На тържествена церемония в хотел "Шератон" нашенски ВУЗ-ове получиха договори за общо 22 млн. лева по оперативната програма на ЕС "Развитие на човешките ресурси". Те са за финансиране на докторанти и за развитие на дистанционното обучение. Най-много средства получиха Софийският и Техническият университет. Общо по програмата са предвидени 30 милиона лева.
Министър-председателят Бойко Борисов връчва лесно чекове, когато са с чужди пари. Важното е, че превръща раздаването им в личен триумф.
В българския език на това му се вика "с чужда пита помен". В пиара - че една лъжа, повторена сто пъти, става истина - и отгоре.
Вместо ректори и директори да кажат, че благодарение на членството на България в ЕС получават тези средства, и да обещаят, че ще вдигнат качеството на висшето образование, те дружно поласкаха приносителя на чековете.
След като Институтът по системно инженерство и роботика на БАН бил зарадван с договор от 290 000 лева, директорът му - академик Чавдар Руменин, се обърнал към премиера: "Доктор Борисов, доктор Борисов, вие днес прокарахте нова магистрала, магистралата на духа." (Борисов е защитил дисертация "Психо-физическата подготовка на оперативния състав" и може да бъде титулован като д-р. Бел.р.) А Руменин покани премиера и министрите в института да видят роботи последна генерация с поведение и интелект.
Премиерът и министрите му обаче се интересуват само от последната генерация магистрали. Ето, министърът на просветата казва, че благодарение на магистралата Пловдивският медицински университет е сключил договор с болница в Бургас за обучение на медицински кадри, защото разстоянието между двата града вече се взимало бързо.
Само астрономите от Рожен нищо не поискали. Даже и една магистрала до върха. Сигурно защото премиерът им изхъмка как всяка година чува, че ще бъде затворен телескопът, а той си работи.
Ей това е проблемът като даваш чекове с чужди пари. Че забравяш за какво са, пък било то и в рамките на час. Парите са за подкрепа на младите кадри и техните научни разработки, не за издръжка на обсерваторията. Там са нужни 200 000 лева годишно. А учените, които студуват на върха, са с брутна заплата 364 лева. Три пъти по-ниска от средната за полицай.
Толкова за магистралите на познанието и този, който ги прокарва. Със сигурност, ако можеше, щеше да асфалтира и мозъчните ни гънки.
