи аборт (както е било редно, ако наистина не иска деца), а не се и опитвал да я убеждава. Подозирам как тя обаче го е убедила, че наистина е била със стар модел спирала и как един аборт ще й повреди здравето и ако един ден се случи да поиска да забременее (например от друг), няма да може и т.н. и т.н. Мунчо Джони се е размекнал и е отстъпил и сега мрънка като някое бебе. Има една приказка - по-добре сам, отколкото зле придружен, така че крайният вариант е бил да напусне майката с детето, а тя да си поеме последствията и да си го гледам сама. Има много подобни самотни майки, които се жалват на всички от безотговорността на бащата, но никой няма да чуе другата гледна точка - на преебания баща. Именно затова нахлузваш ако трябва по 2 ката капути, за да си сигурен, че няма да има изненади. А като цяло според мен стигне ли се до разминаване от подобен вид при двама души (единия да иска деца, а другия - не), по-добре да се разделят овреме, вместо да има драми и не дай си боже някое малко нещастно дете.
Дракон, само ще отбележа, че за пореден път се озоваваш твърдо в лагера на dedo adji, Specifier, Mako и прочие. Да, от един-два пъти може би не се става, но ако съвсем доброволно често се оказваш в характерната позиция, то може би вече си..
Ъъъ... Трябва ли да ми пука в чий "лагер" се озовавам?
Нищо такова не съм казвал. Аз единствено отбелязвам видимото с просто око. Ти сам решаваш дали да ти пука и дали дори да четеш коментарите ми. Ако не са ти угодни за душата, най-лесно е просто да не ги четеш, но и евтиният сарказъм явно ти върши работа.
>добро наблюдение! След което ти самият отбелязваш, че всъщност изобщо не е добро наблюдение, понеже защитаването на жените под други статии не е защото съм сляп "защитник на жените", а заради коренно различна причина. Ти, естествено, я класифицираш като "ловуване на вещици", аз го наричам "човешко достойнство". >който се чувства най-комфортно в глутница Бегъл поглед наоколо показва, че глутницата сте вие, защото сте неимоверно по-многобройни и сляпо сплотени в каузата си да обвинявате жертвите в това, което им бива причинявано. Ако се придържаме към алегорията, аз съм вълк единак - наоколо няма други на моята позиция. >не си падам по това някой да скача по главите на беззащитни набедени хора Което по никакъв начин никога не ти е пречило да обвиняваш жертвите на сексуално насилие че сами са си виновни за това насилие. Да, да, знам - тия жертви не са жертви, не са истински шотландци. Кое е ново в евтините рационализации, с които оправдаваш мерзостта си и душевната си нищета и се опитваш да ги представиш като доблест?
Прасчо, пак нагази в непознатата за тебе територия "човешко достойнство". След като сам наскоро призна, че никога не си твърдял, че имаш собствено такова. Да цитирам ли, или ще си спомниш? Тогава, на какво отгоре ти, О, недостойни и юроде, се изхождаш по тая тема?
Мако, последният, за когото бих се безпокоил си ти. Ти си печен и юридически подкован. Ама знаеш ли, колко печени съм виждал, които казваха "Глей си рабтата, аз си знам рабтата", и цъфнаха в гражданското, а после плащаха издръжки. Пак, файда, че по нашия край и по онова време, за човек, който има работа, а тогава всички имаха, издръжката не беше голяма тежест. А в това време женките надъхваха децата срещу татковците им. Всяка изоставена патка гледа да накаже тоя, който я е изоставил чрез децата му, без да помисли с патешкия си акъл, че така наказва и децата си. Една стигна до там, да насъска детето, вече пълнолетно, да се откаже от фамилията на баща си, който не беше стока, но си плащаше издръжката редовно.
>сам наскоро призна, че никога не си твърдял, че имаш собствено такова Естествено, че не съм твърдял, защото никъде не е било нужно да твърдя нищо обективно относно собственото си достойнство. Личната ми субективна преценка си е моя и не намирам за нужно да я насилвам върху околните. Доколкото съм я споделял, никога не съм го правил за да убеждавам когото и да било, а само да илюстрирам моята гледна точка. А, момент.. ти всъщност правиш ли разлика между "не съм твърдял, че имам достойнство" и "твърдя, че нямам достойнство"? Щото по-горе тръгнах да обяснявам като нма човек, който има поне капка рационална мисъл, а се сетих, че това предположение най-често се оказва грешно в контекста на коментарите в този сайт.
Разкажи ми за теорията на относителността, Mako. Имаш точно толкова висок ценз в сферата, колкото последният тук, който обясняваше страстно за нея. Той беше корабен келнер. Ти си спортистче. Копнея да чуя критиката ти на глуповатите теории на Айнщайн, която несъмнено ще е точно толкова смислена, колкото мнението ти за други свързани със спорта сфери като математика, граматика, политика, право, философия, психология и прочие - все неща, за които имаш впечатляващо силни и крайни лични позиции.
Най-забавното е, че ако слабообразован идиот като теб се случи да спори с друг слабообразован идиот, първият и единствен аргумент е винаги ниското образование и липсата на ценз - ако се беше случило да спориш с онзи корабен келнер, щеше да се пръснеш да му се присмиваш за липсата на образование, ценз, кариера, семейство, житейски успехи, щеше да умреш да му се подиграваш, че виси в нета по късни нощи и през уикендите. Но, естествено, никога не би ти хрумнало да погледнеш самия себе си от същата гледна точка - твърде страшно е дори да си го помисляш.
>Самоописал си се Хах. Поредното "НЕ, ТИ!!", познато от трети клас като върха на всеки аргумент. Нека обобщим. Според самия теб ти си с "вишо" от НСА, несемеен, бивш спортист (сегашно занимание - неясно, но бившите спортисти обикновено не стават ядрени инженери). Това е според самия теб. Не виждам причина да не ти вярвам. Според мен, аз съм имам образование от един от най-престижните университети в света, дългогодишна кариера в специалността (+финанси), семейство и деца. Това е според самия мен. Ти не виждаш причина да ми вярваш. ОК, твой прерогатив, но, все пак, това създава доста очевидна силна асиметрия - аз мога съвсем спокойно да ти вярвам за това, което казваш за себе си, ти, обаче, не можеш да си позволиш дори да помислиш да направиш същото, а ти се налага вместо това да се убеждаваш, че "истината" относно човек, комуто дори не знаеш самоличността, е точно определена и най-удобната за теб - тоест, че неговата реалност няма как да е дори по-скръбна и от твоята. Мирише.. не, вони зловещо на комплексарщина, която, апропо, би била напълно очаквана ако нещата, които казваш за себе си, са истината - все пак най-забележителното от тях са "образованието" от НСА и "кариерата" на спортист, която е вече в миналото. Напомням - според твоите собствени думи. Това ти го казваш.
Вярвам в това, което ти самият казваш за себе си - несемеен, "вишо" от НСА, "кариера" на бивш спортист. Или казваш да не ти вярвам, защото може би лъжеш? Като цяло, почваш да звучиш все по-налудничаво и безсмислено. Конкретно, категорично отказваш да коментираш асиметрията в това, че аз съвсем спокойно мога да си позволя да вярвам в твоята версия за тебе и да не си измислям нищо отвъд споделенето от теб (по-горе) и наблюдаемото (например, времената и честотата на коментарите ти), докато ти нямаш тази свобода и ти се налага да си измисляш версии за мен, в които да си вярваш сляпо. Не си единствен, естествено, почти всички коментиращи тук сте в точно същата неудобна и силно асиметрична позиция спрямо мен.