Тази история започна да придобива сълзлив и водевилен оттенък. Бившият служител на МВР - работил е там като експерт по творби на изкуството, настоящ пенсионер и художник Йордан Опиц, шества из медиите, за да разказва как е бранил собствеността си и как едва ли не отива в затвора невинен...
На 10 септември Върховният касационен съд присъди 5 години затвор за Йоан Опиц заради предумишлено убийство. Така върховните магистрати намалиха присъдата от 7 на 5 години на трета инстанция, след като на първа е била 10 години.
Опиц е осъден за това, че през февруари 2007 г. е прострелял смъртоносно Мариан Янчев. Върховните магистрати преценяват, че той трябва да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Той се е признал за виновен пред съда. Но, оказва се, при медийните му изявления не се смята за такъв.
В негова защита беше създадена група във Фейсбук, която да поиска помилването му. До момента в Комисията по помилване при президента Росен Плевнелиев не е внесена подписка с подобно искане.
В защита на Опиц се изказаха доста видни и не дотам видни хора. Включително и министърът на културата Вежди Рашидов, който заяви наскоро по bTV, че е хубаво да се научим да се поставяме на мястото на потърпевшите, за да си отговорим на повече въпроси.
"Ако в твоя дом влезе някой неканен, нали трябва да защитиш себе си, семейството си, децата си. И ако няма кой да защити ти трябва да имаш правото си, свещено и неприкосновено за теб, да може да го защитиш", каза Рашидов.Той призна каза, че си е задавал въпроса как би постъпил и отговорът е: "сигурно също като него".
Рашидов продължи панегириката с думите: "...Хората на изкуството са хора, които носят добро. Ние не сме чейнчаджии, не сме крадци. Ние сме група хора, които винаги носят добри дивиденти на нацията си", отбеляза Рашидов.
Само че не всички смятаме така. Аргументите в полза на това, че той трябва да излежи присъдата си, са следните:
1. Преработил е газовия си пистолет в боен на практика.
2. Стрелял е по Мариан Янчев не в жилището си, а пред блока. Крадецът не го е нападнал, така че не е действал при самоотбрана. Убил го е, когато младежът е тръгнал да бяга. На практика си е разстрел.
3. Крадецът, вярно, е с две условни присъди, многократно задържан от МВР, порицан, но е наркоман. Крайно време е държавата да признае наркоманията за болест.
4. Не може президентът да узакони саморазправата, помилвайки човек, който се е правел на "местния шериф". Бившите полицаи и не-бивши, на които законът е разрешил носенето на оръжие, имат чувство за безнаказаност. Справка: случаят в Ловеч, при който 33-годишен полицай застреля 25-годишна млада жена, която не искала да излиза с него.
5. Не правосъдието е криво, а МВР, което съвсем е загърбило справянето с битовата престъпност. Но срещу МВР Опиц не казва и дума при медийните си шествия, дори ги оправдава с думите: "Полицията не може да е навсякъде..."
6. Защо трябва да се създава подобен прецедент - да се поставя човек извън закона?! Кампанията в подкрепа на Опиц има за цел отново да окаля съдебната система, която бездруго не е читава, факт, но друга към момента няма. А и снема отговорността от полицията, допуснала блокът да бъде ограбван 36 пъти, по думите на самия Опиц. Нито един от взломаджиите не е заловен.
7. Справедливостта е различна през очите на убиеца и жертвата, на осъдения и оневинения. Но никога не се налага с пистолет. Дайте тогава да се изпозастреляме. За ромската престъпност кой е виновен, според вас - ромите сами по себе си или държавата, която ги е загърбила от години...
Престъпление - и наказание.
Макар и автора да представя нещата малко едностранчиво (какво обикновено), в случая е общо взето прав. Оставяйки настрана емоционалната страна на въпроса, за чиято настройка се грижат доста усърдно множество привърженици на Опиц в последните дни, фактите са, че той (Опиц) е извършил убийството извън жилището си, в гръб, с незаконно оръжие. В този случай не говорим за неизбежна самоотбрана, а за обикновена саморазправа, макар и извършена в следствие на афект, и следователно извършителят трябва да лежи в затвора, макар че може би трябва да се вземат предвид някои облекчаващи вината обстоятелства. Всички, които тук подскачате и скандирате лозунги, чути оттук-оттам, се замислете малко - има ли право всеки да решава кой е виновен и да раздава присъди, особено смъртни? И ако вие също бихте постъпили така на негово място, също трябва да лежите в затвора, ако го направите. Това е. Съвсем друг въпрос е, че ако бяха прибрали овреме наркомана, това сигурно нямаше да стане, и че съдът често пъти пуска на свобода хладнокръвни убийци и всякакви изверги, какъвто Опиц вероятно не е. Обаче всеки трябва да понася отговорността за постъпките си.
@18 Мне - ще кажем че го е направил без да иска, и то щото е бил гладен. И да очаква скоро повторно включване, щото всеки търси лесните пари... и животът е такъв... и няма по-ценно от животта и бля бля...
