Майкъл Медрано нанася студен гел върху раменете си като количеството се равнява на около една чаена лъжичка. Това занимание е редовна част от ежедневието на мъжа в последно време: измиване на зъбите, слагане на дезодорант, сресване на косата, нанасяне на гела.
По думите на Медрано гелът е с консистенцията на антибактериален такъв за ръце. Различни обаче са съставките. Гелът, който Майкъл слага върху раменете си, съдържа тестостерон и прогестин, хормонална комбинация, която потиска естественото производство на сперма от организма на американеца.
Нанасян върху кожата, той служи като единственият контрацептив, който Медрано и съпругата му Джулия ще използват през следващата година и половина.
Преди няколко години Джулия спряла взимането на Depo-Provera - хормонален контрацептив, който се приема с инжекция, тъй като той е предизвиквал отклонения в теглото й и я е направил, по думите на Медрано, "потисната и раздразнителна". Презервативите са вършили чудесна работа, но Джулия се е притеснявала да не би някой път презервативът да се изплъзне.
Така че когато Медрано попаднал на пост в Reddit, в който се набирали доброволци за клинични изпитания на този нов вид мъжки контрацептив, решил, че заслужава да се включи. Джулия, облекчена от бремето да следи за контрацепцията на двойката, се съгласила.
Около 400 други двойки в девет града по цял свят по сходен начин са включили този гел в ежедневието си. Това е едно от най-мащабните проучвания на хормоналната мъжка контрацепция до момента. Подобно на Медрано, мъжете в тези двойки използват гела вместо други контрацептиви, докато учените следят нивата им на сперматозоиди и проверяват за нежелани странични ефекти.
Ако гелът стигне до пазара, той ще стане първият хормонален контрацептив за мъже - повече от половин век след одобрението на първото противозачатъчно хапче за жени.
Това "ако" всъщност е доста сериозно, защото зависи от плетеница от научни, социални и бюрократични усложнения. Самият гел е разработван от повече от десетилетие и е дело на изследователи от Лосанджелиския институт за биомедицински изследвания и Вашингтонския университет. Групите учени са отдали кариерите си в търсене на по-добри варианти за контрацепция при мъжете, но нито една от разработките им още не е стигнала до аптеките.
Гелът - наречен NES/T - изглежда много обещаващо. Сега учените трябва да проверят как той работи при Медрано и други двойки в практически условия. Надеждата им е да докажат, че хормоналната мъжка контрацепция най-после заслужава да излезе от лабораториите и да влезе в живота на мъжете.
Пътят към хормоналната мъжка контрацепция започва още през 1957-а, в лабораторията на Грегъри Пинкъс - ендокринолог, който се прочува с изучаването на ефекта от хормоните върху сърдечни заболявания и шизофрения. През 1951-а, насърчен от приятелството с феминистката активистка Маргарет Сангър и малък грант от Федерацията за планирано родителство на Америка, Пинкъс започва да проучва как хормоните могат да манипулират женския менструален цикъл и да предотвратят овулацията. Комбинация от естроген и прогестин дава резултат, както установява той.
Неговото изобретение, наречено Envoid, е рекламирано като "регулатор на менструацията със страничен ефект предотвратяване на бременността". През 60-те години FDA одобряват лекарството за употреба като контрацептив и то скоро става известно просто като "хапчето."
Докато извършва изследванията, довели до създаването на "хапчето", Пинкъс също така се надява да създаде аналог на това лекарство и за мъжете.
Изглежда, че точно както прогестинът нарушава естествения женски цикъл, той би могъл да спре естественото образуване на сперма. Пинкъс и други изследователи подлагат на изпитание тази хипотеза в края на 50-те години като инжектират на мъже и жени в психиатрични клиники в Масачузетс дози от лекарството (тогава етичните стандарти очевидно не са били толкова строги, колкото са сега), за да установят дали то ще направи мъжете временно стерилни. Резултатите са неубедителни.
В момента, в който е започнало това, жените, които са финансирали проекта — Сангър и активистката Катрин Маккормик, са се разгневили. Това разказва Джонатан Ейг, автор на "Появата на 'хапчето'". По думите му Сангър и Маккормик са искали лекарството да е достъпно само за жени. С течение на времето обаче това да се даде контролът изцяло в ръцете на жените води до страничен ефект – мъжете дори не участват в дискусията по темата.
Интересът към мъжките противозачатъчни е спаднал, засенчен от огромния успех на противозачатъчните за жени. Но някои учени са продължили да работят върху тази идея през следващите няколко десетилетия. Националните здравни институти на САЩ са подкрепили клинични изпитания през 70-те години, последвани от мултинационални изследвания, финансирани от Световната здравна организация през 90-те години.
