България не подкрепя Македония за членство в ЕС.
Това в прав текст означават думите: "Не можем да дадем евросертификат на действията на управляващите в Скопие, които системно налагат идеология на омразата към България".
Може да си мислите, че го е казал президентът Георги Първанов - или директорът на НИМ и виден "македонолог" Божидар Димитров. Но не, заяви го президентът Росен Плевнелиев. При това на срещата си с еврокомисаря по разширяването и европейската политика за съседство Щефан Фюле.
За разлика от българския президент, Фюле беше къде къде по-дипломатичен - в напълно европейски дух. "България и Македония имат силни и дълбоки връзки и съм убеден, че двете страни могат да разрешат откритите въпроси помежду си в добросъседски дух, основан на европейските ценности", каза по-късно еврокомисарят.
Защо София да не подкрепи Скопие - нима иска засилване на деструктивните и сепаратистки процеси в съседната нам република, където балансът е крехък от времето на Охридското мирно споразумение от 2001 г.? До степен да не може да се проведе едно обикновено преброяване на населението... Това е не просто език на омразата, а истинска омраза.
Дипломат се оказа външният ни министър Николай Младенов, който не за първи път замазва подобни гафове. "Македония е най-близката ни страна тук на Балканите", заяви Младенов. (Само да не беше споменавал за едни "тънки червени линии"...)
По думите му навсякъде в България хората са на едно мнение - че Македония трябва да бъде част от европейското семейство. "Тя обаче трябва да бъде част от това семейство, когато изпълни критериите за членство и когато докаже искреното си желание за добросъседски отношения с България", каза външният министър, смекчавайки леко тона на Плевнелиев. Но не излезе от неговия коловоз.
Не е ли редно България да подкрепи Македония за членството й в ЕС така както я подкрепи за независимостта й без да поставя условия. Водена от презумпцията, че в една общност проблемните въпроси може да бъдат разрешени по-бързо и ефективно, отколкото от позициите на "двете страни на границата".
Плевнелиев предложи съвместни чествания на празници с Македония. Колегата му - македонският президент Георги Иванов откри три общи - Деня на Европа, денят, в който България признава Македония, и денят, в който България и Македония са установили дипломатически отношения.
В отговор президентът заяви, че това е много далече от българските представи за общите празници. Ако така ще я караме, до общи чествания няма да се стигне. По-добре да се почне от някъде - Денят на Европа е едно добро начало.
Ако държавният глава наистина иска да се запише в българската история с някаква диря - не само като име в учебниците, може да започне с Македония. Но не с инструментите на заплахата.
Така може да се окичи в края на мандата с "Герой на България". Нали ГЕРБ обмисля такъв орден, както обяви Божидар Димитров. Пък може и някой храбър македонец да изберем за отличието...
