От 1997 г. България е стабилна държава. И политически - всички правителства си изкарват мандата. И икономически - БВП все расте. (Сега временно пада - криза е, Дянков е, но ще мине). А замислял ли се е някой, че зад този стабилен успех си има едно съвсем просто обяснение?
На власт се редуват премиери с коса и плешивци.
А до 1997-а - дълга върволица перчемлии: Луканов - тежко сребро на комунист трето поколение; Димитър Попов - буйни вежди и бакенбарди, компенсиращи олисяло чело и все още запазено теме; Филип Димитров - истински смуглянец молдованец; Любен Беров - сякаш и един косъм не е падал от главата му поне половин век; Ренета Инджова - де да имаше такива богати перуки; Жан Виденов - прилежно сресан комсолоски устрем; Стефан Софиянски - пак ретро надясно, но почти без "път". Накрая Костов - къса целеустремена прическа ала набиращ височина самолет.
Какви невъздържани надежди докара олисялото теме на Царя
Чак на деветия премиер ударихме на плешиво. Какви невъздържани надежди докараха на власт олисялото царско теме. И колко бързо после окапаха - като неудържим косопад по възглавницата. Но Сиемон добута мандата и качи БВП-то като предшественика си. Просто защото беше различен от него - играеше безкоз.
Мъчно роденото управление на Станишев (какво друго да е, коса си има човекът, ама темето му прозира) - и то изкара 4 години, и при него растеж. Просто Станишев имаше повече керемиди от Симеон (по оригиналната царска фразеология), макар и по рождение поставени на рядко.
Дойде ред на следващия олисял премиер - Борисов. Големите надежди тук вече гаснат не стремглаво по царски, а бавно по пъдарски - като едно съвсем нормално оплешивяване с годинките. Но и той би трябвало да си изкара мандата и да поповдигне поне малко икономиката, просто защото не е като предшественика си - играе безкоз.
За следващ премиер обаче трябва да заложим на всичкокоз. Иначе току виж хубавата ни държавица се запокитила нейде преди 1997 г. Кой ли може да е от наличните хубавци и хубавици?
От раз трябва да отхвърлим Цецо. Не защото не е красив като Бойко - нали такъв го нарече Бойко в изборната нощ. И не защото Бойко го гласи за президент - ще ни дойде много, ако освен красавец, излезе и умник. Ами понеже и той не може да го играе всичкокоз. Пък и от главата му вместо косми стърчат все повече СРС-та и има опасност - ако стане премиер - всички министерства да се превърнат в отдели към дирекциите на МВР.
Две жени пасват с добри прически пасват идеално
Две жени с добри прически пасват идеално на условието - настоящата и бившата еврокомисарки Кристалина Георгиева и Меглена Кунева. Още повече, че България досега е имала само веднъж жена за премиер, и то само служебен - Ренета Инджова.
Обаче за жени начело на държавата се сещаме само когато положението е вече на пожар. Кристалина това работи - гаси пожари по света, но дано у нас не стане бедствено положението след Бойко, та да се налага да поема държавата.
Защитничката на потребителите Меглена пък, понеже от партията й нищо не остана, може да се надява само някой голям коалиционен компромис да я тури за премиер. Но ако ще се стига чак до толкова голям компромис, значи у нас почти няма да са останали потребители.
От мъжете най-подходящ изглежда сегашният президент Първанов - с перчем ала ръчно месен и домашно бухнал козунак. Но и при него поличбата от лоша, по-лоша - пак ще трябва да почваме от А, Бе, Ве.
С две думи - трябва ни перчемлия, роден под щастлива звезда. И трябва да го търсим отсега и отблизо да следим здрав ли му е косъмът да издържи до края на мандата на ГЕРБ. За да няма изненади после - да не се окаже, че пак ще го играем на безкос, и да се провалим.
От царя до пъдаря изчерпахме йерархията
И понеже много обичаме изненадите, включително да се самоизненадваме, а от царя до пъдаря изчерпахме йерархията, вече можем да заложим на една съвсем справедлива и широконародна лотария.
Примерно ЦИК - нали ще е постоянно действаща, а извън изборите няма да има друга работа - да организира номинации сред фризьорските салони в страната на хората с гарантирано здрав и обилен косъм. После жребий да определи един или една от тях за премиер. И който и да спечели изборите, да е длъжен да си го избере за премиер. Така ще си осигурим възходящото развитие в следващите четири години.
После с плешивците ще по-лесно - можем да си изберем някой бивш премиер, който тъкмо ще е оплешевял още повече. И пак успехът ще ни е в кърпа вързан. Управлението на държавата - поне на нашата, е съвсем проста работа. Най-важното е стриктно да се редуват безкоз и всичкокоз.
