Не знам дали депутатът Любен Корнезов се е развълнувал от съдбата на писателя Тери Пратчет, който наскоро направи разтърсващ филм за плановете си за своята собствена евтанзия, но ето - предложи законопроект. С него трябва легално да се уредят условията, при които можеш да поискаш милостиво да те убият, когато от старата ти личност не е останало нищо или живееш в непоносима болка.
Първото, което ми хрумна е, че при това здравеопазване е наистина по-добре да легализират евтаназията. Често лекарствата за онкоболните свършват или стават непосилно скъпи, не достига апаратура за лъчетерапия. Плащания под масата, липса на квалифицирана помощ в малките населени места, пенсии, които не стигат за медицински грижи. Да не дава господ да си стар, болен и беден у нас. Само евтаназия те оправя.
Любен Корнезов е юрист и не е лошо точно такъв човек да се замисли над тази тематика и да формулира правилата й, защото в нея има много юридически капанчета и вратички. Но ми се струва странно, че няма никакъв дебат по въпроса сред лекарското съсловие. Защото то е най-засегнато от един подобен закон. Пациентските организации също подозрително мълчат.
Лично аз съм против евтаназията - не натрапвам на никого мнението си, но нямам друго по въпроса. Според моята житейска философия - докато дишаш, винаги има надежда. Не бих могъл да стана убиец, като помогна на някого да приключи със себе си. Не мога да посегна и на себе си.
Смятам, че висшите сили имат планове за всеки един от нас. И трябва да си понесем кръста с достойнство. Каквото ти се падне - това. Иначе се получава нещо като спор с боговете, като бунт срещу нещо по-голямо от всички нас, каквото е смъртта.
Да помолиш някой от близките си да те убие, ако се разболееш и отчаеш, е изключително нагло. За да издъхнеш с повече достойнство ще сложиш върху нечии плещи огромното бреме на вината. Защото няма как, вина ще има.
Това е една от причините да не е редно евтаназията да се извършва от близките - как да умреш, като знаеш, че оставяш на този свят един белязан до гроб човек, когото обичаш? Близките не могат да останат неутрални в нещо подобно. Те или са готови да влязат в преговори с дявола, за да живееш. Или пък си им в тежест и бързат да се отърват от теб. И в двата случая не са обективни.
Остават лекарите. Те са професионално задължени да са обективни. Освен това имат познания как да направят всичко възможно най-леко и безболезнено за болния.
В страни с повече теория и практика по въпроса именно сред тяхното съсловие тече основният дебат около евтаназията. Защото те я извършват. Навсякъде са разделени на лагери „за" и „против" и яростно спорят. Обикновено онколозите са най-големите защитници на милостивото убиване и го практикуват, дори да е незаконно и да ги грози затвор.
Сред нашите лекари не се е чуло да има каквото и да е обсъждане от такъв характер. Много други поводи за спорове и скандали имат, още не са стигнали до тази малко екзотична тема.
Така че г-н Корнезов като че ли избързва. Обажда се преди хората, които този законопроект най-много касае. Трудно се легализира нещо подобно - и дори изобщо се инициира дискусия по него - при огромното недоверие в българското здравеопазване.
Ако направят евтаназията законна точно сега - колко ли съдебни дела ще се заведат, че не е било евтаназия, ами живо убийство? Лекарите и без това ги подозират, че уморяват болните си. Какво ли ще се случи, ако получат съвсем легална възможност да го направят?
Та нека първо разгледаме доводите на медиците. Аз лично искам да чуя от тях отговори на няколко въпроса.
Какво е безнадеждно болен и може ли това да се фиксира със закон? Ами ако днес той е отписан, но пък в оставащия му един месец живот вземе, та се открие лекарство, което да направи страданието му напълно лечимо - трябва ли да променяме закона? Ами ако един вид рак в развитите страни с по-уредени здравни системи е нещо като хронично заболяване, а у нас от него хората си мрат като мухи? При това тотално недоверие в лекарите - как да различим милостивото от преднамереното или немарливото убийство?
Много стъпала трябва да изкачи още българското здравеопазване, преди да посегне към такава сложна и нееднозначна материя. Засега е по-добре да помислим как да лекуваме живите, а не как да увеличаваме труповете по болници и хосписи, пък било и по милостив начин.
Ето защо такъв закон е необходим. Гледайте от 2-а минута нататък: http://vbox7.com/play:699d80ca
Не знам дали ако един ден, не дай, боже, се превърна в зеленчук, и не мога да кажа, че искам да ме приключат, защо ще трябва да съм в гежест на близките си, след като не мога и да усетя нищо от вкуса на живота??? Може би трябва всеки от нас да напише в завещанието си какъв да е краят му, ако си загуби ума...
Бързо спрях да чета статията и така и не я довърших. Невежеството, суеверието и обикновената глупост на автора са и войнствени и лицемерни. Много слабо. Има какво да се каже против евтаназията, но не и от бездарен автор. Само няколко цитата: "Лично аз съм против евтаназията - не натрапвам на никого мнението си..." - някой вижда ли противоречието тук? За да не изпадаме в културни капани, нека заменим ситуацията с друга, само за илюстрация: "Лично аз съм против правото на жените да гласуват - не натрапвам на никого мнението си...". Да бе! "Смятам, че висшите сили имат планове за всеки един от нас." - ето каква била работата, бог ти говори. "И трябва да си понесем кръста с достойнство." - моля? Достойнство? Въпросния субект, наречен автори, виждал ли болен от Алцхаймер, деменция, множествена склероза или друга подобна болест? Бърсал ли е след неспособен да сдържи физиологическите си функции роднина. При това все още разбиращ какво му се случва. Тези болести те лишават първо от всичко човешко, след това достойнството, а накрая оставаш една празна черпука, години по-късно идва смъртта. Много може да му се напише на автора, примери, аргументи, но какъв е смисъла. На него бог му говори! Искрено се съмнявам в способностите му да мисли сам и обективно.
