Това е едно завръщане към годините, когато Дейвид Бекъм не пълнеше единствено последните страници на таблоидите, а окупираше и първите.
Достатъчно беше да промени прическата си, за да се превърне в централна тема навсякъде в родината си. Но помагаше и че беше дяволски добър във футбола.
Въпреки това, в най-великия момент от кариерата си, финала в Шампионската лига през 1999-а, десният халф на Манчестър Юнайтед беше поддържащ персонаж.
Бекъм беше изпълнител на двата ъглови удара в добавеното време, които донесоха незабравимия обрат срещу Байерн Мюнхен, но главни герои бяха Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер. А сюжетът беше толкова драматичен, че изглеждаше измислен от някой филмов режисьор.
Но ако оставим финала настрана и разгледаме целия легендарен сезон 1998/99 на Юнайтед, главната фигура беше именно Дейвид Бекъм.
Не само защото притежаваше външния вид на водеща холивудска звезда. И не само защото имаше да се реваншира за превъплъщението си в антигерой за Англия на Мондиал 1998 с червения си картон при отпадането от Аржентина.
Не, главната причина беше, че просто Бекъм консистентно показваше най-доброто от себе си в онзи сезон и създаваше магически моменти за себе си и съотборниците си.
Кампанията може би дори трябваше да завърши с футболен "Оскар" за него - "Златната топка". Но все пак футболната игра не е игрален филм, дори да ѝ се иска да бъде.
Филмовите зрители обичат сюжети за изкупление, а именно към него се стремеше Бекъм, откакто беше изгонен срещу Аржентина в елиминациите на Световното първенство.
Един ритник срещу провокатора Диего Симеоне, размахан от съдията червен картон, загуба с дузпи и последвал хаос с неизбежното съдействие на английската преса. Бекъм беше обявен за обществен враг №1 от вестниците, защото трябваше все някой да е виновен, че Англия отново не стана световен шампион.
Така златното момче на английския футбол падна от пиедестала си заради момент на лудост. Където и да се появеше в гостуване, на всички стадиони беше освиркван и подложен на прочутото скандиране "Ти разочарова страната си!"
В гостуването на големия опонент Арсенал, Бекъм дори беше посрещнат с плакати, определящи го като "измет".
"10 героични лъвове, едно глупаво момче", написа безмилостно "Дейли мейл" и даже отпечата мишена за дартс с лика на Дейвид, за да е пълна гаврата.
На това беше подложен футболистът, за да изиграе ключова роля в най-успешния сезон, правен някога от английски тим.
Той не само вдигна трите най-големи трофея с Манчестър Юнайтед, но имаше водещ принос за всички тях.
Тогава Бекъм беше само на 23, но вече беше в разцвета на силите си и завърши 1998/99 с 9 гола и 18 асистенции, повечето от тях ключови.
В Европа не бяха само двата корнера на финала, но и два голови паса срещу Интер на четвъртфиналите и асистенцията за попадението с глава на Рой Кийн в Торино на полуфинала.
А какво ще кажете за гола на Дейвид срещу Арсенал в преиграването от полуфиналите за ФА Къп?
Русокосият халф така фалцира топката от дистанция, че и големият Дейвид Сиймън беше тотално объркан.
Най-героичният момент на красавеца дойде в последния ден от шампионата срещу Тотнъм на "Олд Трафорд".
Това реално беше първият от трите финала за Юнайтед в края на сезона - ако не бяха стигнали до победата, а по същото време Арсенал беше победил Астън Вила, те щяха да изпуснат титлата и никакъв требъл нямаше да бъде осъществим.
Лес Фърдинанд прехвърли Петер Шмайхел в 24-тата минута и изведе Спърс напред, така че "червените дяволи" се нуждаеха от герой, който да ги спаси от огромно разочарование.
Тогава на сцената се появи Бекъм, който нямаше нищо общо с определението "едно глупаво момче" сред други герои.
Наближаваше краят на полувремето, когато Пол Скоулс имаше да взима важно решение как да продължи една обещаваща атака.
Скоулс можеше да потърси двойно подаване с Райън Гигс или да намери Дуайт Йорк, чакащ търпеливо в наказателното поле.
Футболната визия на полузащитника обаче го подтикна да мисли за друг ход и той го откри по десния фланг, където обичайно се подвизаваше човекът с магическия фалц.
Bruno Fernandes' goal against Everton has been compared by many to Eric Cantona's vs Sunderland, but the better comparison is surely David Beckham's wonderfully placed finish against Spurs in 1999.
— 90s Football Faithful (@FootyFaithful_) February 7, 2021
Sublime. pic.twitter.com/taYJO8ttNT
С първото докосване Бекъм си намести топката и после я завъртя по своя неподражаем начин, сякаш по някакви свои собствени физични закони.
По парабола донякъде приличаше на центриране, но не беше нищо по-различно от сензационен удар във вратата. Абсолютно неспасяем, обрал всички паяжини около горния десен ъгъл на вратата.
Същински филмов момент.
Радостта на голмайстора също беше достойна да бъде гледана в киносалон, предвид всичко, насъбрало се върху него през месеците до знаменития гол.
И най-големите му критици бяха умълчани в този миг на безспорна класа.
Юнайтед вкара и втори гол на Тотнъм, за да направи обрата пълен. Той дойде след не по-малко класно изпълнение на Анди Коул, укротил виртуозно едно подаване зад защитата, за да прехвърли вратаря.
Така отборът на сър Алекс Фъргюсън стана шампион и получи необходимия устрем, за да грабне следващите два трофея, първо ФА Къп, после и купата от Шампионската лига.
Естествено, нищо от това нямаше да се случи, ако Дейвид Бекъм не беше извървял пътя към изкуплението.
Може би, ако наистина всичко беше просто един филмов сюжет, краят щеше да бъде победен гол за Бекъм във финала срещу Байерн и "Златна топка" през същата година.
Е, за щастие животът обикновено е по-интересен и непредсказуем, затова Бекъм остана втори в класирането за индивидуалната награда.
"Златната топка" взе Ривалдо, след като беше спечелил титлата на Испания с Барселона и Копа Америка с Бразилия.
"Смятам, че Ривалдо е най-добрият играч", коментира тогава самият бразилец, говорейки за себе си в трето лице като мнозина филмови злодеи.
Но над две десетилетия по-късно можем да сме сигурни, че историята на Бекъм и неговото героично пътуване през 1998/99 е тази, която се помни много повече.
