Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато жените хванат руля на политиката

Как без да печелят избори, жените могат да променят нещата Снимка: Facebook, @feministisktinitiativ
Как без да печелят избори, жените могат да променят нещата

На 14 януари 2020 г. нова политическа партия "Гласовете на жените" обяви изцяло женска листа с кандидати за парламентарните избори в Израел, които ще се проведат през март.

Това се явява един екзотичен играч на израелската политическа сцена, която традиционно е доминирана от мъжете. Ако проверим дори представителството на жените в парламента на страната, ще се види, че делът на жените на депутатски позиции е намалял в сравнение с 2015 г. А трите най-големи партии включват едва две жени сред първите си десет кандидати за предстоящите избори.

И въпреки това "Гласовете на жените" не са аномалия. Групата всъщност е деветата женска политическа партия в страната. Над 100 са изцяло женските формации, които са се появили през изминалия век в над 60 страни по света, включително и държави като Индия, Турция, Южна Африка, Мианмар, Япония и Полша, където жените тенденциозно имат оплаквания за правата си.

Повечето женски партии печелят по-малко от 4% от гласовете на избори и съществуват едва два или три избирателни цикъла, преди да се разпуснат. В Израел подобни женски формации са довели до избирането на шепа депутати.

Междувременно Партията за равенство на жените във Великобритания и партиите, наречени Feminist Initiative (или F!) във Финландия, Норвегия, Швеция, Дания и Полша пък никога не са печелили каквито и да е места в националните си парламенти.

Няколко женски партии успяват все пак да постигнат нещо. Например партията Netto в Япония успява да се справи добре в локалните парламенти на различните префектури над четири десетилетия. Женската партия GABRIELA във Филипините пък спечели места в Камарата на представителите на последните шест вота.

Но като цяло лошото представяне на партиите на избори доведе до това учени и активисти да намалят очакванията си към подобен род формации.

Изборните резултати обаче не показват пълната картина и според някои експерти женските партии всъщност успяват да постигнат ефективни резултати като промяна в законодателство, фокусиране върху проблемите на жените и насърчаването на женското лидерство.

Партиите на жените участват в политическата конкуренция по всички предвидими начини - издигане на кандидати, създаване на платформи и предлагане на политики. Някои от тях наблягат на такива въпроси като увеличаване на представителството на жените, защита на репродуктивните права, спиране на насилието над жени и постигане на справедливост на заплащането между жените и мъжете.

Но дори и да участват в избирателната конкуренция и разработването на политики, тези формации създават около себе си усещане за новост, енергия и автентичност, които влияят върху цялостната политика. Те дават сигнал на обществото за съществуването на алтернативи на обикновените партии и политики.

Партиите на жените изглеждат повече като социални движения, често свързвайки официалната политика с инициативите на гражданското общество или активистки тактики.

Партията на жените в Исландия например през годините откри женски кризисен център, театър и художествена галерия. Японската партия Netto си сътрудничи с екологичен колектив. Шведската F! веднъж изгори банкноти на стойност 13 000 долара в знак на протест срещу неравенството в заплащането между двата пола.

А някои от женските партии в Швейцария през 90-те участваха в масови стачки на жените в цялата страна.

Изграждайки такива връзки и приемайки такива тактики, женските партии установяват своето влияние на улицата, на работното място и в дома.

Тези формации попълват празнота, която остава, когато утвърдените партии пренебрегват проблемите на жените или отказват на жени да участват активно във властта. Така женски партии често се появяват в моменти на системна криза - като краха на комунизма в Източна Европа или при настоящите катаклизми в партийната система в Израел.

Затова и една от основните им функции не просто е да дадат алтернатива за жените на едни избори, но да дадат аларма за цялата политическа система да обърне внимание на конкретни проблеми. По този начин се променят големите партии и се отварят за нови политики, които да върнат баланса в системата.

В Исландия женска партия, наречена Kvennalistinn (KL), действаща от 1983 до 1999 г., постигна рядък и огромен успех в изборите в страната. Към края на 80-те KL има над 10% от местата в националния парламент и също така държи над 20% от местата в градския съвет на Рейкявик. Ефектът от това е огромен.

През следващите три избирателни цикъла представителността на жените в националната политика на Исландия се увеличава от 5 на 25%, не само чрез прякото участие на KL, а защото другите партии се надпреварват да коригират своята политика по отношение на жените.

