Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пришълци

Пришълци Снимка: sofia photo agency

В България има около 4500 бежанци, а властта вече надава пронизителни стонове, че станат ли 5000, на хоризонта се задава хуманитарна криза. В Турция са сто пъти повече, живеят в палаткови лагери, почти градчета край границата, а има и други 100 000, които не са регистрирани, но също са в южната ни съседка. Бежанците от Сирия там наброяват вече над половин милион. Един Пловдив.

Всеки момент някой (нео)националист може да надуе зурните как този предимно мюсюлмански поток ще наруши етническия баланс у нас, защото сирийците, като всички арабски семейства, са многодетни.

Eдинствените националисти с представителство в парламента обаче са извърнали поглед от бежанския проблем и са се вторачили в дребнотемие - искат затвор за хомосексуалисти, така както е било разписано в НК до избухването на демокрацията, и у нас и в Русия.

Но явно "Атака" не иска да си създава проблеми с ДПС, чийто електорат събира храни и пари за сирийските бежанци в джамиите.

Българинът, за когото е изкована митологемата за "пословичното гостоприемство", гледа изпод вежди и с набърчено чело тези хора, които бягат от сигурна смърт в родината си, за да попаднат в смрадливия свят на бежанските лагери, където храната, водата и местата за спане не достигат.

Същата тази България е приела в началото на 19-и век над 20 000 арменци, бягащи от кланетата в Османската империя, останали впоследствие за постоянно у нас. "И някога за път обратен/едва ли ще удари час...", помните Яворовите "Заточеници", нали?

Повечето от бежанците, които идват днес в България, са случайно попаднали. Работа на службите ни, ако работят както трябва, е да филтрират за нежелани пришълци.

Както пролича, като цяло не сме кой знае колко милозливи и състрадателни, както патетично се изказа вицепрезидентът Маргарита Попова. В Харманлийско веднага се уплашиха бежанците да не им обират градините, както правят ромите. Но не казаха: "Ние сега ще им занесем по една торба плодове".

Никой от нас не знае какво е да бягаш само с дрехите на гърба си, за да спасиш живота си - твоя и на семейството. Може би ако се замислим, ще прежалим десетина ябълки и някой буркан зимнина. А нищо чудно и някоя дреха да се намери.

Направо е смехотворно министрите ни да говорят за затваряне на границата с Турция. Как точно ще стане? Ще върнат бодливата тел, ще стрелят на месо, ще изровят циментираните танкове, ще минират кльона или... Каналджиите знаят всякакви пътеки - и това е известно от време оно. Така че по-добре да спрат да говорят глупости.

А по повод затварянето на границата - по-добре да си отварят очите и да стрелят по добитъка, който преминава от Турция в България и разнася шап и всякакви други болести. Хората, които живеят в пограничните села, са постоянни жертви на тия набези. Само преди дни в странджанското село Стоилово бяха убити овце и кози заради шарка, пренесена от Турция. За хората там това е голям удар, защото се изхранват благодарение на животните.

Ето това е проблемът на границата. Бежанците все ще намерят откъде да влязат. И вместо жални стонове и оплаквания как и какво не достига, институциите ни да вземат и да поработят.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените