Силвио Берлускони посочваше основния проблем на стария турнир за Купата на европейските шампиони - че малките детайли могат да се окажат определящи за съдбата на грандовете.
При изцяло директни елиминации имаше твърде много неизвестни, твърде много възможности да отпаднеш съвсем рано при струпване на неблагоприятни обстоятелства.
Такъв беше турнирът за КЕШ в продължение на над 30 години. Един нещастен жребий можеше да сблъска фаворитите в първия кръг, както стана през 1987 г., когато Реал Мадрид отстрани Наполи с общ резултат 3-1.
Берлускони беше отвратен от факта, че шампионът на Испания или Италия ще бъде елиминиран възможно най-рано от турнира.
Година по-късно, когато неговият Милан взе от Наполи титлата на Серия "А", босът обяви: "Трябва да трансформираме КЕШ в континентална лига - формула, която ще даде на клубовете икономическа сигурност. Представете си, че с няколко играчи повече ще можем да изиграем двойно повече мачове. Ще ходим да играем в Мадрид, Барселона, Лисабон, а не в някой далечен провинциален град".
"Няма полза от демагогия. Отборите на определено ниво, способни да привличат определена аудитория и определени приходи, трябва да играят едни срещу други редовно", допълни той и така до голяма степен очерта бъдещето на футбола.
Още тогава Берлускони обсъждаше с президента на Реал Рамон Мендоса създаването на Европейска суперлига. А зараждането на Шампионската лига с групова фаза през 1993 г. беше директно следствие от опасенията на УЕФА, че Милан, Реал и други топ клубове ще се отделят от европейската централа и нейните турнири, за да играят отделно помежду си.
Разбира се, заплахата от Суперлига оставаше актуална и през годините се превърна в нещо като плашило, с което грандовете да изнудват футболните администратори и да си издействат повече власт и пари.
Изглеждаше, че кошмарите на УЕФА се материализират през 2021 г., но тогавашният проект за Европейска суперлига беше толкова прибързано и нескопосано скалъпен, че се срина за броени часове под натиска на феновете и заради оттеглянето на английските клубове.
УЕФА обаче все пак реши, че трябва да угоди на най-силните - понесли големи финансови загуби заради пандемията - и им предостави разширена Шампионска лига в нов формат.
Форматът ще влезе в сила от следващия сезон и ще приложи т.нар. "швейцарски модел" без отделни групи в първата фаза.
36-те отбора (с 4 повече от досегашните) ще се състезават в една цялостна лига, като след жребий ще получат програма от 8 мача срещу различни съперници, 4 домакинства и 4 гостувания.
След като се изиграят 8-те кръга ще бъде изготвено класиране между всички 36 участници и първите 8 отиват директно на осминафинал. Тези между девето и 24-то място пък ще играят плейофи, откъдето ще се излъчат другите осем осминафиналисти.
Оттам нататък Шампионската лига вече ще продължи по досегашната схема с елиминации в два двубоя на разменено гостуване.
Освен допълнителни мачове и приходи от тях, "швейцарският модел" на практика осигурява много повече спокойствие на големите отбори, че няма как да отпаднат още в първата фаза, дори да се издънят тотално в няколко мача.
Можеше и да е по-зле, защото оригиналният план включваше 10, а не 8 мача в първата фаза, както и две "уайлд кард" квоти за некласирали се отбори, които имат минали успехи в Шампионската лига и висок клубен коефициент.
След огромни критики, УЕФА клекна и премахна тези две идеи. Но новият формат отново е триумф на алчността с четири допълнителни дати за мачове.
Предвид претоварения и в момента календар, нищо чудно, че например Илкай Гюндоган определи преформатираната Шампионска лига като "просто по-малкото зло" спрямо Суперлигата.
"Никой ли не мисли за играчите?", попита изтъкнатият германски халф.
Няма съмнение, че "швейцарският модел" обслужва богатите за сметка на бедните. За редовните участници в Шампионската лига промените идват идеално, но не и за тези, които със зъби и нокти опитват да се преборят за основната фаза на надпреварата.