Представителите на КЛ в парламента генерират публичен дебат и ново законодателство по теми, които преди това са смятани за табу - кръвосмешение (в Исландия това си е проблем), сексуално насилие и насилие над жени.

Случаят със Северна Ирландия обаче може да бъде по-типичен, тъй като илюстрира само колко могат да постигнат партиите на жените, дори когато изборният им резултат е слаб.

През 90-те едва 12 на сто от местата в местните съвети на Северна Ирландия се заемат от жени, а нито една жена от страната не е била част от британския или Европейския парламент.

Междувременно мирните преговори между политически партии, представляващи различни страни на бушуващия в страната конфликт, е планирано да се проведат без жени представители. Основните политически партии в Северна Ирландия пренебрегват до голяма степен интересите на нежния пол. Така група жени решава да сформира своя собствена партия през 1996 г.

Тази партия - Коалицията за жените в Северна Ирландия, успява да вкара две свои представителки във Форума на Северна Ирландия (местния парламент на Северна Ирландия). Те в крайна сметка участват в мирните преговори и успяват да издействат гаранции за равенство между половете в крайната версия на Споразумението от Разпети петък от 1998 г.

Самото съществуване на Коалицията за жените сигнализира, че основните политически партии в Северна Ирландия не са успели да решат адекватно проблемите на жените избиратели и в крайна сметка нейното възникване подтиква водещите партии да се променят.

За да не се възприемат като формации, които пренебрегват жените, партиите издигнаха жени в своите редици и на избираеми места в кандидатските си листи. Така кандидатките за британския парламент от Северна Ирландия се увеличават от 6% през 1993 г. на 16% през 1997 г., а процентът им на успех на избори се подобрява от 59% на 87%.

Създадените партии в Северна Ирландия започват да обръщат повече внимание и на проблемите на жените. През 1997 г. пет от тях включват в политическите си платформи приоритети, засягащи отделянето на повече публични средства за подпомагане на отглеждане на деца, признаване на правата на децата и назначаване на повече жени в публичните органи.

Така, макар никога да не е надскачала 2% доверие в национален мащаб, Коалицията за жените в крайна сметка успява да повлияе сериозно целия политически пейзаж в страната. През 2006 г. нейната програма в голяма степен е включена в тази на по-утвърдените партии, и формацията решава да се разпусне.

Партиите на жените в страни като Литва, Русия, Израел и Швейцария следват подобни траектории като тези на Коалиция за жените в Северна Ирландия - с ниска подкрепа, но с реален ефект върху националната политика.

Женската партия на Швеция също успява да надскочи изборната си тежест и да окаже влияние върху политическия климат на страната. През юни 2014 г. Шведската "Феминистка инициатива" (F!) спечели място в Европейския парламент и почти спечели представителство в шведския парламент на националните избори през септември.

Другите партии отговориха на тази промяна, като включиха феминистки въпроси в своите платформи, за да не изглеждат остарели. Скоро всяка партийна платформа спомена средно десет от въпросите, които Феминистката инициатива в началото включва в своя устав като ключови - борба с дискриминацията, справедливост при заплащането на труда, борба с неравномерното бреме на домашния труд, борба срещу сексуалното и домашното насилие, опазване на околната среда и т.н.

Партиите на Швеция предложиха решения, съобразени с техните идеологически позиции: тези отдясно подчертаха индивидуалните възможности и правото на личен избор, докато тези отляво се фокусираха върху изграждането на публични програми. Но се появи ясен консенсус, че неравенството между половете заслужава внимание. И големите партии или трябва да се фокусират върху проблема, или да изгубят места за сметка на F!.

Въпреки често пъти краткия си жизнен цикъл, женските партии не само генерират по-голяма политическа ангажираност за справяне с проблемите, които засягат жените, но и също така увеличават броя на жените, заемащи позиции в националните и местни парламенти на страните си.

Истината е, че жените в политиката имат своя благотворен ефект. Когато става въпрос за преговори, много по-вероятно е да бъде постигнато стабилно споразумение, когато в преговорния процес са участвали представителки на нежния пол.

Когато повече жени служат в законодателната власт, отговорът на международните кризи има тенденция да бъде по-малко насилствен, повече програми насърчават социалното и детското благосъстояние, по-добре се адресират проблеми като насилието над жени и се насърчава повече участието на жени в работната сила.

Независимо от представянето си на избори, женските партии не са се провалили в политиката. Спомагайки за оформянето на политическите програми на останалите формации, те помагат да се формира и националната политика.

Най-четените