Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Моята демокрация

Нека, познавайки себе си, обичаме ближните и различните - и зареждаме с повече положителна енергия, която да раздаваме в името на Родината и нашето европейско бъдеще...
Нека, познавайки себе си, обичаме ближните и различните - и зареждаме с повече положителна енергия, която да раздаваме в името на Родината и нашето европейско бъдеще...

2 милиона българи вече ползват Fаcebook.

Пространство за сблъсък на идеологии, различни виждания, многообразие от различия, актуални теми - демокрация, нов световен ред, европейска действителност, национална идентичност, лидерство, поведение, политическо говорене, може би развлечение в многото виртуални игри, за някои бизнес и Е-търговия.

Мястото, където много млади хора, устремени към своята бъдеща реализация, неистово желаят да променят общественото мнение в посока - уважение към човека, свободата, понякога родолюбие. Понятия, малко популярни на фона на превърналото се в оправдание и най голямо клише за обществото ни понятие "чалга".

За годините тежък преход, образувалият се огромен вакум, който днес донякъде запълва социалната мрежа, може би е плод на изчерпания политически модел в България. Или младата ни демокрация, която извоювахме всички ние, а май още не съумяваме да защитим, но искрено желаем, чрез най-популярната мрежа Facebook.

Дали не съм погълнат от голямото течение?

Както природата на търпи вакуум, така и нашият живот - съвкупност от енергиите на индивиди, групи, общности, партии, личности, електорат, послания, приоритети, също.

Двигателят на демокрацията

Уморен от тежкото си ежедневие и бит, всеки нехае или просто го е налегнала апатия, живее в тежка летаргия - но с надежда за щастлив живот, търсейки виновните за личното му нещастие в дъното на чаша  ракия, без да осъзнава, че сам той е двигател на същинската демокрация и е виновен пред децата си.

Политическият елит в търсене на изход от последствията на сменения курс на развитие на държавата и предизвикателствата на глобалното село се люшка от дясно в ляво през център и обратно в търсене на модели(десни, ляво-социални, либерални) за успех на прехода и желание за просперитет на нацията в процеса на Евроатлантическата ни интеграция.

Че "стръвта трябва да е вкусна на рибата, а не на рибаря" е всеизвестен принцип, обезсмислящ понятие като популизъм. И вакуумът се запълва.

От една страна вляво, и то крайно вляво - носталгия по "Татовото време"- за пред хората, а зад кулисите - бизнес с пазарни и непазарни правила и трупане на капитали.

От друга страна - бивши ДС агенти, търсещи в упражненията по антисемитизъм "българския Льо Пен", развяващи слогани като "Продават ни на чужденци" и фашизоиди, които неистово с нацистки патос дерат гърла по площадите - "България за българите", "Циганите на сапун" , " Те продадоха България " , "Възмездие за престъпниците ", "Не на новините на турски език".

Вдясно - упражнение по запазване на парламентарни кресла с изтърканата песен "Не на Русия и интересите й тук", с ясна визия за реформи в образование и здравеопазване. Но защо ли вяло и с пълна подкрепа за сега управляващото мнозинство в негласна коалиция въпреки Европейската народна партия.

Е, "такъв ни е материалът".

Дали това не е напън на определени икономически кръгове , за които години слушаме да бъде дестабилизиран досегашният модел, представяйки на народа нещо "ново" или "истината за непосилния живот на пенсионерите, онкоболните, корупцията" - просто "позабравено старо", по същество безпереспективно и обречено на провал.

Популизмът е вътрешно присъщ и неизбежен продукт на демократичните политически системи. Демокрацията естествено и по необходимост ражда популизъм. (Виж вдясно откъс от книгата на Джон Лукач "Демокрация и популизъм. Страх и омраза"...)

А може би Филип Шмитер е прав, изтъквайки една положителна черта на популизма: "Популизмите упражняват "решителност", която измества политическата неподвижност и разширява обхвата на политически възможните решения на колективните проблеми."

Търся и искам да видя светлина в тунела.
Уви, сега се строи. А построените - в ремонт.

Само в Мрежата май има проблясъци, надявам се да не е светлината на идващия насреща влак.

Да възпитаме патриоти

Пожелавам си да съумеем да се запазим и възпитаме патриоти в смисъла на философията, заложена в разсъжденията на Лукач. Нека, познавайки себе си, обичаме ближните и различните - и зареждаме с повече положителна енергия, която да раздаваме в името на Родината и нашето европейско бъдеще.

При това като български граждани, запазили в годините своята идентичност в многообразието от различия и толерантност. Дори мисля, че това е най-голямото ни ноу-хау, което не само Европа, но и глобалният свят един ден ще изучава като успешен модел за единение и интеграция.

А за нас, гражданите на европейска България, е много важно да бъдем "Единни в многообразието". Не заради приоритетите на общността, в която сме пълноправни членове, а в името на Родината.

Защото имам усещането, че позволихме на тежкия преход да затъпи чувството ни за принадлежност и забързани в ежедневието или уморени от тежкото си битие, започваме да се губим в избора, който години наред правим сами, водени от желанието да сполучим и заживеем щастливо и свободни.

   

Най-четените