Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Избори 2024: Кой къде е на старта на кампанията

И какво можем да очакваме от основните играчи Снимка: БГНЕС
И какво можем да очакваме от основните играчи

Шести парламентарни избори за четири години - България се готви за вот 2 в 1. На 9 юни ще избираме както депутати за Народното събрание, така и свои представители за Европейския парламент.

Кампанията започва официално от днес, 9 май (не, че е спирала в последните месеци), а от нея до голяма степен ще зависи в каква политическа ситуация ще се озовем на 10 юни и ще влезе ли страната в нова спирала на избори.

Крахът на "сглобката" между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (с активното партньорство на ДПС) доведе до връщане в изходни позиции - всички участници в това начинание отново изостриха реториката си и заговориха за схеми, корупция и кой е най-големият проблем на държавата.

Изплуването на повърхността на множество скандали, засягащи както политически играчи, така и съдебната система, доведоха до доминиращо усещане за порочност във властта, без обаче да има нов субект, който да канализира общественото недоволство.

В каква среда ни поставя всичко това? Кои са основните формации, които имат шанс за 50-ото Народно събрание и в какви позиции се намират те на старта на предизборната кампания?

Проучването на "Алфа рисърч" е единственото, появило се до момента на писането на статията, което показва електоралните нагласи месец преди изборите.

Данните от него можете да намерите тук:

Информацията от изследването ни показва няколко ясни момента - сериозна преднина на ГЕРБ-СДС, по-малка дистанция между вторите ПП-ДБ и стоящите на трето и четвърто място ДПС и "Възраждане", твърдо пето място на БСП и "Има такъв народ" малко над линията за влизане в Народното събрание.

Още две формации показват потенциал да прескочат бариерата - "Солидарна България" на Ваня Григорова и Мая Манолова и "Синя България" на Петър Москов, Вили Лилков и сума малки, десни и консервативни партии.

Социологическите данни не трябва да се приемат като директна прогноза, особено като се има предвид, че кампанията тепърва започна, но те са добра отправна точка за това в какво състояние се намират политическите сили.

ГЕРБ-СДС

Снимка: БГНЕС

След събитията от 49-ото Народно събрание спокойно може да кажем, че партията на Бойко Борисов успя да излезе от изолацията, в която беше изпаднала през 2021 г. Нещо повече - ГЕРБ в момента убедително води пред опонентите си и ако ситуацията не се промени драстично, ще е незаобиколим фактор за формирането на правителство в следващия парламент.

Именно това обаче може да се окаже големият подводен камък за тях - измамното спокойствие на сигурната победа. Защото в седмиците преди началото на официалната кампания около формацията вече започна да се трупа известно напрежение.

Водеща причина за това е служебното правителство, което, колкото и Бойко Борисов да твърди, че било доминирано от ПП, масово се свързва с ГЕРБ. Премиерът Димитър Главчев е бивш депутат от ГЕРБ, той искаше да вкара за външен министър зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов, а за капак на всичко стари кадри, свързвани с партията, изплуват на нови постове.

Служебното правителство сменя зам.-министри, шефове на дирекции и въобще прави неща, които оставят впечатление за политическа метла.

Така че всички спорни решения, които кабинетът "Главчев" потенциално би взел, ще се приписват на ГЕРБ. И не е изключено други политически сили да експлоатират това.

Към момента София изглежда слабото място на партията на Борисов - нещо, което той ще се опита да поправи с вкарването на активния в Столичния общински съвет Георги Георгиев като водач на листата на формацията за 23 МИР.

В общи линии основната задача на ГЕРБ за предстоящите избори е да запази мобилизацията на електората си и да представи някаква ясна идея за това как ще изглежда управлението на страната след изборите. Също така партията трябва да се пази от оформянето на идеята, че е преяла с власт, защото това може само да активира поддръжниците на противниците им.

"ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

ПП-ДБ влизат в тази кампания на доста сложна позиция. Заради "сглобката" с ГЕРБ те загубиха много подкрепа от анти-ГЕРБ настроените си поддръжници, гласували за тях именно за да разкарат Борисов и компания от политиката.

Други пък, напротив, вероятно са разочаровани от това, че ПП-ДБ и ГЕРБ така и не успяха да постигнат компромис при ротацията на властта и бутнаха страната към нови избори и нова вълна от несигурност.

Всичко това доведе до сериозен отлив на подкрепа, който трябва да бъде адресиран, ако формацията иска да запази и второто си място. ПП-ДБ трябва да разберат от какво са разочаровани избирателите им и да намерят правилния път отново към тях.

