В София трудно се живее от коли. Регистрираните са към 700 000. А незнайно колко още прииждат всеки ден от страната, за да докарат на работа или по работа още десетки хиляди хора. А поради спецификата на градоустройството на София, голяма част от автомобилния поток ако не отива, поне минава през центъра на града.
В последните години паркоместата в центъра се разшириха със Синята зона. „Паркинги и гаражи", които се грижат за платеното паркиране, но и за пешеходците, с колчета срещу паркиране върнаха множество тротоари към предназначението им и същевременно принудиха шофьорите да си плащат за паркирането в Синята зона. Синята зона порасна и в момента разполага с близо 11 000 паркоместа. Но и това далеч не е достатъчно.
Според търговското дружество на Столичната община „Център за градска мобилност" ЕООД, обединило преди година „Паркинги и гаражи" и „шапката" на градския транспорт СКГТ, в момента в центъра на София има общо 13 364 паркоместа, а са нужни още 18 652. Центърът е предложил на Столичния общински съвет концепция за паркирането в София http://www.sumc.bg/bg/news/60/proekt-na-koncepciia-za-zoni , която в момента се обсжда онлайн на сайта на дружеството http://www.sumc.bg/bg/discussion/5/1.
Хубавините
В концепцията има много хубави неща - велоалеи, места за безплатно паркиране на велосипеди и мотоциклети, нови паркинги, пешеходни зони, пълна забрана на спирането и паркирането по основните пътни артерии на града, предплатени карти за Синята зона, които да са по-евтини от почасовото заплащане. Както и много лоши идеи - пълна забрана за влизане на коли в центъра, въвеждане на такса за влизане в центъра, премахване на всички места за безплатно паркиране, разширяване на Синята зона с още две платени зони - Зелена и Жълта, тройно поскъпване на паркирането за час в Синя зона - от 1 на 3 лв., увеличение на таксата за поставяне на скоба - на 15 лв., и за „паяк" - на 83 лв.
Ясно е, че накрая ще се стигне до известно търгуване с гражданите - някои от най-свирепите мерки ще отпаднат, за да може останалите да бъдат по-лесно преглътнати. Целият въпрос обаче е дали концепцията би могла да постигне целта си - повече хора да бъдат не само принудени, но и мотивирани да се откажат от колите си като средство за придвижване в центъра на града.
Паркирането касае всички в града. Шофиращите ги засягат задръстванията и местата за паркиране. Пешеходците ги засяга наличието на свободни пространства по тротоарите за ходене. Пътуващите с градския транспорт ги засяга бързината на придвижването на автобуси, тролеи и трамваи, която пък силно зависи от задръстванията и неправилното паркиране. Същевременно мнозина са и пешеходци, и пътуващи с масовия транспорт, и шофиращи. Или пък в техните семейства има хора от всички групи. Следователно най-разумно би било да се търси най-общия знаменател на рестрикциите. А където той е невъзможен, ощетените групи да бъдат компенсирани с добри алтернативи за комбинирано придвижване.
Без абсолютизъм, моля
От тази гледна точка веднага могат да отпаднат някои крайни рестриктивни мерки. Например от пълната забрана за влизането на коли в центъра би бил засегнат всеки, на когото дори и само поне веднъж му се наложи да премине с кола (своя или чужда) през центъра. Особено пък като се има предвид радиално-лъчевата структура на София. Разнообразието от житейски ситуации е практически непредвидимо и не търпи абсолютиски решения.
Таксата за влизане на коли в центъра пък изглежда практически неприемлива - как ще се събира и как ще се осигури справедливост, че я плащат всички? Да не говорим, че опитът за избягването й ще доведе до крайно натоварване на най-близките околни маршрути и ще създаде нови и непредвидими трафик тапи в широкия център.
Разширяването на зоната за платено паркиране с още 2 зони пък е оправдано, само ако наистина бъдат построени буферни паркинги край метрото и важни търговски средища, където шофьорите да оставят колите си, за да ползват масовия градски транспорт.
Увеличаването цената за платеното паркиране е приемливо само в разумни граници. Не може Синята зона в София за час да стане колкото във Виена (а разликата в доходите?), и да се превръща в наказателна мярка. Драстичното увеличение на цената на принудителното репатриране на неправилно паркирани коли пък е особено неоправдано на фона на практиката „паяците" да не изпълняват основното си предназначение - да вдигат колите, които пречат, а не просто онези, които нарушават правилата. Нарушителите, които не пречат на движението, спокойно могат да бъдат глобявани, дори и солено, а не да плащат за „услугата" (това с води именно услуга) репатриране. Така ще има и по-малко излишно движение на „паяци" в центъра.
Проблем е не само дали новите паркинги наистина ще ги има - на софиянци от кога им ги обещават, даже и премиерът Борисов като ходи преди 2 месеца в Турция обеща, че ще ползва тамошния челен опит със строеж на паркинги за 2 месеца, от които няма и помен, - а и на каква цена ще са. Ако буферните паркинги, призвани да спешат шофьорите към метрото и надземния градски транспорт на подстъпите за центъра не са чувствително по-евтини от частните паркинги и от Синята, Зелената и Жълтата зони, няма да са никаква алтернатива и ще остане само принудата. Ако цената за дневен престой там не е 1-2 лева, те ще са просто безмислени.
Инвестиция преди ограниченията
Проблемът с паркирането в София може да бъде решен успешно само ако ограничителните мерки бъдат не само съпътствани, но и предшествани от инвестиционни. Първо паркинги, после разширяване на зоните за платено паркиране. Ако общината реши за пореден път да замаже очите на софиянци - ще мацнем още няколко маршрута с жълта боя за велоалеи, ще ообособим 3-4 ъгълчета за паркинг за мотоциклети, ще построим паркинги за коли край 2-3 метростанции, но ще направим половин София синьо-зелено-жълта зона, където ще съдираме по три кожи, сметката няма да излезе. Дори и 3-те лева на час в Синя зона да бъдат смъкнати на 2 лв., 2-та лв. в Зелена - на 1 лв., а левчето в Жълта - на 50 ст. (нали трябва да има пазарлък, затова първо се обявява по-висока цена).
Общината отдавна откри тоягата за паркирането в града, въпросът е сега да не й се досвиди за моркова. Проблемът с паркирането няма да бъде решен, ако целта е само да се събират повече пари от гражданите. Чрез цветните зони общинското дружество „Център за градска мобилност" на практика ще приватизира нещо, което е на всички граждани, и което не изисква никакви инвестиции, ако парите от платеното паркиране не се връщат в полза на всички под формата на нови паркинги, улици и тротоари. И така се окаже достоен наследник на „Паркинги и гаражи", което бе любима партийна касичка при всички кметове и партийни мнозинства в СОС.
