Разотиваме се

Извън България работят между 1.4-1.6 милиона българи.

65% от българите казват, че не биха се върнали, ако си намерят работа навън.

Близо 27% от българите са готови да емигрират и да работят в чужбина, като основната причина за това е ниската заплата в България - и несигурността на работното място.

Това сочи изследване на мобилността на трудовия пазар, изготвено от КТ "Подкрепа" в рамките на проект "Подкрепа за достоен труд". Великобритания, Германия и Испания са сред най-предпочитаните за емиграция страни от ЕС, сочи още изследването.

Въпреки че то не дава образователен и професионален профил на хората, които искат да работят в чужбина, резултатите са в духа на репликата, която всеки от нас чува всеки ден: "Искам да се махна“. Казват го дори хора с по-стабилни доходи, разочаровани от общото положение в страната и незадоволителното състояние на постпреход.

По-интересното е, че от изказалите намерение да търсят препитание в чужбина, цели 60% не поставят срок, в който ще се върнат в България (само 35% държат да се приберат непременно). Това число поставя въпроса доколко причините за желание за емиграция са чисто финансови и не включват ли и търсене на по-богата културна среда, включително заради образователната система (вече с чалга акценти), в която трябва да пуснат децата си.

Все пак се увеличават хората, които категорично заявяват, че не биха отишли на работа в чужбина. През миналата година 32.8% от анкетираните отговарят, че не биха отишли да работят в чужбина, а през 2012 г. - 36.69%. Отново не е посочен техен профил.

Става ясно обаче, че факторите, които сдържат трудовата миграция, са свързани с официално въведените ограничения в някои страни от ЕС, както и с притесненията, че можеш да бъдеш измамен от българска фирма, предлагаща работа в чужбина.

Изводът е ясен: в България остава все повече мат'рял (пенсионери, цигани, турци - по определението на Бойко Борисов) и все по-малко средна класа (образовани, добре квалицифирани хора с работа). Това е едно от обясненията защо се увеличават тези, които не биха отишли на работа в чужбина. Другият е кризата в еврозоната и високата безработица в страни, доскоро любима чужбина за българите - Испания и Гърция.

Чудно е тогава как социолозите изкарват голямата подкрепа за управляващата партия ГЕРБ все от средите на "високообразовани, заможни и живеещи в големите градове", след като те са малцинство?!