Политически хамелеони

Webcafe 05.04.2019, 15:17

Снимка: Webcafe.bg

Данаил Кирилов - от БСП в ГЕРБ

Новият правосъден министър е най-актуалният пример за човек, който прави тотален завой в политическите си виждания. По собствените му думи, той става социалист по времето, когато всички други припознават синия цвят и синята идея - през 1997 г., само няколко месеца след падането на кабинета на Жан Виденов. С идването на Симеон Сакскобургготски на власт и неговата протегната ръка към всички парламентарно представени формации, Кирилов се оказва в позицията на шеф на кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев (до 2002). От 2003 до 2009 г. Кирилов става общински съветник в София от квотата на БСП.

В края на този период обаче открива ГЕРБ и Бойко Борисов, в чието лице Кирилов вижда "борбен политик", който ще се бори срещу "установения модел". Оттам тръгва и кариерата му - първо като областен управител на София, а след това като депутат и министър от ГЕРБ.

Пламен Орешарски - от СДС до премиер на БСП

Отдавна, много отдавна, още през 90-те, когато рокенролът беше млад, Пламен Орешарски беше зам.-министър на финансите в правителството на Иван Костов. След загубата на следващите парламентарни избори и смяната в ръководството на сините, Орешарски получи и зам.-председателски пост в партията, точно под лидера Надежда Михайлова (днес вече Нейнски). Нещо повече - през 2003 г. е номиниран от партията за кандидат за кмет на София, но след като негова среща с бизнесмена Васил Божков излиза в медиите, последвалият публичен скандал слага край на кандидатурата му и участието му в ръководството на партията.

Малко след това Орешарски слага край на членството си в СДС, само за да се появи 2 години по-късно като министър на финансите в правителството на Тройната коалиция (без да е партиен член на която и да е от трите сили). На следващите избори той е избран за депутат в 41-ото Народно събрание от листата на "Коалиция за България" (БСП и приятели), отново като гражданска кандидатура. През 2013 г. изненадващо е номиниран от Сергей Станишев за министър-председател - време, което Орешарски определено ще помни до края на живота си заради масовите протести, провокирани от избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Мандатът на премиера продължава малко над година, преди най-сетне да подаде оставка. В края на 2016 г. той се яви на президентските избори като независим кандидат, подкрепен от ДПС

Христо Бисеров и Йордан Цонев - от СДС в ДПС

И двамата са в политиката още от самото създаване на Съюза на демократичните сили. Цонев успява да влезе в Националния съвет на партията през 2000 г., а Бисеров заема ключовия пост на главен секретар на партията в продължение на 6 години, преди да влезе в конфликт с Костов. В крайна сметка и Цонев, и Бисеров са изключени от СДС през 2001 г. заради обвинения в клиентелизъм. През 2005 г. обаче тандемът се завръща в парламента - този път от листите на ДПС, която по това време прави своето отваряне за етнически българи. Йордан Цонев все още е народен представител и член на бюджетната комисия в парламента, а кариерата на Христо Бисеров в политиката окончателно приключи в края на 2013 г., когато бе обвинен за данъчни престъпления заедно с доведения си син. Няколко години по-късно и двамата са оправдани.

Делян Пеевски - от златно момче на НДСВ до медийния бос на ДПС

"Младият успял мъж" започна успеха си още с възхода на НДСВ през 2001 г. като лидер на младежката структура на движението. Тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на "Пристанище Варна" ЕАД - най-голямото пристанище в България. През 2005 г. вече е зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев, като поканата към него идва от ресорния министър от ДПС Емел Етем. В ролята си на зам.-министър той наблюдава работата на Държавния резерв. Малко по-късно става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие. От 2009 г. насам е депутат от квотата на ДПС, макар през повечето време от това десетилетие да отсъства от парламента. В рамките на настоящото 44-о Народно събрание той е стъпвал на заседание само веднъж - при полагането на депутатската клетва.

Снимка: Стопкадър (Канал 3)

Тома Биков - от ДБГ в ГЕРБ

Когато през 2012 г. Меглена Кунева основава партията си Движение "България на гражданите", окрилена от добрия си резултат на президентските избори половин година по-рано, Тома Биков е сред онези, които полагат подписа си като учредители. По това време той е едно от остриетата на партията и редовно критикува управляващата партия ГЕРБ, премиера Бойко Борисов и заместника му в партията и вътрешен министър по това време Цветан Цветанов. Неговият коментарен текст, посветен на Борисов - "Карикатура на диктатор" продължава да обикаля из интернет периодично. Тома Биков е номиниран за водач на парламентарната листа на ДБГ в Бургас за изборите през 2013 г.