В Китай, учените са експериментирали с госипол, растителен дериватив, за да намалят нивата на сперматозоиди по не-хормонален път. Друг растителен екстракт, уабаин, също е бил разглеждан като вариант. Това вещество се използва от африканските ловци, които потапят стрелите си в него, за да спрат сърцата на жертвите си.
В Индия, учените са видели перспектива в базирана на инжекции процедура, наречена RISUG, понякога определяна като "не-хирургическа вазектомия". Нито един от тези методи обаче не е стигнал до пазара.
Стефани Пейдж тъкмо била завършила медицинското си образование, когато през 2002-а започнала да изучава мъжките хормонални контрацептиви. Сега професор в школата по медицина към Вашингтонския университет, Пейдж ръководи три изследвания на нови контрацептивни методи за мъже: хормонално хапче, което потиска образуването на сперма чрез съставка, наречена DMU; инжекция, направена по модела на инжекциите за жени; и NES/T гела, който използва тип прогестин, наречен нестерон, наравно с тестостерон.
От трите, гелът е стигнал най-далеч в процеса на разработка, макар че Пейдж предупреждава, че "разработването на лекарства не е стартъп - нещата не се случват внезапно, или дори в рамките на години".
За прогестина е доказано чрез многобройни изследвания, че спира образуването на сперма. Тестостеронът е налице, за да балансира страничните ефекти на прогестина, от рода на загуба на либидо, косопад или изтощение. Кристина Чун-Лун Уонг, изследовател в Los Angeles Biomed и друг основен ръководител на клиничните изпитания на NES/T, казва, че сходни методи на мъжка контрацепция са изпробвани още през 70-те години, с "предимно много положителни" резултати. Целта на екипа сега е да намери комбинация, която да е също толкова ефикасна, но "с минимални странични ефекти".
Разработката на контрацептиви за мъже е общо взето въпрос на числа. Женската фертилност е циклична; съответно целта е единична овулация. При мъжете образуването на сперма е постоянно; целите са цял легион.
В един якулат има милиони сперматозоиди — 15 до 200 милиона на милилитър. Но изследователите на фертилността са установили, че броят сперматозоиди на мъжа не е нужно да бъде понижаван до нула — бройка около 1 милион сперматозоиди на милилитър еякулат е достатъчно ниска, за да се счита за контрацепция. Статистически погледнато, нито един от тези 1 милион сперматозоиди няма да достигне до яйцеклетката. Комбинацията от тестостерон и прогестин може да постигне това понижение. Тя е и обратима; когато мъжете спират да приемат контрацептива, нивата им на сперматозоиди би трябвало да се върнат в предишните граници.
По-голямото предизвикателство е да бъде привлечен интересът на фармацевтичните компании в достатъчна степен, за да финансират те разработката, и да бъдат убедени мъжете да приемат такова лекарство.
Не е напълно ясно дали мъжете биха приемали охотно противозачатъчни: някои проучвания показват, че те имат колебания, докато други твърдят обратното. Най-устойчивата нагласа е апатията - усещане за удовлетворение и дори самодоволство, защото жените се занимават с контрацепцията.
По думите на автора Джонатан Ейг няма реален интерес, когато става дума за това мъжете да поемат отговорност за контрацепцията. Освен това хапчето е станало толкова успешно финансово, че няма и особени стимули за изследователите да проучват нови форми на контрацепция за мъже.
Изследователят Кристина Уонг твърди, че има "нулев интерес в бранша" на фармацевтичните фирми за финансиране на нови методи за контрацепция, насочени към мъжете. За да разработи NES/T гела, тя и Пейдж са разчитали на финансиране от Националния институт за детско здраве и човешко развитие и "Population Council", некомерсиална организация, подкрепяща биомедицински изследвания.
Други некомерсиални организации, като фондацията "Бил и Мелинда Гейтс", също са отделили средства за изследвания на мъжката контрацепция. Тези групи са насочени към намиране на нови начини за удовлетворяване на конрацептивните потребности.
По думите на Уонг целта не е да се премахне това, което вече е прието, а да се осигури друг вариант.
Що се отнася до един от мъжете, които тестват NES/T гела – Майкъл Медрано, той периодично посещава Уонг в Лос Анджелис, за да проверява тя нивата му на сперматозоиди. Дотук всичко изглежда както трябва - Джулия не е бременна. Отскоро Майкъл смята, че хормоните го правят "малко потиснат", което му е помогнало да изпита повече съчувствие към това, което Джулия е изпитвала с нейния контрацептив.
Когато казва на приятелите си за гела и за участието му в клинични изпитания, някои от тях изглеждат изненадани. Контрацептив за мъже?! Те никога не са чували за нещо такова. После обаче, по думите на Медрано, започват въодушевените въпроси. Всички искат да знаят какви са страничните ефекти и кога ще могат да се снабдят с него.
