Не знам кой ги е измислял тези клишета за българското трудолюбие и гостоприемство и все по-често се чудя дали не се е подигравал с нас. Трудолюбието е лесно измеримо - взимаш данните за производителността на труда и се хващаш за главата. Ако не вярваш, отиваш на който и да е строеж, и виждаш как група майстори седят по земята, пушат, лафят си или пият бира - никой не работи.
Гостоприемството досега като че ли не беше подлагано на публична проверка. Единственото гостоприемството, което е безспорно издържало теста на времето, е фамилното - не може да се отрече, че българите съумяват да се сбутат три поколения в един апартамент.
Чуждите и различните ги приемаме само, ако не ни се пречкат и само доколкото можем да се правим, че не ги виждаме.
Село Розово е типично българско село с читалище, самодейна театрална група и спомена за революционен комитет, сформиран от Васил Левски, някога там. Новините от село Розово до преди седмица бяха свързани с обявите за продажба на имоти. Докато селото не си показа гостоприемството и не изгони няколко семейства сирийски бежанци с децата им.
Цялата ситуация е страховита: сирийците, които са легално пребиваващи у нас, наемат имот от кого мислите - от Митьо Шашмата. След това селяните се надигат срещу сирийците и карат Митьо Шашмата да ги извади от домовете им, въпреки че те са си платили наема.
И „будните" българи, наследници на Апостола казват, че не ги интересуват никакви закони, никакви договори, никакви документи, а просто искат да разкарат гадните сирийци. И успяват - с мълчаливото съгласие на кмета на Казънлък, на местната полиция и разни други институции с неясно предназначение.
Това се казва правова държава, а за гостоприемството по-добре да не отваряме дума.
Голям срам, братя розовци от "България за българите". Хич няма и да минавам покрай вас, а и сладко от рози мисля да не си купувам.