След изборите за европейския парламент през 2014 г. обаче се дистанцира от новосформираната коалиция Реформаторския блок заради липсата на единно лидерство и отказва да влезе в листите за народни представители на РБ. Вместо това в края на 2014 г. е назначен за съветник към Министерски съвет и част от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова. През 2017 г. вече е кандидат за депутат от листата на ГЕРБ, а в момента е един от основните говорители на партията в НС и яростен защитник на ГЕРБ и правителството.

Слави Бинев - Атака, ГОРД, НФСБ, ДПС

Кариерата си в политиката бизнесменът Слави Бинев започва през 2007 г. като кандидат за евродепутат от "Атака". На местните избори през 2007 г. също се явява като кандидат на партията за кмет на София, но печели само 4,02%. През 2011 г. Бинев обаче къса връзките с "Атака" заради неразбирателство с ръководството на партията. Година по-късно той основава Консервативна Партия Движение на Успеха (КПД на Успеха), която става част от политическия съюз Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД).

С тази формация той се явява на изборите през 2013 г. без успех. Година по-късно Бинев напуска ГОРД и става член на Национален фронт за спасение на България. На европейските избори през 2014 г. е втори в листата на формацията (и не успява да влезе в ЕП). За сметка на това в края на същата година става депутат благодарение на включването си в листите на Патриотичния фронт (коалицията на НФСБ и ВМРО).

През 2017 г. обаче вече флиртът с партията на Валери Симеонов е приключил. Слави Бинев се пробва да убеди избирателите, че трансферът му в ДПС е най-патриотичното нещо, което е правил за България. Не го избраха, но нищо не му пречи да опита пак следващия път.

Снимка: Стопкадър (bTV)

Камен Петков - от Атака в ДПС

Ако не си спомняте бившия депутат на "Атака" от 41-ото Народно събрание Камен Петков, няма от какво толкова да се срамувате, защото той така или иначе не е бил сред видимите лица на партията. Най-запомнящият се момент в политическата му кариера беше именно резкият трансфер от националистите към кандидатдепутатските листи на ДПС за изборите от 2017 г. По негови думи участието му в "Атака" е било въпрос на принципи, но именно принципите са го извадили оттам и са го пратили в Движението за права и свободи. "Тогава бях млад, неопитен политик, сега разбрах, че ДПС е единствената последователна партия с родолюбива политика", коментира той в едно свое интервю. Въпреки това и за него трансфера в ДПС не сработи и той не влезе в парламента.

Петър Николов-Зиков - от ДСБ през ДБГ към Патриотите

Петър Николов е сред младите идеолози, които заедно с Иван Костов създават Демократи за силна България през 2004 г. И до днес той се позиционира като защитник на консервативното дясно. През 2008 г. вече е в ръководството на партията за София. Година по-късно е поставен за водач на депутатската листа на ДСБ за Ловеч и мажоритарен кандидат, но не успява да влезе в парламента. Въпреки това е поканен от Иван Костов да влезе в Националното ръководство на партията като част от младата вълна политици на ДСБ.

От този пост той се оттегля в края на 2011 г., а през пролетта на 2012 г. официално прекратява членството си, за да се влее през лятото на същата година в новосформираната от Меглена Кунева партия Движение "България на гражданите", където е избран за член на Националния съвет. След неуспешните избори през 2013 г. заедно с цялото партийно ръководство той подава оставка.

По-късно става учредител на Института за дясна политика (ИДП) - НПО, чиято цел е да работи за следизборна коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок и патриотичните формации. След сключването на коалицията и съставянето на второто правителство на Бойко Борисов, Петър Николов е назначен за парламентарен секретар на Министерския съвет и остава такъв до 2017.

На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. Петър Николов изненадващо се явява като кандидат на коалиция Обединени патриоти, едновременно в листите в 25-ти Софийски избирателен район (четвърто място) и като водач в 11-ти Ловешки. И отново не успява да влезе в парламента. Към момента той е заместник-министър на образованието и науката.

Миграцията на десни към ДБГ на Кунева

Петър Николов не е единственият по рода си. Партията на Меглена Кунева успя да нанесе на ДСБ сериозен удар, привличайки важна част от младото партийно ръководство. В това число влязоха Даниел Митов, Прошко Прошков и Христо Ангеличин - все хора, смятани за бъдещото лидерско поколение на ДСБ. Даниел Митов по-късно стана външен министър на България във втория кабинет на Бойко Борисов, Прошко Прошков се пробва като кандидат за кмет на София, но остана само общински съветник, а Ангеличин достигна до позицията на заместник-министър на външните работи на мястото на Катя Тодорова. В момента и тримата не са активни лица на ДБГ.

