Новият формат на европейските клубни турнири сложи край на познатия модел, включващ групова фаза в основната част и заложи на т.нар "швейцарска система".
От сезон 2024/2025 същинската част на трите турнира вече се осъществява посредством лигов модел.
Промяната всъщност не бе никак козметична - засяга пряко броят двубои, начинът, по който се достигат елиминациите, както и стратегиите на най-големите в Европа в подхода им.
Основната фаза е запазена за 36 отбора, които са събрани в обща таблица. Тук идва основната разлика с преди - жребият противопоставя всеки един тим срещу 8 различни съперника. Това означава, че всеки отбор има гарантирани 4 домакинства и също толкова гостувания.
Отборите, класирани от 1-8 място намират място директно на осминафиналите, тези които завършат между 9-24 място играят плейофен кръг, който ако можем да направим разбивка се явява нещо като 1/16 финал, докато отборите между 25-36 място напускат надпреварата.
Предимството на тези осем е очевидно - пропускат плейофния кръг и чакат спокойно съперниците си на осминафинала.
Това изглежда елементарно, но всъщност по мнението на много футболни анализатори се изискват доста повече усилия, за да достигнеш до тази позиция в класирането, отколкото при предния формат, където често в група от 4 отбора се падаха един силно изявен фаворит, втори отбор, който също притежава нужната класа, за да продължи напред и два тима, които просто допълваха схемата.
Не че нямаше изключения, но те по-скоро бяха рядкост.
През тази кампания станахме свидетели на някои доста вълнуващи обрати и тимове, които определено не бяха фаворити да продължат директно напред като например португалският гранд Спортинг, който зае седмата позиция в последното завъртане, надигравайки инфарктно Атлетик Билбао на "Сан Мамес" с 3:2, за сметка на традиционни сили във футбола като Реал Мадрид, ПСЖ, Интер и Ювентус, които ще трябва да се преборят за мястото си нататък в турнира.
Друг отбор, който можем да причислим към сензациите за сезона, е норвежкия Бодьо/Глимт. Този скандинавски тим добил известност у нас покрай мачовете си с ЦСКА преди няколко сезона също намери място в плейофите след невероятни победи над Манчестър Сити и Атлетико Мадрид. Особено ценна бе втората, защото бе извоювана в испанската столица, и то след обрат.
В Лига Европа прави впечатление присъствието в топ 3 на датския Мидтиланд, който прави силна кампания до момента с 6 победи, равенство и загуба, докато през ситото на плейофите ще преминат тимове като Щутгарт, Нотингам Форест, Лил, а там е и родният Лудогорец.
С други думи, вече протоколни мачове почти липсват. Ставаме свидетели на повече "силни" сблъсъци още на този етап, всяка точка влияе директно върху класирането до последния кръг и ни дава по-реалистична картина за това в какво състояние се намира всеки тим към момента.
Друго много интересно предимство е, че тимовете завършили в топ 4 на тази основна фаза имат гарантирано домакинство на реванша в 1/16 финалите, както и в потенциален ¼-финал.
Първият и вторият - съответно Арсенал и Байерн в тазгодишното издание на "лигата на богатите" пък имат същото предимство, само че дори на полуфиналите, в случай разбира се, че достигнат до тях.
Сред минусите на новия формат са по-сложното ориентиране за всички привърженици и дори самите участници в състезанието.
Добър пример за това е призивът на наставника на Бенфика, Жозе Моуриньо, който изискваше от своя вратар Анатолий Трубин да бави играта в решаващия мач с Реал Мадрид, при резултат 3:2 в полза на неговия тим, очаквайки това да е достатъчно за продължаване напред.
Уви, това не бе така, но в крайна сметка нещата се подредиха в полза на "орлите", които стигнаха до победата именно чрез попадение на стража си.
Натовареният календар също не е в полза на големите. Броят на мачовете, за които така или иначе всички играчи и ръководители алармират, че е на ръба на възможностите на състезателите, се увеличи осезаемо с промяната. Това увеличава рискът от контузии и необходимостта от по-широки резервни скамейки за всички, които имат по-сериозни амбиции в турнирите.
Именно такива клубове имат предимство, тъй като могат успешно да намират баланса между ангажиментите в националните и международните първенства.
За по-малките клубове форматът е нож с две остриета - повече приходи от двубоите, по-голям шанс да "докарат" някой голям отбор да им гостува, но и почти нулев толеранс към слаби резултати в лигата. Без фиксирана група и с постоянно променящи се съперници, шансовете на такива отбори, значително намаляват.
В крайна сметка, форматът е обещаващ, все още развиващ се и предлага много повече вълнуващи моменти спрямо груповата фаза. Това е една стабилна крачка напред в развитието на европейските турнири, макар че изисква време за свикване.
На преден план излизат постоянството, широчината на състава, волята и способността на мениджърите да мислят в по-широк хоризонт, вместо да разчитат на лесен жребий в групова фаза.
Да, вероятно романтиката на стария модел остава в миналото, но на нейно място идват по-оспорвани и интензивни сблъсъци, което отразява по-точно силата на тимовете, а това е едно от най-важните неща за феновете.
Футболът на континента винаги е еволюирал чрез промени, първоначално посрещани със скептицизъм. Такъв пример е и системата за видеонаблюдение, която до ден днешен има своите критици, понякога с основание, но безспорно донесла революционна промяна за добро в играта.
