Чашата е наполовина пълна (по Каролев) - част 2

Първата година на кабинета Борисов свърши малко преди Коледа. Подаръци ще има за всички от сърце, както се казва.

За едни - реформи, за втори - пари, за трети - оставка (или „отивка", както беше казал Тончо Токмакчиев), за четвърти - антиреформа, за пети - коледна надбавка, и т.н.

Факт е, обаче, че в различните министерства се върши различна работа, с различна полезност, от различни хора и партии.

Вече ви представихме първата част от анализа на управленските решения на министрите в кабинета Борисов.

Да видим покрай Коледа кой какви ги е свършил (или не) - втора част.

Божидар Лукарски, министър на икономиката (на когото съм съветник)

Нобеловият лауреат Фридрих Хайек някога е казал, че „Колкото повече планира държавната власт, толкова по-трудно става планирането за обикновения човек".

2500 години преди Хайек, Лао Дзъ пък казва следното: „Работи в полза на хората - довери им се, остави ги да се погрижат за себе си сами" и „Премахни правилата, и хората ще станат честни; премахни икономическата политика, и хората ще станат богати; освободи се от желанието да работиш за общото благо, и общите блага ще станат повече от тревата".

Разбира се, това е малко силно казано, защото от правила има нужда - такива които да не пречат на хората и бизнеса и да се спазват от всички.

Смея да кажа, че през последната година Министерството на икономиката прави завой именно в тази посока.

Управленската философия на Лукарски е, че на първо място трябва да сме сигурни, че не пречим, да се идентифицират и премахват пречките пред бизнеса - и чак тогава, ако можем и сме уверени в ефективността си, нека помогнем.

Това е причината все по-рядко да чувате от Министерство на икономиката новини за реиндустриализации, държавни заводи, приоритетни сектори и всякакви други централни планирания.

Това е и една от важните причини българската икономика да надхвърли прогнозата за растеж на Европейската Комисия почти три пъти (при прогноза от есента на 2014 г от 1%, ние растем с близо 3%). Лукарски и аз (Владимир Каролев е съветник на министъра на икономиката, б.р.) трябва първо да благодарим на предприемачите, мениджърите и работниците и разбира се след това и на колегите в Министерството на икономиката.

Що се отнася до реформите,  ОП „Иновации и Конкурентоспособност" премина през значителна реформа, така че да се отстранят причините за сериозните проблеми в предходния програмен период и да се спазят обещанията на министъра към избирателите (например, да се подпомогне по сериозно Северозапада).

За съжаление, не успяхме да постигнем много по отношение на премахване на лицензионни и регулаторни режими, частично защото това е отговорност и на други ведомства, като това остава важна задача за следващите 3 години.

Даниел Митов, министър на външните работи

Чувам от кариерни дипломати (и българи, и чужденци), че Митов е много кадърен дипломат, който се ползва със сериозно лоби в западните ни партньори.

Това е и неговият най-голям плюс, особено имайки предвид геополитическата ситуация през последните години.

Като минус може да се изтъкне неясният политически гръб на Даниел - напуснал ДСБ, понастоящем член на ДБГ, но министър от квотата на на ГЕРБ. При евентуално разцепване на Реформаторския Блок, не е изключено той да стане една от конфликтните точки между управляващи и опозиция.

Николай Ненчев, министър на отбраната

Ненчев е един от министрите, които понесоха най-тежки съмнения относно кадърността си да заемат своя пост.

А всъщност през първата година свърши много полезна за армията работа, а и бюджета за 2016 за армията е едно ясно потвърждение (не, че ще стигнат тези пари, но е сериозна крачка в правилна посока).

Подобно на Митов, министър Ненчев държи ясна и дори крайна про-западна позиция, което си има както предимства, така и недостатъци - доколкото Русия също има много привърженици по света - вярно основно сред по-слабо развитите страни.

Подписването на договора с Полша за ремонта на МИГ-овете е много смел и реформаторски ход, който при успешно завършване ще остави (положителен) белег върху историята на българската армия за дълго.