Ако скандалите в последните месеци, които засегнаха формацията, успяха да постигнат нещо, то това е консолидация на ядрото - нещо, което малко партии в сектора на градските демократи успяха да постигнат през годините.

Затова ако ПП-ДБ успеят да установят едно свое твърдо ядро в рамките на 300-350 хил. или дори 400 хил. души, това може да е сериозен успех за тях.

Такъв резултат обаче едва ли ще устройва който и да е в коалицията, ако там наистина искат да се борят за водеща позиция в политиката у нас. За целта наистина спешно трябва да обърнат посланията си към периферията - онези избиратели, които са разколебани или дори обидени.

Това, от което формацията трябва да бяга със сигурност, е високомерното отношение, в което избирателите са длъжни да гласуват за ПП-ДБ, иначе връчват държавата в ръцете на "мафията". Подобно поведение само би отблъснало разколебаните избиратели.

ДПС

Снимка: БГНЕС

С влизането на Делян Пеевски като съпредседател на партията, ДПС започна да заема доста по-активни позиции по актуалните политически теми. Лидерът на Движението се появява далеч повече пред медиите, като понякога изразява доста остри мнения, демонстрирайки амбиции, които далеч надхвърлят сегашното му положение.

Цялостното поведение на Пеевски говори за това, че партията му се готви да увеличи значително електоралното си представяне, излизайки извън доскорошния си предимно етнически профил.

Затова говорят и значително повече български имена сред водачите на депутатски листи на ДПС.

Междувременно, според плана на Ахмед Доган Джевдет Чакъров трябва да строява традиционните редици на партията и да гарантира, че тя ще запази досегашното си присъствие в регионите със силно мюсюлманско население.

Движението със сигурност може да очаква и силна подкрепа от съседна Турция, където има хиляди български граждани с право на глас.

Затова и няма да е голяма изненада, ако в крайна сметка ДПС надскочи данните на социолозите и направи опит да се класира като втора политическа сила.

Въпросът е колко голям би бил този скок и дали ще позволи на Пеевски и компания да дръпнат наистина напред, или ще се окаже, че Движението е достигнало тавана си.

"ВЪЗРАЖДАНЕ"

Снимка: БГНЕС

Пред подобен въпрос в момента е изправена и партията на Костадин Костадинов - може ли "Възраждане" да надскочи тези 14-15% и да се превърне в наистина значим играч, или влиянието на формацията има своите крайни граници.

Досега поведението на "Възраждане" в парламента можеше да бъде описано като "Сам срещу всички". Подобна стратегия е удобна за политическа сила в опозиция, но рядко дава качествени решения за управлението на страната.

Другият спорен момент е конфликтността, с която партията подхожда в комуникацията си - те отказват да говорят за коалиции или споразумения, с която и да е друга формация.

В сегашната разпокъсана политическа обстановка обаче това означава, че "Възраждане" автоматично биват изваждани от сметките, когато се търсят решения за управление.

Затова и въпросът в тази кампания около формацията на Костадин Костадинов е дали ще видим промяна в това поведение, или партията ще следва обичайната си линия.

На фона на всичко казано, към момента социолозите дават добри резултати за "Възраждане", която е много вероятно да увеличи броя на депутатите си.

Ако има заплаха за този ръст на партията на Костадинов, то тя идва от конкуренцията от опозиционно настроени, про-руски противници на "сглобката" - БСП, "Има такъв народ", "Солидарна България" и "Левицата".

"Възраждане" досега успяваше да събира бързо подкрепа, именно защото играеше в поле без конкуренти, но сега това се променя. И националистическата формация ще трябва да намери по какъв начин да изпъкне, не само за да натрупа още подкрепа, но и за да не загуби избиратели.

"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

На старта на кампанията, социалистите са изправени пред проблем - конкуренцията от бивши членове на БСП и техните нови партии и коалиции.

В момента в избирателната бюлетина има четири леви коалиции - "БСП за България", "Солидарна България", "Левицата" и "Коалиция на розата" (не, тук "Ергенът" няма нищо общо). Извън тях ги има и обичайните по-малки комунистически и русофилски настроени играчи.

От 2021 г. насам БСП е в почти постоянна траектория на загуба на избиратели, като сега за Корнелия Нинова и обкръжението ѝ е от голямо значение да успеят да устоят на този натиск и да не позволят "отцепването" на значителни части от партийния електорат.

Това обаче няма да е лесно - от една страна социалистите трябва да се справят с набраната инерция на Ваня Григорова на местните избори в София, а от друга - с това влиятелни бивши червени кадри (например предшественика на Нинова - Михаил Миков) да работят за други коалиции.