Парите от телевизионни права са основен приход за клубовете и именно колосалните сделки за излъчване на Висшата лига превърнаха английското първенство в такъв гигант спрямо останалите лиги и в такъв хегемон на трансферния пазар.
Но най-голямата финансова бездна между клубовете се получава заради участието в евротурнирите и начина на разпределяне на приходите в различните турнири на УЕФА.
Регулярното участие в Шампионската лига генерира приходи, които са просто несравними с тези в Лига Европа и в Лигата на конференциите.
Това пък създава порочна тенденция на забогатяване на малък брой отбори за сметка на всички останали.
Европейските лиги издействаха увеличение на фонда за солидарност, който отива към тимовете, които не участват в евротурнирите. От сезон 2024/25 фондът вече ще е в размер на 308 млн. евро годишно, но той не може да намали пропастта между евроучастниците и всички останали.
Ще продължаваме да наблюдаваме как богатите стават още по-богати, а другите имат все по-малко шансове да ги настигнат.
Елитът на европейския футбол ще е по-спокоен, след като пандемията истински ги подплаши и разкри колко крехка е футболната индустрия, когато се появят непредвидени обстоятелства.
"Най-добрите трябва винаги да играят с най-добрите", отсече Флорентино Перес, когато обясняваше защо Суперлигата е необходима.
Макар че УЕФА мощно и категорично се опълчи на идеята, Александър Чеферин и подчинените му го направиха единствено защото бяха загрижени да запазят собствената си власт.
А новата Шампионска лига ще бъде още една крачка към увеличаване на футболното неравенство.
Фундаменталният недостатък на неосъществената Суперлига ще бъде налице и в новата Шампионска лига - липсата на интрига.
Феновете, зрителите, клиентите, потребителите (или както искат футболните босове да ги наричат) не желаят да гледат просто как едни звезди играят срещу други звезди. Иска се също драма с реално висок залог и елемент на непредвидимост.
Със сигурност предвидимостта в резултатите не помага за популярността на футбола. Още по-лоши са срещите без залог, пък дори в тях да участват накуп всички най-актуални суперзвезди на спорта.
За съжаление, "швейцарският формат" предвещава повече европейски мачове без голям залог, за които ще се очаква феновете да инвестират още от парите, от времето и вниманието си.
Настоящият формат в Лигата на богатите също не е без недостатъци и един поглед към започващата днес групова фаза ги показва.
Твърде много от групите са болезнено предвидими, с неизбежни фаворити и аутсайдери. Но все пак настоящата фаза все още може при определени обстоятелства да произведе сензации, драми и интересни групи.
Тази година се радваме на "група на смъртта", която обещава да бъде вълнуваща с Пари Сен Жермен, Борусия Дортмунд, Милан и Нюкасъл, борещи се за двете места за класиране.
Отсега знаем със сигурност, че два от тези отбори ще отпаднат и това създава предпоставки за драматични двубои с висок залог от самото начало - никой не може да си позволи грешки и колебания.
ПСЖ е открояващият се фаворит, но при Луис Енрике тепърва се изгражда нов стил на игра, Борусия Дортмунд си остава непредвидим отбор, Милан тъкмо катастрофира с 1:5 от Интер, но преди това показа добри неща в мачовете си, а Нюкасъл стартира зле сезона.
Но говорим за малко или много равностойни отбори, което носи очакването за качествено футболно развлечение за феновете.
Догодина премахването на груповата фаза ще ни отнеме това удоволствие. Остава ни да му се насладим като за последно - макар и с нескрито притеснение, че "швейцарският модел" ще е само началото.
Тепърва ще се угажда още на топ клубовете, които в голямата си част се управляват зле, но въпреки това държат да си гарантират приходите и все по-трудно преглъщат риска от неучастие в евротурнирите.
Тяхната крайна цел е именно премахването на всякакъв риск и достигането им до статут на богоизбрани в света на футбола. Дори с цената на пълно изсмукване на живеца от любимата игра.