От друга страна, за външния наблюдател, Ненчев понякога изглежда неглижиран както от РБ, така и от ГЕРБ (във фейсбук един доброжелателен коментатор, го беше нарекъл „one-man-army"). Той има нужда и от сериозна публична подкрепа, за да довърши сериозните реформи във финансирането на армията, които изглеждат към днешна дата почти невъзможни. А такива са нужни.

Десислава Танева, министър на земеделието и храните

В публичното пространство Танева е една от най-противоречивите фигури в кабинета.

Работи почти перфектно с бизнеса, не създава конфликти сред многото силни асоциации и групи по интереси, успя значително да намали напрежението сред вечно-недоволни земеделци и не допуска големи ексцесии при ежегодните прояви на тютюнджиите.

От друга страна, министърът на земеделието има и някои издънки.

Последната беше с джиповете за горските стопанства, където, макар и тя да не е директно поръчител, остават основателни съмнения, че по параметрите на обществената поръчката е оказвано влияние, за да може само един кандидат да отговори на тях.

В Агенция по горите към нейното министерство също имаше скандали, почти безспорно (записан е с камера) открит случай за оказване на натиск върху дирекция на природен парк да върши незаконосъобразни действия и в момента тече проверка.

Накратко, Танева работи чудесно с бизнеса, но допусна основателни критики в корупция на нейни подчинени, някои от които са доста „палави" и то не в съвсем безобиден смисъл.

Ивелина Василева, министър на околната среда и водите

Министърът на околната среда и водите действа на принципа „со кротце, со благо", но именно в нейния ресор върлуват интересите на партийни зелени и непартийни „зелени" еко рекетьори и бушуват тежки конфликти между псевдо-еколози и широк кръг предприемачи, държавни агенции, дори европейски институции.

Намеренията на Василева да угажда на всички в началото на мандата бързо доведоха до патови ситуации, в които всички излязоха недоволни, а самото МОСВ беше поставено в безизходица. Само че министърът осъзна, че псевдо-еколозите ще я подкрепят само тогава, когато им ходи по гайдата да блокира проекти на нейни колеги министри и предприемачи, както и докато назначава партийни зелени в министерски комисии, без значение дали разбират нещо или не.

През последните месеци Василева е по-твърда и следва принципни линии на поведение, като се придържа към буквата на закона, а не към прищевките на този или онзи.

В следващите години ще се види дали и Василева реално ще подкрепи наболялата реформа във водния сектор и дали ще „обезвреди" няколко тик-такащи бомби, заложени от поне два предни кабинета, пак свързани с използването на водите. Това са проблеми, при които снишаването няма да работи.

Извън София и Софийска вода, държавните ВиК дружества са почти повсеместно в пълен колапс и ако се забавят с тяхното пакетиране и концесиониране, Лиляна Павлова и Василева рискуват цели областни градове да преминат на траен режим на водата (такъв вече неофициално има в Добрич).

Тодор Танев, министър на образованието

Както винаги съм казвал, Танев е един от най-смелите реформатори по душа, който, обаче, е изоставен от почти всички в управляващото мнозинство да се бори като прасе с тиква с образователната реформа.

Бидейки също чешит и с доста странен характер, професорът нито може да събира лесно партийна подкрепа за идеите си и те често остават неразбрани и недоразвити, нито може да се сработи с всички свои партньори.

В негова полза засега работи фактът, че шеф на образователната комисия е Милена Дамянова от ГЕРБ - изключително енергичен и доста кадърен човек.

След водевила „ДСБ излиза от властта", с чието лоби той стана министър, Танев няма нужда да се съобразява с натиск от страна на номиниралите го за министър и това мисля, че ще е полезно и за него и за министерството на образованието.

Мисля, че ако поиска по сериозна подкрепа за реформи от ГЕРБ и РБ той ще я получи.

Очаквайте и трета част на анализа на Владимир Каролев.