Кратка ретроспекция на опитите на България да построи Втора атомна централа край Белене:
- 37 години държавно планиране, 4 различни анализа за съмнителните ползи от изграждането на централата;
- около 3 млрд. лв. разходи и комисионни по изграждане на нефункциониращата площадка и обезщетение по загубеното арбитражно дело;
- 14 млн. лв. за провеждането на безплоден референдум през януари 2013 г.;
- 3 бивши министри на енергетиката с обвинения в умишлена безстопанственост в големи размери.
Щетите от амбицията за превръщане на страната в "енергиен център на Балканите" с руски технологии съвсем не са само финансови. АЕЦ Белене се превърна в мултимилиарден лакмус за политическия профил на правителствата в последните 15 години. Превърна се и в пример за липсата на предсказуемост и последователност в енергийната политика и националната сигурност.
Проектът за АЕЦ Белене уж беше прекратен през 2012 г. с два акта на Министерски съвет и Народното събрание, но отказва да умре независимо от всичко.
Два поредни кабинета на Бойко Борисов се оказват неспособни да вземат финално решение за отписване на активи за милиарди.
Тази колебливост обаче също струва скъпо: не просто бюджетът се ангажира с допълнителни разходи за неопределен период от време, с неясна перспектива, но и се удължава агонията със зависимостите на българската енергетика (и политически елит) от руската страна, която все още има последната дума по експлоатацията на вече платените реактори.
Крачка напред, две крачки назад
Бойко Борисов избра ранния съботен следобед на 12 май, за да анонсира намерението си да поиска мандат от парламента за нови преговори за изграждането на Втора АЕЦ. Като се има предвид разпределението на силите в 43 Народно събрание - мораториумът върху "Белене" ще бъде отменен без каквато и да е съпротива.
Обратът в позицията на Борисов идва малко повече от шест години след като собственото му (еднопартийно) правителство предложи замразяване на проекта.
Аргументите тогава бяха свързани с факта, че НЕК е изчерпала финансовата си възможност за продължаване на строежа, а държавата не може да подкрепи толкова скъп проект.
Самият министър-председател обясняваше провала на "Белене" с изначално заложени грешни стъпки - от избора на място за площадката върху сеизмичен терен, през "гигантските далавери" и "пагубните договори за евроатлантическото поведение на България" при Тройната коалиция, до недовършените финансови разчети за издължаването на кредитите и за изграждането на липсващата електропреносна система от АЕЦ към останалата мрежа.
Стратегията през 2012 г. беше следната: закупеното оборудване да се монтира в АЕЦ "Козлодуй" и да се ползва готовата инфраструктура; да се обмисли изграждане на парогазова централа върху площадката край Белене, която да работи на пазарен принцип; да не се поемат ангажименти за кредити по проект с недоказана икономическа ефективност.
Ситуацията през 2018 г.: енергийният министър Теменужка Петкова смята, че "единственият начин за възстановяване на всички инвестирани средства е реализиране на проекта "Белене с 2 блока", а отписването на площадката означава загуба на близо 1,3 млрд. лв. от активите на НЕК.
До дни Министерството на енергетиката ще предложи доклад с бъдещия сценарий за "Белене" пред Народното събрание, паралелно с това мораториумът върху изграждането му ще падне.
Интересът на Китай
Размразяването на "Белене" се дължи на проявения интерес от страна на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) към проекта. Компанията е собственост на китайската държава и е под прякото управление на централното правителство.
CNNC участва в мащабната държавна програма "Един пояс, един път", по която Пекин планира да инвестира 900 милиарда долара в стратегическа инфраструктура на страните от Централна Азия, Близкия Изток и Европа.
Китайската национална ядрена корпорация вече има договор за финансиране на британската атомна централа "Хинкли пойнт", която се строи в сътрудничество с френската EDF на приблизителна стойност от 20,3 милиарда паунда. Китай държи 1/3 от собствеността от британската АЕЦ, като има и опция за строителството на отделна площадка в Източна Англия с реактор собствено производство - това би бил прецедент за страна от развития свят. Друга китайска компания CGN преговаря с полското правителство за довършване на проекта АЕЦ "Жарновец", изоставен след разпадането на тоталитарния режим.