Затова и БСП трябва да заложи на стегната и активна кампания с ясни и конкретни послания. Въпросът е дали сегашното партийно ръководство има силите да състави такива.

"ИМА ТАКЪВ НАРОД"

Снимка: БГНЕС

Поне към момента социолозите дават на партията на Слави Трифонов удобно място над линията за влизане в парламента, което дори би довело до увеличаване на групата им в следващото Народно събрание.

Това означава, че ИТН все още може да мобилизира електората си.

В същинската фаза на кампанията обаче партията трябва да задържи вниманието и енергията на избирателите си, а това може да се окаже по-сложно, отколкото може да се очаква.

Историята познава не един и два примера за това как малки партии в Народното събрание, на които социолозите приписват подкрепа от 4-5%, в крайна сметка изпадат от парламента именно заради загуба на устрем и енергия по време на кампанията.

В момента Трифонов и хората му залагат активно на атаки срещу ПП-ДБ, обвинявайки бившите си коалиционни партньор в създаването на проблеми с промените в конституцията.

На тях обаче ще са им нужни и още силни послания (или поне повече активност по досегашните), ако искат да останат със сигурност в 50-ото Народно събрание.

Самият лидер на партията също се върна в кандидатските листи, което е знак, че ИТН ще се борят със зъби и нокти да запазят статута си на парламентарно представена партия.

СКРИТИТЕ ЖОКЕРИ:

"СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

Ваня Григорова ще се опита да стъпи върху силното си представяне на местните избори в София миналата година и да пренесе тази енергия в депутатските листи и в листите за Европейския парламент.

Тя е умел оратор и успява да мотивира иначе разочаровани избиратели, което е и най-голямата ѝ сила.

Другият водещ играч в тази коалиция - Мая Манолова, също има таланта да експлоатира наболели леви проблеми - нещо, което видяхме във времето ѝ като омбудсман.

"Солидарна България" обаче играе в поле, което е силно наситено в момента - опозиционни, лявоориентирани, про-руски формации, като тук са още БСП, Левицата, "Възраждане" и дори отчасти "Има такъв народ".

Затова водещата задача на Григорова и Манолова ще е да "откраднат" колкото се може повече избиратели от тях.

"СИНЯ БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

В обратния ъгъл на политическия спектър стои коалицията от малки десни и консервативни партии "Синя България", като там ключовите лица са Петър Москов (КОД) и Вили Лилков, а вътре влизат общо 9 партии.

На пръв поглед това обединение прилича малко на математически сбор от малки формации, останали до голяма степен забравени от актуалната политика, включително НДСВ, ДБГ (основана от Меглена Кунева и ръководена днес от кмета на Добрич Йордан Йорданов), "Консервативна България" (бившата НФСБ на Валери Симеонов, сега ръководена от Борис Ячев), БЗНС, Земеделски народен съюз и други.

Надеждите на коалицията са да се възползват от добрите резултати на Вили Лилков на местните избори в София и да се превърнат в алтернатива както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ в дясното.

Което определено ще е сложна задача, защото КОД на Петър Москов във всичките си явявания досега на избори за парламент така и не е събирала и 10 хил. гласа, докато останалите играчи се представят поотделно дори още по-слабо.

Надеждите на "Синя България" сега са, че заедно ще успеят да съберат достатъчно подкрепа и присъствие, за да бъдат възприети като легитимен политически играч. За тях в момента най-важното нещо е да наложат идеята, че вотът за формацията няма да е пропилян глас. Ако успеят да постигнат това, ще имат и шанс да постигнат нещо повече от 1% на изборите.

ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ

Според проучването на "Алфа рисърч" се очаква между 2,6 млн. и 2,65 млн. българи да гласуват, а при по-активна предизборна кампания броят на хората, които ще отидат до урните, може да нарасне до 2,7 млн. души - горе-долу толкова, колкото и на предните избори.

Въпросът е, че поне към момента това е само хипотеза.

Множеството скандали в политическото пространство, както и разпадът на "сглобката", който запрати страната към нови избори, отблъснаха мнозина. Целият този период на политическа несигурност неминуемо изморява обществото и създава усещане за разочарование и липса на смисъл от това да се интересуваш от политика.

Истината е, че ако избирателната активност падне под този очакван праг, може да се стигне доведе до много неизвестност. Колкото по-малко хора излязат да гласуват, толкова по-голямо значение ще имат купеният и контролираният вот.





 

Най-четените