За Волен Сидеров са се изписали толкова неща, че едва ли ще открия топлата вода, но със сигурност ще изненадам част от публиката. От всички политици у нас, за съжаление, Волен, е най-близо до представителната извадка на обществото ни.
Човек, който крещи несвързано, вярва в световния заговор и илюминатите, кемтрейлс и предсказания на врачки, нумеролози и астролози. И който държи непременно да бъде даван по телевизора. Това е движещата сила за голяма част от нацията. Да я покажат по телевизора. Няма значение с какво. Важното е, че ще стане известна. Колко проблеми щяхме да си спестим, ако тези хора бяха по-малко.
За 25 години Волен Сидеров смени професия, партия, политически убеждения, геополитическа ориентация, футболен отбор, жена, любовница...
За 25 години преход той беше русофоб, антикомунист, демократ, русофил, патриот, сега щял да става партизанин. Средностатистическият българин е минал през поне половината от тези състояния, благодарение на литър гроздова или бутилка водка. Сидеров няма нужда от алкохол, за да бъде, ако се наложи, дори всички тези неща едновременно.
Бори се срещу ЕС и НАТО, срещу чуждите посланици, срещу чуждите инвеститори, срещу банките, срещу ЕРП-тата, срещу супермаркетите, открива златни залежи и петролни находища, увеличава пенсии и заплати и се е превърнал в неофициален говорител на една чужда държава.
Волен не е Орбан. Орбан има симпатии към Путин, но никога няма да падне до нивото на негов говорител.
Волен не е и Ципрас. Видяхме поведението на втория, след като стана премиер.
Волен не е дори Льо Пен, Вилдерс или някой от другите финансирани от Москва националисти в Европа.
Защото няма как да видите Марин льо Пен под пластмасова маса да крещи с мегафон.
И тук ме осенява една странна мисъл. А дали този, който има интерес Волен да е на сцената - не точно в главна роля, но като част от декора - не са другите родни политици. Няма как да не признаем, че след изказване на Волен от трибуната, Бойко Борисов, Сергей Станишев и Валери Симеонов приличат на Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Франсоа Оланд.
Волен е нещо като онези участници в музикалните риалити формати, които пеят толкова зле, че биват допускани до телевизонната част от кастинга (помните ли Кен Лий?).
Те не вдигат нивото на предаването в действителност, но след тях всички останали ни се струват по-добри отколкото всъщност са. Ако не е така, то родната политическа класа дължи малко признателност на всички Бели Златки в родната политика. Без тях нивото щеше да ни се вижда още по-ниско. Сигурен съм ще се сетите за подобни примери във всяка партия.
Един добър лидер има нужда от няколко умни и способни за съветници и от няколко откровени идиоти за приближени. Бойко Борисов вече показа, че го умее.
И все пак да се върнем на темата. Вреден ли е Волен Сидеров? По-скоро не, поне докато влиянието му се ограничава в една малка група (която в най-лошия случай би могла да достигне до 25% в близко бъдеще) от избирателите, за които кемтрейлса съществува, Дънов и Ванга са авторитет и които са срещу новините на турски, но нямат против турските сериали.
Дори смятам, че Волен е полезен. Защото, докато се вайкаме как пак сме избрали най-малкото зло и как всички са маскари, не е зле да имаме пред очите нагледно какво ще стане ако не избираме най-малкото зло, а се объркаме и изберем по-голямото. И все някой ден това явление ще изчезне трайно (или ще бъде заменено от друг актьор). А дотогава нека не се дразним излишно на изпълненията, а да ги третираме като евтино комедийно шоу. Човекът толкова си може.