В клуба тук можем да включим и настоящия зам.-председател на ДБГ Найден Зеленогорски, който след дълги години като кмет на Плевен от СДС реши да трансферира опита и амбициите си в "България на гражданите". След оставката на Меглена Кунева като партиен лидер и оттеглянето на Даниел Вълчев от партията, именно Зеленогорски е действащата сила зад партийния лидер Димитър Димитър Делчев.

Снимка: БГНЕС

Светлин Танчев - СДС, НДСВ, ГЕРБ и ББЦ, БРБ

По собствените му думи, Светлин Танчев е бил в СДС, НДСВ, ГЕРБ и ББЦ. Последните му известни политически координати са Движение "Бъдеще и развитие за България". Като депутат от ГЕРБ Светлин Танчев в 41-ото Народно събрание заемаше поста на председател на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заради скандал покрай лобистка поправка в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите обаче бива отстранен от тази си позиция и остава редови депутат и член на комисията. Той е избран за народен представител от ГЕРБ и в 42-ото Народно събрание.

Ролята на опозиция очевидно не допада съвсем на Танчев и в края на 2013 г. той се отцепва от партията. Малко след това решава да се влее в новата формация на Николай Бареков "България без цензура". В 43-ото Народно събрание той вече е официален депутат от парламентарна група под същото име, на която е избран за съпредседател.
Верността на Танчев към Бареков обаче не трае дълго. Още преди края на 43-ото Народно събрание, заедно част от депутатите на коалицията ББЦ решават да се дистанцират от Бареков и дори променят името на коалицията на Движение "Бъдеще и развитие за България" (БРБ).

Снимка: РЗС

Димитър Абаджиев - СДС - ДСБ - РЗС

Политическата кариера на Абаджиев започва от СДС през 1997 г., когато е избран за депутат от Търговище. През 2000 г. става член на Националния изпълнителен съвет на партията. Година по-късно влиза отново в Народното събрание като депутат на СДС. През 2004 г. обаче става част от голямата синя схизма, като заема страната на Иван Костов и става един от основателите на ДСБ. На изборите през 2005 г. е избран за трети път за народен представител, този път от листата на ДСБ. След президентските избори в началото на ноември 2006 г. обаче напуска партията и става независим депутат. Оттам кариерата му продължава в новосформираната "Ред, законност и справедливост" на Яне Янев, чийто заместник става Абаджиев. Това трае до началото на 2010 г., когато в крайна сметка напуска партията. В момента е посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия.

Снимка: Юлиана Николова/Sofia Photo Agency

Димитър Аврамов - от ГЕРБ към ДПС

Аврамов става известен като дясната ръка на бившата председателка на ПГ на ГЕБР Искра Фидосова. И макар за него да не се чуваше почти нищо до 2012 г., името му рязко влезе в медиите покрай скандала с арестуването му с подкуп. След известно време ходене по съдилищата и два мандата почивка, той се яви отново в политиката като депутат от листата на ДПС. Делата срещу него продължават да вървят. В самото начало на мандата на 44-ото Народно събрание главният прокурор поиска имунитета на Аврамов.

Снимка: Nova

Методи Андреев - от ГЕРБ към "Групата за натиск"

Бившият шеф на Комисията по досиетата беше депутат от парламентарната група на ГЕРБ в 43-ото Народно събрание, но заради позициите си по темата за комунизма, влиянието на Русия върху България и др. откри, че доста повече му допада компанията на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов. Заедно с тях на следващите избори той беше сред кандидатите за депутати на "Нова република" (ДСБ и приятели). Тримата сформираха гражданската "Група за натиск", която работи по темата за корупцията в държавната администрация.

Неведоми са пътищата на политическата кариера. Не знаеш от коя посока може да те подхване и накъде ще те захвърли след това. Направиш първи стъпки като социалист, а после се окажеш заклет християндемократ.

Световната история познава много такива примери (най-малкото Мусолини започва кариерата си в политиката като социалист, а после какво стана). Българската политика обаче също може да се разпише с някои интересни подобни случаи на партийни хамелеони. И справката с биографията на новия правосъден министър Данаил Кирилов само припомня за това.

У нас деленията, отлюспванията и основаването на собствени партии е традиционно хоби за целия политически процес, което периодично се повтаря, особено с циклите на смяна на властта.

Понякога тези промени са причинени от изменения в личните виждания на даден политик, понякога става въпрос за междуличностни конфликти и вражди с партийното ръководство, а друг път е просто преследване на интереси.

Фактът е, че миграциите от партия в партия съществуват и дори не са такава рядкост. Разбира се, тук не говорим за дейци на местно ниво, а за политици, които поне за известно време са се качвали на националната политическа сцена.

В галерията ни можете да видите няколко интересни примери, които с времето са променяли партийната си принадлежност. Пропуснали сме онези политици, които решават да съставят свои партии.