Някои неща във футбола ги приемаме за даденост и не се замисляме, че са продукт на мръсотии и пак тях стимулират - летните мачове са такива
25 юни, Прищина. Столицата на Косово е спечена от жега. Извадена от фризера бира топла тече в гърлото. Жители на град Глоговац попийват на път към стадиона, но глътката не върви. Топлото време е малкият проблем, големият е мачът довечера. Любимият им Фероникели ще срещне Линкълн Ред Импс в непредвидима битка. Още в третата минута крилото Мендурим Хоти донася радост, обаче до края групата от Глоговац е спечена като въздуха. Съперникът прави цели 107 опасни атаки, стреля, приижда до финалния сигнал. В крайна сметка попадението е единствено, тълпата понася Хоти.
Колкото да не ви се вярва, този косовско-гибралтарски епос бе мач от Шампионската лига (ШЛ) тази година. След три дни Фероникели би андорския Санта Колома, после падна от някакви уелски "светии". Ако не залагате на мачове, със сигурност чувате за първи път поне един от изброените отбори. Но те заслужават огромно уважение, няма шега. Така например Фероникели изигра последния си шампионатен мач на 19 май. Само след 37 дни тези момчета влязоха в гъст квалификационен цикъл за ШЛ. Днес вече им тече вътрешното първенство. Извинете, но кога са почивали? Каква ли фармация е нужна, за да ги поддържа? Пак се извинявам, но какви ли сокчета следва да пият, за да издържат и през декември в групите на лигата? Ще кажете, че е невъзможно да играят в групите, слаби са. Ясно е, че са слаби, но аз питам принципно - ако един отбор свършва сезона на 19 май и почва следващия на 27 юни, как точно следва да му бъде организирана физическата подготовка, за да е на ниво през декември? Истината е една. Чичо доктор отдавна е изобретил "витамини", които поддържат илюзията, че всичко се постига с труд в съвременния футбол.
Родните грандове ЦСКА, Левски се провалиха и този път в еврокампаниите рано, докато комбайнери още жънеха житото. Локо Пловдив отстрани един съперник с късмет, Лудогорец играе в Лига Европа (ЛЕ), пътьом исландци го спънаха леко. Жегите са кофти време, на никой не му се занимава с футбол в тях. Но само Люпко Петрович чистосърдечно простена: "Абе, не сме готови физически да играем сряда - неделя!". Цялата футболна общественост му се смя, и с право - календарът на УЕФА не е нов; щом кипърски, украински и други отбори са на ниво, значи ЦСКА също трябва да е. Но цялата тази тема е много по-дълбока. Тя не опира до родния футбол, който, знаем си, е на елементарно ниво. Темата е: следва ли да се играят европейски мачове през юни и юли? Кой печели от това, кой губи и какво в крайна сметка се жертва? Пълно щастие в живота няма, 90 или 120 минутен футбол насред 40 градуса имат цена.
На теория е ясно защо европейските турнири се провеждат в разгара на лятото. Отборите са много, държавите членки на УЕФА също, всяка трябва да участва. Съответно през юни, юли, август се извършват пресявките на турнирите. Специално Лига Европа е мастито състезание, в което постоянно се изсипват отпадналите тимове от ШЛ. Тук обаче има още няколко важни въпроса, които отдавна никой не задава: защо отборите в европейските турнири трябва да са толкова много; защо, след като са много, турнирите са малко; защо е нужно ШЛ да снабдява с "материал" ЛЕ.
На най-младите фенове сегашният календар и турнирните схеми може да им се струват вечни, но не винаги бяха такива, каквито в момента. През 1998 г. и 1999 г. УЕФА ликвидира четеридесетилетен турнир (Купа на носителите на национални купи, КНК), пусна в ШЛ отбори, които не са първенци в страните си. До този момент в трите европейски турнира се състезаваха много по-малко тимове от сегашните. Надпреварите започваха през септември, вътрешните първенства стартираха не по-рано от средата на август. Летните луфтове ги обираше четвърти турнир ("Интертото"), който обаче бе несериозен (излъчваше групови победители и т.н.). Отборите го ползваха за контроли. После настъпи окрупняване и "масовизиране", с което футболът се превърна в целогодишно зрелище. При него много играчи в много отбори играят много мачове - за радост на множество индустрии (реклама, телевизии, медицина, мениджърски агенции, самите клубове, федерациите...). УЕФА имаше още една легална причина да увеличи отборите - появата на нови държави през 90-те след разпада на СССР, Югославия и Чехословакия. Но ако КНК не бе премахнат, а ЛЕ не представляваше "сбирщайн", и ако в крайна сметка не парите бяха водещ фактор, днес календарът щеше да бъде по-нормален.