Колкото и да си пишем и да се напъваме емоционално, случая не може да бъде разглеждам едностранчиво (не юридически, а социално, морално...). Аз, момъка Кошлуков не го долюбвам, но в този случай съм склонен да се съглася - http://tv7.bg/blog/9443632/
бойчоу, ами аз какво да правя като живея близо до парк, и постоянно някой наоколо бяга, търчи и джогва, по всяко време на денонощието. Да тура един снайпер на прозореца и да ги отстрелвам.
и как бе, бате, като видя един човек да бяга, ще преценя за няколкото секунди, които имам, дали този човек бяга щото му се спортува, бяга щото ще си изтърве автобуса, или бяга щото е искал да краде, ама се е отказал и ще преценя за кое от тия бягания е заслужил да го гръмна?
Бойчо, Бойчо. Болшевик си си, и болшевик ще си останеш, и затова е трудно да ти се обясни, че да застреляш някой в гръб не минава за неизбежна самоотбрана. Разбери, не можем ние да ставаме съдии и палачи, и когато решим, че някой е виновен за нещо, да вадим пистолет и да го убиваме. Защото утре аз мога да реша, че ти не ме кефиш (а ти наистина не ме кефиш), да извадя един пищов и да те гръмна в главата, и после да разправям на полицаите, че си искал да ми откраднеш колелото или си искал да ме убиеш. Схвана ли тоя път? Малко ме съмнява...
АнитУ, много грубо, мадам... Нимой с лошо!
Болшевик си, Бойчо, защото раздаваш присъди и ги изпълняваш, точно както Народния съд, съвсем по болшевишки. Не знам защо не мъча да ти обяснявам елементарни неща, след като съм сигурен, че пак ще се направиш на неразбрал, но пак ще повторя - въпросният наркоман не е убит в дома на Опиц, докато е посягал на живота или имуществото му, а е застрелян пред входа на блока, защото е запододозрян, че е крадец. Това, че той има множество висящи дела и прочее си е грях на прокуратурата и съда, обаче въобще не значи, че след като са обрали дома ти, ти имаш право да застреляш всеки, който ти се стори подозрителен (или не ти хареса по някакъв начин, защото границата е тънка). Това е. Всичко друго са емоции.
Наистина е било прекалено да го застреля. Човешкият живот не бива да се отнема току-така. Какъв прекрасен каторжник би могъл да бъде до края на живота си... Един наркоман по-малко, един копач на уран с кирка повече. Говоря сериозно - крайно време е да се въведе принудителен труд вместо затвор за рецидивисти. Тогава затворите ще се превърнат не във финансово бреме, а в източник на финансиране. Хуманността е нещо прекрасно, но до втората присъда или до двайсетия арест. После става нехуманност към жертвите.
евгени, той не го е убил умишлено и да си изкара гнева, а за да предотврати следващи многобройни престъпления и многобройни разходи на държавата. И не го е застрелял умишлено а се е целил във въздуха, или в краката за да го сплаши, но понеже пистолета е преправен и не цели точно и затова смъртта на наркомана е нещастен случай, заради неточното оръжие.А стрелеца не е виновен, виновно е оръжието че не цели точно.
Ако за наркоманите все пак се предвиждаше разстрел, то трябваше да ги разстрелват поне на площада, а не комшиите от първия етаж. Така че формално погледнато този е убиец. А е убиец, понеже политиците са направили такива закони, че да е невъзможно да се защитиш.... А вчера ужасно лошо впечатление ми направи как в едно студио го бяха сложили въпросния Опиц до действащ министър, и тоя след цял час оплакване от съдбата си не се сети и дума да обели в очите на този представител на политическата класа Да му поиска на него обяснение поне. Все пак кой е крив за съдбата му ако не (умишлено) некадърно направените закони.....ясно от кого
НН1, извинявай, но това което казваш е смешно...
Трябва да призная,че наистина никой няма право да отнема човешки живот.Но пък ако му счупиш капачките на краката,копелето остава инвалид за цял живот и държавата не е длъжна да повдигне дело.
"... Пък аз съм тръгнал да пиша, че живота бил ценен и прочее глупости..." ------------- Напротив, не са глупости, в този случай поне сме на едно мнение. И аз мисля, че животът в някои случаи е безценно, а в останалите - ценно нещо. В случай на крадец рецидивист, животът му трябва да струва точно колкото парите, необходими за възстановяваме на щетите от кражбите + средствата, похарчени за задържането, осъждането и престоя му в заведение за полагане на принудителен труд. Щом сам не е оценил живота си дори на 2 стотинки, щом не се е намерил един човек в катуна му, който да го направи вместо него и да го възпре от над деветдесет сблъсъка със закона (и незнайно колко още нарушения или престъпления, за които изобщо не е арестуван), то значи животът му струва точно колкото да покрие щетите от съществуването си. Съвсем сериозно смятам, че след излизане от подобно поправително заведение, има огромен шанс за превъзпитание, дори за лекуване от зависимости. Според някои, най-ефективно средство против наркомания е трудът. Съвсем сериозно искам да се постави на дневен ред въпроса с полагането на принудителен труд, вместо затвор (а не както е в момента да се шматкат на надник без надзор два дни за един).
Дотук сме обирани няколко пъти. Ако още няколко пъти ни оберат, съжалявам, но ще помисля да се въоръжа. Коментарът за стрелянето по капачките ще ми е ценен, за да не споделя съдбата на Опиц. Дотук с любовта към хората.