Манчестър Сити да се счита за предупреден.
Когато английският шампион се изправи срещу Атлетико Мадрид в четвъртфиналните сблъсъци от Шампионската лига, той ще трябва да води две отделни битки.
Първата от тях е чисто футболната и тя би трябвало да е по-лесната, защото в нея Сити има подчертано предимство - независимо, че съперникът притежава впечатляващи играчи като Жоао Феликс и Ян Облак.
Втората е по-абстрактна и включва сблъсък на характери, овладяване на напрежението и устояване при разнообразни провокации.
В Атлетико Мадрид са всеизвестни майстори на мръснишките номера, които са в основата на специфичния стил, изграден от Диего Симеоне и донесъл сензационните успехи през последното десетилетие.
"Не знам дали се играеше повече от две минути без да има прекъсване и някой да легне на земята", проплака Ралф Рангник, когато неговият Манчестър Юнайтед загуби от Атлетико на "Олд Трафорд" и беше отстранен на осминафиналите в Шампионската лига.
Мадридчани победиха с любимия си метод, като изнервиха противника с изпитаните във времето мръсни номера, попречили на Юнайтед да намери какъвто и да е ритъм в играта си до изтичането на 90-те минути.
"Дюшекчиите" се търкаляха по тревата, просеха си лековати нарушения и преувеличаваха всеки сблъсък. "Всеки път като ги докоснеш падаха и получаваха фал", цупеше се впоследствие Хари Магуайър.
Бесните фенове замерваха с бутилки Диего Симеоне, когато треньорът се прибираше в тунела, но тогава вече всичко беше приключило.
Манчестър Сити може да си вземе доста поуки от начина, по който беше измамен градският съперник, както и от начина, по който Ливърпул отстъпи на Атлетико през 2020-а.
"Взеха постоянно да падат и опитваха да ни влязат под кожата", отбеляза тогава Анди Робъртсън.
Бившият халф на Англия и Сити Тревър Синклер беше възмутен от видяното и обясни: "Играх срещу Симеоне на Световното първенство и той беше ужасен противник. Атлетико Мадрид има някои страхотно талантливи играчи, така че смятам, че е грешно да използва такива мръсни тактики".
"Умишлената игра с ръка, дърпането на фланелки, цинични нарушения, симулации, това са неща, които аз не искам да виждам във футбола. Футболът трябва да е красив за гледане", заяви Синклер.
След толкова години, в Англия продължават да се възмущават от стила на Атлетико и считат този тим за абсолютния властелин на мръсните номера. Но самите фенове на "дюшекчиите" може би чувстват, че в последните години любимците им даже не са играли чак толкова мръсно.
Реваншът с Манчестър Юнайтед сякаш върна времето назад към годините, когато в Атлетико бяха още двама експерти в коварството, носещи името Диего - Годин и Коща.
През 2014 г. за Симеоне беше малко по-лесно да оправдае подхода си, тъй като отборът му беше тотален аутсайдер срещу гигантите Барселона и Реал Мадрид, но успя да спечели титлата на Испания за първи път от 18 години.
Атлетико отстъпваше толкова много на грандовете във финансово отношение, че треньорът трябваше да се възползва от всякакво минимално предимство, което можеше да изкопчи. Опълчването срещу елита се случваше на всяка цена, с всякакви методи.
Отборът се облегна на основните си ценности, неуморна работа, кураж и непримиримост, за да мотивира играчите си да постигат резултати, пък било то и с прекрачване на някои граници.
Оттам нататък, с годините клубът се разрасна и се подсили с някои големи таланти в атака, от Феликс и Матеус Куня до Антоан Гризман и Луис Суарес.
Създадоха се известни очаквания, че Симеоне вече няма да залага толкова на защитата и ще атакува повече. Не може да се отрече, че Атлетико имаше малко по-привлекателен облик, когато спечели титлата през миналия сезон със Суарес начело, но това има своето обяснение.
