Под прикритие от другата страна

Тази вечер ще ви липсва ли поредната серия на „Под прикритие"? На мен - не, защото смятам за пореден път да си пусна един филм на Мартин Скорсезе от 2006-а и да получа същия сюжет, само че по-талантливо разказан, с много повече размисъл, прозрения и дори по-добри смешки.

Вече и самият продуцент Димитър Митовски си призна това, което всички киномани знаят от самото начало - сериалът му „Под прикритие" си е изкраден и със запетайките от „От другата страна". А там, където е приложено творчество, нещата са се омазали по български.

Допускам, че плагиатството е оправдано, когато си се сетил да кажеш нещо ново с някой познат сюжет. (Иска се доста добро самочувствие да тръгнеш да надграждаш над Скорсезе, но да предположим, че е възможно.) Ако просто нямаш идеи и затова заимстваш чужди, но много ти се иска да станеш богат и известен, то ти извършваш долнопробна кражба. А пък да ни я показват по обществената телевизия, че и да й се радват - е още по-неприемливо.

Сюжетът на „От другата страна" всъщност не е оригинален. Филмът е римейк на хонгконгска кримка от 2002 година - Infernal Affairs. Само че след като си я харесал и купил правата й, Мартин Скорсезе поканил двамата й сценаристи да работят с него, пришил им и свой човек. Тримата заедно прекроили историята за американската публика и след това режисьорът я наситил със собствения си талант.

Случките и героите оставил горе-долу същите, като изключим няколко малки подробности. Внедреният в полицията мафиотски човек от хонгконгския филм през цялото време силно желае и се опитва да мине на светлата страна, раздиран от угризения. Докато героят на Мат Деймън в „От другата страна" си остава гад до края. И затова от морални съображения, за да покаже собствената си позиция по въпроса, Скорсезе го убива в последната сцена. Момичето, което добрата и лошата къртица делят в "От другата страна" се е получило след като са били съединени две героини от Infernal Affairs.

Но общо взето голямата тема и на двата филма е идентичността. Ти кой си? Това, което вършиш ли те определя или нещо вътре в теб те заставя да постъпваш по определен начин? Има ли как да избягаш от себе си и да предефинираш личността си? Колко лесно се прекрачва границата и се става от добър - лош? А обратното?

Върху това разсъждава Скорсезе в своя филм, възползвайки се от изобретателния сюжет на хонгконгците: мафията и полицията си внедряват взаимно къртици в редиците и си играят на котка и мишка.

Той поставя героите си в Южен Бостън и те се напълват с автентична американска кръв, заживяват живота на Саути, обясняват действителността край себе си.

Г-н Митовски очевидно се е впечатлил от любопитната история с разменените къртици, но се съмнявам, че е схванал голямата й идея. Както и че има представа кое от събитията, пренесени механично в сериала, звучат достоверно в българския криминален свят.

Героите

И така Леонардо ди Каприо като Били Костигън се преражда в Ивайло Захариев, Мат Деймън като детектив Съливън - в Деян Донков. Героите на Владо Пенев и Мартин Шийн дори физически си приличат, носят едни и същи очила и се обличат подобно. А очевидно Михаил Билалов черпи с големи шепи психопатията на образа си от великия Джак Никълсън и неговия Франк Костело. Захари Бахаров като втори човек в бандата си е един същи Френч. До тук - добре, ама защо не се получава?

Тук всички се познават

На първо място внедряването на агент под прикритие в страна от 7 милиона, в която всички се познават и са си роднини, е напълно невъзможно. Намирането на информация за някой непознат се прави в рамките на минути. Особено пък ако имаш свои хора в полицията. Така рухва основата, върху която е построен целия сериал.

В нашата полиция е по-достоверно да се работи с информатори и с предатели, а не да се внедряват млади агенти под прикритие. И то с такава куца легенда, каквато ни показаха в първия епизод. „Откъде знаеш това?" „Имам си източници." И край. Добре дошъл, назначен си.

Каква е мотивацията да си къртица

Нямаме никакво обяснение каква е мотивацията на двете къртици да се внедрят при врага. Костигън беше буквално принуден да го направи заради биографията си като потомък на отрепки, но с добър произход по майчина линия. Освен това е и кръгъл сирак - идеален материал. А Съливън бе отгледан и изучен за полицай от мафията, той бе инвестиция в рамките на десетки години.

Героят на Ивайло Захариев просто е "твърдо решил" да стане полицай. И си потъна в престъпния свят анонимно, при жив баща, който е в затвора и е лесно достъпен за повече информация. Никой не му търси приятелите и роднините, за да го провери. За майката още нищо не се е чуло. Сигурно ще я извадят после. Съвсем в духа на турските сериали.

При героя на Деян Донков парите от мафията са много повърхностно обяснение за поведението му. Нещо в биографията му трябва да го е докарало до там, иначе и честният му шеф Попов има нужда от допълнителни доходи, но не играе за другия отбор. Което също не е ясно защо е така. Предателството на младия полицай виси във въздуха, както и безупречната честност на героя на Владо Пенев. Герои плакати - един необяснимо лош и един необяснимо добър.