Че финикийските знаци движат футбола е ясно отдавна. Ясно е също, че щом феновете пълнят стадионите и не изпускат мач пред телевизора, значи всичко е окей. Още по-ясно е, че с мачовете се пие много бира, тоест още една индустрия, пивоварната, е на кяр. Ако питате УЕФА, ще ви отговори, че всички печелят, защото многото мачове дават възможност и малки отбори да трупат големи пари от права, реклама, от фондовете на самата УЕФА. И шанс да грабнат европейски трофей им се предоставя, разбира се. Но хайде да помислим колко този шанс зависи от чисто футболни достойнства. И колко е постижим. За да стигне до мачове през декември, на Фероникели му трябват не само качествени играчи, а много качествени играчи. Нужни са му още добри треньори, лекари, рехабилитатори, спортна база (и от ония витамини, да не забравяме)... Тоест косоварите могат да пробият само с много пари. Ако ги купи олигарх. И то не какъв да е. Три отбора спечелиха европейски купи в епохата на "разширяването", те не бяха на Череп, Скелет, Джиджи или Биджи. От сой си бяха - руснаци и украинци (ЦСКА Москва, Зенит и Шахтьор триумфираха в ЛЕ).
Още малко практически сравнения. През 1989 г. ЦСКА стигна полуфинал на европейски турнир (КНК) с 6 мача, с 8 можеше да е на финал. Толкова бяха нужни и за победителя Барселона. Сезонът за двата тима стартира еднакво във времето - пълна равноставеност. За да спечели ЛЕ, днес на Титоград му трябват 23 мача, тръгвайки от юли. Челси миналата година спечели купата с 15, първият от който бе на 20 септември. Да сравняваме ли колко мача трябва да изиграе Фероникели, за да стигне хипотетичен финал, и колко Барселона? Равнопоставеност ли е Пике да се пече на плажа, докато косоварите се ритат здраво с гибралтарците. Смяхме се на малката издънка на Лудогорец срещу Валур, ама хващаме ли бас, че през юли и Барса може да се препъне в "дървари"? Лишена е от такъв риск.
Каквото и да си говорим, днешната ситуация не осигурява равнопоставеност. Може зрелището да е огромно, може на финалите да играят наистина най-добрите отбори (никакви случайни елементи!), но еднакви условия за големи и малки няма. А някога имаше. Много са проявленията на тази неравнопоставеност, дългият календар, стартиращ в ранното лято, е едно от тях. Свикнахме с него, а цената е не само нечестност и приоритезиране на парите. Цената е и здравето на играчите. Не само на тези, които тичат като луди в жегите. Възхищаваме се от големите отбори, които играят в неистово натоварен цикъл от есента, даваме за пример Англия... Но замислял ли се е някой, че и в Англия футболисти плащат със здравето си? Че и там бяла престилка пише рецепта, която чудодейно превръща футболисти в маратонци 24/7.
И понеже наистина някои неща безкритично ги приемаме като даденост, нека сравним колко точно е дълга лятната пауза в някои държави. Идеята на всички е да синхронизират доколкото могат старта на първенствата с евротурнирите. Шампионатът миналата пролет в Испания свърши на 18 май, новият започна на 16 август. Първото испанско участие в евротурнирите бе на 25 юли. Първото френско също бе на тази дата, а старият френски шампионат свърши на 24 май, новият започна на 9 август. В България първенството приключи на 24 май, новото стартира на 13 юли, два дни по-рано бяха европейските мачове. Ето го сравнението - почти три месеца за почивка и подготовка в Испания между първенствата, два месеца и една седмица - до първия европейски мач; два месеца и половина между шампионатите във Франция, два месеца - преди старта в Европа; в България - месец и половина общо за почивка и подготовка. Два пъти по-малко от Испания у нас! Е, сърдим се на нашите тимове, но пак извинявайте - нечовешко е за толкова кратко време да се подготвиш. Пари, фитнес, химии разни, пак пари - това трябва да притежават малките отбори, за да пробият.
Бъдещето е още от същото. УЕФА се кани да пуска нов клубен турнир с мачове отново през лятото - явно отборите ще се увеличат. От скоро имаме и нов национален турнир, чиито финали осигуряват зрелище, когато няма световно и европейско първенство. Светът се превръща в голям футболен колизеум, в който играчите се сражават до предела на силите си, а издържалите ще получават за награда много пари, почти колкото са инвестирани в тях. Но не само фармацията е щастлива да помогне на тези гладиатори. Още някой се смее от радост, не виждате ли? Той триумфира от цялата тази глобализация, дигитализация и 24-часов футбол "на живо". Колкото повече, толкова повече и за него. Не го ли познахте? Букмейкърите.