"...докато дишаш, винаги има надежда." ------------------------------------ По тъп лаф от автор не съм чел. Подобен начин на мислене имат само децата, комунистите-милионери и бандитите. Ааааалооооооооо, каква надежда за старите хора в България с изключение на пенсионерите бивши партийни секретари, генерали, висши офицери, шефове, директори, администрация - все хора, на които дължим сегашното си плачевно положение. То няма пари за ядене, а лекарствата нарочно са скъпи. Говорим за откровен геноцид, защото и след 50 години България ще е същата. И внуците ни ще се гърчат в същото положение - болни роби и слуги. За надежда нека говорят само политиците, защото това е начин да дадат надежда на собствените си деца - от 1944 г. комунистите все за надежда и бъдеще говореха, за да осигурят поколенията си до пето коляно. Евтаназията е чудесен начин за спасение за старите и бедните, а младите нека бягат и да не се обръщат...
Komentar 4 - pii hap4eta,lekuvai se.
@Борис Христов Да вземе някой да те разходи из една хубава болница, да видиш прекрасните интензивни отделения пълни с хора който вегитират. Да ти направят екскурзия из отделения пълни с онкоболни, да ги видиш. Да те закар при онко болен за който няма болкоуспокояващо... да видиш кака се моли и няма сили сам да се метне през балкона... хора има неща които остават скрити от нас здравите. Моята майка работи в КАРИТ и съм влизал там и то доста често, въждал съм невъобразими неща.
Всеки, който предлага евтаназия е фашист, атеист и мизантроп. Не иска да се грижи за болните си роднини, не иска да приеме, че в живота освен радост има и болка. Бездушни консуматори, които не могат да бършат задниците на родителите си, които са бърсали техните и са ги отгледали. Който иска да умира - да се самоубива, никой не му пречи има начини, безболезни при това. Не ни занимавайте с простотиите си. Занимавайте ни с новооткрити лекарства, със съзидание.
Твое величество, Тук става дума за изявяване на желание за евтаназиране, или какзано простичко ако съм в терминален стадии и искам да се ускори процеса, да има кой да го направи качествено и професионално. По-полека с първосигналните коментари...
Започна се-"Рапсодия в синьо",първи коридор Ямбол.
Нищо не пречи евтаназията да се регламентира чрез закон.
Евтаназията изисква намесaта на друг човек, така че това не е личен акт, а обществен такъв. самоубийството е личен акт. Евтаназията е прехвъляне на отговорност на някой друг за личното ти желание да умреш. Отдавна са разработени болкоуспокояващи, които помагат на човека да не изпитва нечовешки болки. ПРОБЛЕМЪТ В БЪЛГАРИЯ Е, ЧЕ ТЕ НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДОСТАТЪЧНО И КАСАТА НЕ ИСКА ДА ПЛАЩА. Касата иска да плати малко -10 лева и да те убие "законно".
Твое величество, Ти виждала ли си агонизиращ човек? Виждала ли си човек болен от латерална склероза или множествена скрероза, виждала ли си човек болен от автоимунно заболяване в терминален стадии (органите му се разпадат) Я се консултирай с медик да ти обясни някой неща за някой генетични болести, водещи до разпад на нервната система, до разпад на мускулите, до разпад на тъканите. Говориш неподготвена...
До thaddeus: Консултирах се. И ми казаха, че болните от всички изброени от теб болести, са информирани как протичат те и какви поражения нанасят. И че всички те имат време през което да обмислят - дали да се оставят в ръцете на близките си, на лекарите и Бог или да се самоубият - сами. Това, че не могат да преодолеят вкоренения си страх от смъртта и не могат да отнемат собствения си живот, дава ли им правото да искат пособен акт от обществото? И защо го искат от другите? Какъв е проблемът да го направят сами ако са дълбоко убедени в решението и правотата си? Просто здравната каса не иска да плаща и е по-лесно да убива.
Твое величество, Личи ти неразбирането, и колкото повече приказваш толкова повече се излагаш. Моме калино ако лицето Х с заболяване от изброените е католик... обричаме го на АГОНИЯ, ясно ли ти е че тези хора умират в жестоки мъки. Проблема ти е, че не си виждала такъв човек. Ако ти се случи да видиш, друго мнение ще имаш тогава. Наскоро момче на 25 години го диагностицираха с много рядка болест. Картинката е следната - червата му се разпадат, нещата не са много добре. Хайде сега ти ми кажи той какво да направи, да се метне от блока си или да си изживее оставащото му и в терминалната фаза да му помогнат като облекчат страданието му.
До thaddeus: Първо - много, много съжалявам за момчето. Дано има сили да понесе изборът си, какъвто и да е той. Аз не мога да кажа какво трябва да направи момчето, но защо ти решаваш, че можеш да кажеш какво би трябвало да се направи, кой си ти, че да избираш или да го подтикваш към евтаназия? И не разбирам защо ако някой иска да се самоубие, според теб трябва да избере мъчителна смърт като "мятане от блока"?