От 2008-2009 г. Китай има споразумение с "Уестингхаус" за съвместно разработване на дизайна на нов ядрен реактор - CAP1400 - за който правителството в Пекин притежава правата за производство и продажба. Корпорацията има и споразумение с Франция за цялостно сътрудничество в ядрената енергетика, партнира си и със Саудитска Арабия, Египет, Иран и Алжир.
На пръв поглед - нито финансирането, нито мащабът на АЕЦ "Белене" биха затруднили Китай. Напротив, проектът би се вписал в амбициите на страната за скоростна енергийна експанзия в Европа.
Каква цена ще плати България?
Засега правителството стои на твърда позиция, че строителството на "Белене" няма да получи държавни гаранции. Включването на китайската компания също би станало само след търг за привличане на интереса от всички потенциални инвеститори.
Този "твърд" сценарий обаче вече беше проигран с провал: още през 2009 г. германската компания RWE се отказа от участие в смесеното дружество за Белене заради липсата на яснота за ползите от проекта, но това не спря НЕК от поемането на допълнителни финансови ангажименти към руските производители.
Отказът от държавна гаранция в строителството може да се "върне" през друг вид вторично държавно субсидиране на тока, произведен от бъдещата АЕЦ "Белене" - например, през условие за гарантирано високи цени на изкупуване за дългосрочен период.
Под въпрос е и дали Китай би влязъл в "Белене", използвайки двата руски ВВЕР, които вече са платени от България, или ще постави условие на правителството в София да купи технология Made in China.
Рисковете от мащаба и характера на китайския правителствен интерес към критично важната инфраструктура на страна като България не бива да бъдат подценявани - в ЕС вече се обсъжда идеята за общ европейски механизъм за предварително наблюдение и оценка на инвестициите от Китай на територията на съюза, независимо в коя от 27-те страни (без Великобритания) се вливат парите.
В някои държави от Азия проектът "Един пояс, един път" вече показва страничните си ефекти - Шри Ланка например се принуди да предаде контрола на едно от новите си морски пристанища (обект, който потенциално може да се използва и за военни цели) на Китай за 99 години поради невъзможността да изплаща дълговете по строителството му.
Притесненията са напълно легитимни, като се има предвид печалния опит на България от воденето на двустранни преговори с друг мощен играч от Изток - Русия.
Няма никакви гаранции, че податливостта на натиск от страна на българските власти би била по-различна в преговори с Китай - втората най-голяма икономика в света, със силно централизирана, недемократична, еднопартийна държавна система.
Засега няма по-детайлна информация за намеренията на китайския инвеститор към Белене и за "червените линии", отвъд които България няма да отстъпи.
Сценариите за бъдещето в момента са непредсказуеми. Важно е да се отбележи, обаче, че разбиването на ледовете около проекта се случва само седмица преди първото посещение на президента Румен Радев в Русия и малко преди планираната визита на Владимир Путин в София (първата след 8-годишна пауза). Както е показала историята: Путин никога не си тръгва с празни ръце от България.
Дори в най-оптимистичния вариант - няма никакви гаранции, че ще се случи "чудо" с Белене с китайска намеса.
Достатъчно е да се проследи историята на неуспеха на всеки голям енергиен проект на България за последните 15 години - от проваления "Голям шлем" с Русия, до непрекъснато отлаганото строителство на газовата връзка с Гърция.
Затова вдигането на 6-годишния мораториум върху изграждането на Втора АЕЦ е ход, който може да има сериозни политически последици.
Мнозинството, което през 2012 г. наложи спирането на проекта, вече не съществува. Нито Бойко Борисов е в позицията да разполага с достатъчно силна парламентарна група, както в първия си мандат, нито ГЕРБ има има партньор в 43 Народно събрание, на който може да се разчита за недопускане на поредната външна атака в енергетиката.