Архизлодеят, изигран от Михаил Билалов, хем е много умен, хем пък така лековерно прие новия член на бандата си. Мутрите нямат слава на наивници. Или пък ако са умни за едно - как да изкарват пари и да заобикалят закона - са умни и за всичко останало, като например какви хора да допускат близо до себе си.

Липса на автентична среда

На мен много ми липсва автентична среда, в която действието да се развива. Липсва ми Саути. „Люлин" е достоен кандидат да го замести, но за да стане това, на сценаристите щеше да им се наложи сериозно да проучват действителността в легендарния квартал, вместо да адаптират готов сценарий.

Или защо не Перник? Сандански? Дупница? Целият български югозапад е така гъсто населен с организирана престъпност, че дори и София не може да се мери с него.

Пък и ние такива изтънчени мутри като Джаро си нямаме. Нашите са по-скоро като братя Галеви и Дамбовците, не слушат класическа музика и не разбират от вино.

Но след като Джак Никълсън ходи по халат и обича луксозния кич във филма-майка, хайде и нашият мафиот да е същият. Само че Костело носеше и шапки-идиотки, и анцуг, и костюми, и джинси. Не че ми е толкова важен стайлингът, но той е един от начините, по които се търси дълбочина и оригиналност.

Диалозите

Липсват ми и остроумни диалози, които по принцип са запазената марка на сериалите и ги пишат занаятчии с безгранично чувство за хумор.

Докато гледам „От другата страна", мога да чуя нещо такова:

Алек Болдуин: Да ти го начукам!

Марк Уолбърг: Нямам време, прекалено зает съм да чукам жена ти.

Алек Болдуин: Как е майка ти?

Марк Уолбърг: Прекалено заета е да чука баща ми.

Алек Болдуин (към останалите полицаи за Марк): Той по принцип е свестен човек, не съдете за него по една единствена среща.

Вместо това в „Под прикритие" ме тровят със следните диалози:

Петгодишно момиченце: Ти принц ли си?

Ивайло Захариев: Ще се постарая да бъда.

Петгодишно момиченце: А имаш ли си принцеса?

Ивайло Захариев: Не.

Петгодишно момиченце: Ако не си намериш, аз мога да ти стана.

Става ми неудобно само докато го цитирам, а как на сценаристът не му е било неудобно да го напише и на актьорът - да го произнесе? Пък и деца замесват в цялата безвкусица...

Какво нямаме дотук?

Нямаме оригинален сюжет; нямаме достоверност; нямаме автентична среда, в която да се развива действието; както и анализ на тази среда; нямаме основен мотив (като този за идентичността в „От другата страна") - или по-скоро имаме, но никой не разсъждава върху него; нямаме остроумни диалози...

Какво имаме?

Имаме много добра кинематография. Някои сцени са заснети на световно ниво. Имаме отлична актьорска игра на Владо Пенев и Михаил Билалов. Но дори и това не ни спасява от липсата на оригинална идея и талантливи сценаристи, които могат да изграждат и обосновават убедителни образи, да анализират и стигат до прозрения.

И да имат чувство за хумор, да му се не види! Нито една смешка в този сериал не е смешна. Ако трябва - препишете едни хубав диалог, но никакви принцове и принцеси повече, моля ви...

Качествените неща в „Под прикритие" не ни спасяват и от дървената игра на манекенки и певици, незнайно защо преквалифицирали се в актриси при наличието на толкова много красиви и талантливи млади жени с професионално актьорско образование и опит.

На първо време предлагам на продуцентите да променят леко заглавните надписи. Там, където пише „По идея на Димитър Митовски", да стане „По идея на Infernal Affairs (Хонг Конг, 2002) и вдъхновено от „От другата страна" (Мартин Скорсезе, 2006)". След това да си платят дължимото на сценаристите от Азия - казват се Феликс Чонг и Алън Мак, а вероятно и на американския им колега - Уилям Монахън. И те тримата да бъдат вписани като сценаристи, вместо досега появяващите се имена.

Второто ми предложение се отнася за бъдещото развитие на сюжета. Ако от екипа вече доволно потриват ръце, че има и Infernal Affairs-2, и Infernal Affairs-3, да не се изкушават да крадат от там, а да се зачетат в българската преса. Там има криминални случки, от които стават страхотни сюжети. Само веднъж използваха реално събитие и тогава направиха най-добрия си епизод - онзи с проникването в банковия трезор през пода на апартамента над него.

Да поръчат на сценаристите си да изкарат кратък курс по сериозна литература, за да се научат как се гради образ и се обосновават действия и мотиви. Защото не е хубаво да си написал повече, отколкото си прочел.

Да изучат детайлно Люлин или някоя друга престъпна вселена, но истинска, наша си, родна, която няма да ни дрънчи на кухо. Защото „България по принцип" и „мутренският бар до „Александър Невски", не са среда за развитие на действие, особено за сериал с такива претенции.

Да намерят сценаристи с чувство за хумор. Които да седнат и да напишат нещо оригинално и талантливо.

Обидно ми е да ми показват лошо копие на хубаво кино. А и малко по-високо билото, майстори! Защо се подценявате и смятате, че не сте способни да създадете нещо наистина добро и лично ваше, а се подпирате на кино класиката?