Барселона и Интер изиграха един от мачовете на сезона в Шампионската лига, завършил при спиращо дъха 3:3 на Олимпийския стадион на Монтжуик.
90-те минути предложиха непрекъснато зрелище, което остави интригата изцяло отворена за реванша от полуфиналите през следващата седмица.
Ламин Ямал изигра поредния си изключителен двубой с екипа на Барса в своя мач номер 100 за тима и отново показа защо е детето чудо на световния футбол - но големият герой в сряда вечерта беше друг.
Наградата за играч на мача прибра Дензъл Дъмфрис от гостите, проявил се с два гола и асистенция в една от най-бляскавите вечери в своята кариера.
Днес нидерландският национал е сред най-важните играчи на Интер, но когато е бил на възрастта на Ямал все още се е състезавал в долните дивизии на родината си.
До 18-годишен Дъмфрис е бил в аматьорския футбол и е получавал подигравки заради големите си мечти - а историята му определено е достойна за филмов сценарий.
В началото момчето с родители от Аруба и Суринам се бори за мястото си под слънцето в скромни отбори в градчето Барендрехт близо до Ротердам.
Вместо в някоя от реномираните нидерландски академии, той се учи на футбол в тим, който се движи между шеста и седма дивизия.
Когато е на 17, преминава в БВВ Барендрехт в четвърта дивизия и сам признава, че не проявява кой знае какъв талант: "Понякога изглеждах непохватен, правех грешки при спирането на топката или пасовете ми не сработваха".
Виждайки, че му липсват заложби, той решава да компенсира с много работа и отдаденост, като спазва стриктен хранителен режим и твърдо отказва вредната храна.
"Честно казано, не ми се вярваше, че Дензъл ще стигне далеч", откровен е един от първите му треньори в Барендрехт - Лесли Есаяс.
"Други в нашия отбор бяха по-добри, но никой нямаше неговия характер. Не съм виждал друг с такава страст към футбола и такава увереност. Беше готов да минава през стени в мачовете".
Дензъл, който е кръстен на популярния холивудски актьор Дензъл Уошингтън, получава шанс да заиграе за националния отбор на родината на баща си Аруба.
И момчето се съгласява да тренира с националите, но поставя условие - да не играе в официални мачове, защото продължава да вярва, че един ден ще стигне до представителния тим на Нидерландия.
Мечтата звучи абсурдно за играч от аматьорските лиги и Дъмфрис се сблъсква с подигравки и присмех, но не се отказва.
"Той е на 17, не е най-талантливият, не е най-кадърният, а казва, че ще играе за Нидерландия. Вярно е, че му се смееха, но не го спряха", спомня си тогавашният селекционер на Аруба.
Кариерата на Дъмфрис потръгва през 2014 г., когато подписва със Спарта Ротердам от втора дивизия.
Десният халф-бек се налага като твърд титуляр и заедно с отбора печели промоция за Ередивизи, после се прехвърля в Хееренвеен, а ПСВ Айндховен плаща 5.5 млн. евро за него.
На фланга е идеалната му позиция, защото му позволява да тича непрестанно напред-назад по терена - точно както Дензъл обича.
"Искам да се включвам при всяка атака и винаги съм имал бели дробове като на кон", изтъква играчът, чиято енергия си проличава от ранна възраст.
Треньорът Есаяс си спомня, че не е можел да го спре в желанието му да изпълнява всеки пряк свободен удар и постоянно да се включва в наказателното поле при центрирания.
"Трябваше да го възпирам, защото теренът беше твърде малък за него. Щеше да му е по-комфортно на някое 150-метрово игрище", смее се наставникът.
И извън терена Дензъл е хиперактивно дете, което редовно търчи из къщи с топката. В училище пък не спира да приказва в час и често е порицаван, а родителите му са викани да дават обяснения.
Майка му решава да го заведе на доктор, който изразява предположение, че момчето страда от ADHD - Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Дензъл и майка му обаче посрещат със смях предполагаемата диагноза, а с времето бъдещият футболист се успокоява и чрез спорта намира правилния начин да влага енергията си.
Когато става на 20 и вече е професионален футболист, Дензъл Дъмфрис получава знаков подарък от баща си Борис - бронзова статуетка с двама души, които се изкачват по стълба, но са само до половината от върха.
На статуетката са гравирани думите: "Цел, стремеж, дисциплина, постоянство". Това е начинът баща му да му напомни, че остават още доста етапи за преодоляване по пътя към върховете.
Роналдо Куман прави Дъмфрис национал и през октомври 2018 г. футболистът осъществява мечтата си, като дебютира в селекцията на "лалетата".
Силното му представяне на Евро 2020 му осигурява трансфера в Интер, където Дъмфрис играе от 4 години.
Халф-бекът стана шампион на Италия и няколко пъти взе Купата и Суперкупата на страната, а сега е на два мача от триумф в Шампионската лига.
И дори никога да не е бил най-талантливият, отдавна вече доказа, че мястото му е именно на най-високото ниво във футбола.