В един момент изглеждаше, че "дюшекчиите" всъщност притежават най-силния състав в Ла Лига и не се чувстваха комфортно да подхождат към мачовете като аутсайдери. Но в Европа Чоло Симеоне и играчите му общо взето запазиха познатия облик.
Клубът никога не е печелил Шампионската лига и там нагласата е "сами срещу всички" - Атлетико отново е аутсайдерът, какъвто вече няма как да бъде на домашната сцена.
"Виждам един конкурентен тим, който не се срамува да се върне дълбоко назад", описа наскоро Симеоне своя отбор.
Срещу Порто в последния мач от груповата фаза, мадридчани бяха пред отпадане, но извадиха от торбата най-подлите трикове, за да вземат нужната им победа с 3:1 на "До Драгао".
След като Яник Караско беше изгонен, гостите взеха да манипулират съдията и всякак да провокират съперниците, за да възстановят численото равенство на терена.
Само три минути по-късно Вендел се хвана на въдицата и вдигна ръка към Куня, който се строполи като отсечен, а реферът размаха червения картон.
Последва меле между двете скамейки, футболистите на Порто си изгубиха главите, а на терена вече царуваше хаосът. Именно при такъв хаос Атлетико е най-силен и нямаше проблем да триумфира накрая.
Независимо дали ви харесват методите на Чоло, няма съмнение, че е впечатляващо как той моделира състава по свой образ и подобие.
Феликс например пристигна през 2019-а като елегантен и фин талант с афинитет към атрактивния футбол, но вече е много по-корав и безкомпромисен.
По-рано тази година беше чут да крещи "Затваряй си ш*баната уста!" към собствения си треньор. "Много обичам играчите да се бунтуват", горд беше Симеоне с нецензурното изригване на Феликс, а португалският национал е във все по-добра форма напоследък и вкара два гола за победата с 4:1 над Алавес в събота.
Английските фенове все още помнят футболиста Симеоне преди всичко с актьорското му изпълнение при червения картон на Дейвид Бекъм срещу Аржентина на Мондиал 1998.
Това беше футболно коварство в най-чист вид, хитро, целенасочено и в крайна сметка ефективно.
Аржентинецът вече не може да прави такива неща на терена, но откровено ги дирижира от тъчлинията, облечен изцяло в черно и възприел напълно ролята на модерен антигерой във футбола.
По-рано през този сезон, в груповата фаза на Лигата, Ливърпул показа какво е необходимо, за да бъде преодолян Атлетико (макар че тогава хората на Симеоне все още не бяха притиснати съвсем до стената).
Нужна е известна доза късмет, но по-важното е, че е нужен съдия, който не се хваща на провокациите на "дюшекчиите". Освен това Ливърпул играеше с такъв интензитет и настроение, че просто не позволи да бъде повлиян от методите на противника.
Беше важно и че Юрген Клоп реагира своевременно и замени Садио Мане, когато сенегалецът получи жълт картон и беше атакуван с провокации от "червено-белите".
Не бива да забравяме, че в Манчестър Сити на свой ред използват някои мръсни номера, най-вече при тактическите фалове, целящи да прекратят контраатаките на противника. Но те ще се сблъскат с коварство на съвсем друго ниво.
Мачовете с Атлетико, първият от които е тази вечер на "Етихад", ще бъдат върховно изпитание за манталитета, който неведнъж е ставал причина "гражданите" да се провалят в турнира срещу по-слаби съперници като Лион и Монако.
Самият Пеп Гуардиола е страдал от Чоло в турнира през 2016 г., когато неговият Байерн Мюнхен отпадна на полуфиналите от лукавия Атлетико, а двамата треньори си заформиха скандал край терена.
И този път Атлетико Мадрид ще отнесе много критики за подхода си, но критиките правят този отбор по-силен. Обичани или мразени, ясно е каква игра ще играят испанците.
Въпросът е как ще се справи Манчестър Сити с това психологическо предизвикателство и дали ще демонстрира необходимата зрялост, за да се доближи до мечтания триумф в надпреварата.
