Мощите на Свети Йоан Предтеча съвсем основателно се появиха не другаде, а в Созопол - древният епископски център, който тутакси бе издигнат в ранг на Втори Ерусалим. "Част от черепа и едната ръка на Свети Йоан Кръстител са се пазили в Константинопол, в Патриаршията. Потвърждава се, че това са автентичните му кости", заяви проф. Божидар Димитров, който присъства на отварянето на находката в Историческия музей в Созопол (- който е и родно място на историка и министър без портфейл, а преди това - шеф на групата съветници от БСП в Столичния общински съвет).
Сякаш му е правил ДНК тест. Но пък стана религиозният блокбъстър на лятото. Ето, и BBC съобщи днес в 5-минутен репортаж за откритите мощи. Българските археолози са убедени, че става дума именно за костици от тялото на Йоан Кръстител, но предстоят още тестове, за да се потвърди автентичността им, коментира британската телевизия.
Преди години пак край Созопол рибари откриха лодка еднодръвка, за която пак Божидар Димитров оповести, че е от времето на Ной.
Съвсем закономерно световната новина за мощите на Йоан Предтеча се роди посред лято - време за находки и пълнене на вестникарски страници със сензации. (И на хотели с туристи, а защо не и пилигрими...) Но защо е закономерно? Защото Созопол е теренът за разкрития на Божидар Димитров - историкът от Държавна сигурност, сега любим министър без портфейл, натоварен с патриотичните мисии на правителството - отговаря за българите в чужбина и за вероизповеданията. Но години наред той прекарва лятото на созополски терен и правеше разкрития след разкрития.
Наша гордост и срам
Като оставим настрана колко светкавично кокалите в реликвария с надпис на гръцки бяха идентифицирани като пръсти, зъби и нокти на самия Предтеча, се сещам за други изненадващи находки, станали наша гордост и срам, благодарение на титулувания за професор Божидар Димитров.
Докато беше шеф на Националния исторически музей (НИМ) Димитров през година-две вадеше уникати, дарени от анонимни патриоти, с които се обясняваше българското духовно присъствие и в Македония, и в Гърция - то не бяха корони, жезли и т.н.
Никой никога не се запита как така в музея все се стичаха патриоти. Не другаде, а точно в НИМ бяха изложени богатите колекции на Боян Радев, Васил Божков и сие, които не бяха заставени от закона да докажат произход на експонатите си.
Обяснение за и до днес анонимните дарения вероятно може да се търси в контактите на Димитров с колегите му от Държавна сигурност, които шетаха из Балканите и крадяха де каквото може в името на националното ни богатство. Но това са само съмнения.
Единственото доказателство, че музеят се използва за пране на антики, е появата на открадната от разведките Паисиева история, дълго пазена в касата на бившия шеф на НРС Бриго Аспарухов, която грейна в Националния исторически музей, та се наложи после президентът Петър Стоянов да я върне в Атон, за да не осъдят монасите ни.
Църковен привкус
В днешната история със светите мощи особено весела е позицията на владиците от Българската православна църква - те дадоха алиби на разкритието, като приветстваха находката и осигуриха църковен привкус на чудодейната реликва.
Спешно Сливенският митрополит Йоаникий се отзова на поканата в негово присъствие да се отвори безценната кутийка. Затова историците бяха приветствани от синодални архиереи - добре са сторили, че почели църквата. Те се опиха веднага от възможността да тръгнат поклоници към страната ни.
Но както умно отбелязват наблюдатели, няма генетичен анализ, няма радиовъглероден анализ - "има само отваряне на кутийката в присъствието на Сливенския митрополит". Иронията е, че в този подход няма никаква наука.
Притежанието на свети мощи е изключително богатство за всяка православна и католическа църква. От една страна - тези реликви подхранват вярата в чудото на Възкресението, а от друга - те са перо, което гарантира привличане на все повече поклоници в даден храм или манастир.
Ето тук вече държавата и Църквата вървят ръка за ръка. Случва се нещо, което бе патент на комунизма - Църквата да се третира като туристическа атракция. (Не е лошо, стига преди това да си беше свършила основното предписание - да е стълб и опора за вярващите. Иначе от религиозни поклонения в Созопол като тези в Лурд например и местният бизнес, и държавата могат да спечелят добре...) Министърът без портфейл работи за това и ще успее с тези духовници, които неговата ДС е възпитала.
За финал на този текст ще цитирам уважаван владика, който в неформален разговор казваше, че намерените и тачени частици от Честния Кръст, на който е разпнат Спасителя, са толкова много, че цяла гора ще да е била изсечена...Което не му пречи днес да аплодира откриването на поредните свети мощи.
