На 12 май българите избраха по-малкото зло. Всички гласували го направиха, а вероятно и част от негласувалите. Въпрос на гледна точка е кое точно е то, но фактите след изборите са такива, че ГЕРБ и Бойко Борисов загубиха властта и за първи път в най-новата българска история спечелилата политическа сила ще е в опозиция.
Загубилите ще правят правителство, но без да се коалират, защото след предишното управление на БСП "коалиция" се превърна в мръсна дума. Медиите ще бъдат залети от компромати срещу предишната власт, които ще позволят на сегашната да направи чистки в администрацията - да сложи свои хора на важните и места, а по-късно на всички места. Този филм вече сме го гледали, при това няколко пъти.
Проблемът е, че страната се намира в криза. За тези, които си спомнят 1997 г., това сега не е никаква криза. За жалост въпросната година си я спомнят и хората във властта. Криза има за повечето от онези 20% безработни българи, които преди 4 години бяха повярвали, че и без квалификация и образование можеш да си намериш работа. Можеше, докато се надуваше строителният балон.
Криза има и за хиляди български компании, които са замразили инвестициите, а често и дейността си в изчакване нещата да започнат да се подобряват. Криза има и в енергетиката, която може да произвежда два пъти повече ток, отколкото консумира икономиката. Криза има и в пенсионната система, здравеопазването и образованието, но така е от 20 години, свикнахме и вече не ни прави впечатление.
На този фон бъдещият премиер Пламен Орешарски представи спасителен план. В общи линии планът е следният - даваме едни пари на едни хора и чакаме нещата да се оправят. Тъй като обществеността - разбирайте ДПС, не харесва левите мерки, а вероятно и в БСП не ги обичат много, както се видя при предишното им управление, леви мерки няма да има.
По-малко и по-скъп ток
Дебатът за АЕЦ "Белене" остава на дневен ред, но не чакайте развитие. Руснаците няма да се върнат, поне докато не си получат под някаква форма исканите 1 млрд. евро, за които съдят България. А друг инвеститор при тази система на енергетика няма как да дойде. За да дойде, някой ще трябва да му гарантира дългосрочна възвращаемост, точно както е гарантирана такава на т. нар. американски ТЕЦ-ове, на ВЕИ централите, енергоразпределителните дружества и т.н. Губещи предприятия и фалити в българската енергетика не може да има.
Ако добавим към микса и АЕЦ "Белене", резултатът ще е срив на системата или огромен скок на цените на електроенергията. Българският пазар на електричество е уникален с това, че колкото по-малко се консумира, толкова повече се повишават цените, заради гарантираните количества за изкупуване, субсидиите и гарантираните печалби. Така за по-малко ток трябва да се плаща повече.
На теория, ако всички започнем да икономисваме електроенергия, нейната цена ще скочи рязко. Как се реформира такава система? Никак. Държавата не може да прекрати договорите, ратифицирани от нея, в противен случай я чака вълна от международни дела. Резерви ще бъдат открити в държавните предприятия от системата, които ще поемат загубите и ще ги прехвърлят в даден момент на потребителите - данъкоплатци.
„Пари няма, действайте"
Социалната политика в плана на Орешарски се базира на мотото "Пари няма, действайте". Ето защо ще се даде по малко на най-бедните и на тези, които вдигат най-голям шум в общественото пространство. Останалите и без това не трябва да чакат да ги оправя държавата, а трябва да се оправят сами.
И с това се изчерпва спасителният план. Оттук нататък следва чакане да дойдат инвеститори, да налеят пари и икономиката да тръгне. Или пък възстановяването на европейските пазари да доведе до скок на износа.
Според инвестиционния консултант Емил Хърсев голяма част от загубените по време на кризата работни места са всъщност замразени. Т.е. инвестициите за тях са направени и не са изтеглени, като компаниите чакат възстановяване на търсенето, за да наемат хора. Ако Хърсев е прав, стратегията с изчакването може да проработи.
Но ако това се случи, реформи няма да има. Причината е, че в България реформите се случват само под натиск. Българските политици обичат статуквото, защото обикновено то е добро за тях. А българските избиратели са свикнали да свикват с постоянни промени, които на практика не променят почти нищо.
Има ли надежда?
Може ли държавата наистина да извади икономиката от криза и да създаде условия за просперитет и ускорен икономически растеж? Да, като похарчи малко пари. Трябва да е ясно, че държавният бюджет не е като семейния. Държавата може да харчи повече, отколкото изкарва и то в продължение на много време. При това колкото повече харчи, толкова повече й дават банките.
Към март 2013 г. дългът по държавни ценни книжа, емитирани от правителството на вътрешния пазар, е на стойност 6 млрд. лв. или с 3 млрд. лв. повече, отколкото през 2009 г. По данни на БНБ банките държат 61% от въпросния дълг. При свит вътрешен пазар и ограничено търсене на кредити, кредиторите са принудени да дават пари назаем на държавата, за да останат на печалба.
На външните пазари ситуацията е подобна. При това, заради реално отрицателните основни лихви на най-големите централни банки, настоящият момент е исторически изключително подходящ за емитиране на дълг. Когато еврозоната излезе от опашката на кризата, Европейската централна банка ще започне да повишава лихвите и съответно разходите за обслужване на нов дълг от българската държава ще започнат да растат.
При това правителството спокойно може да натрупа още 30 млрд. лв. задължения /не че това е необходимо/ и пак да изпълнява критериите от Маастрихт за влизане в Европейския паричен съюз.
И така, пари има. Дали обаче с харченето им може да се промени нещо? Последни проучвания, показват, че фискалните мултипликатори са значително по-големи по време на рецесии, отколкото по време на растеж. Българската икономика в момента е в рецесия. Да, данните на НСИ за БВП показват растеж с 0.1% през първото тримесечие на тази година. Ако оставим настрана това, че този ръст е в рамките на статистическата грешка, има едно изключително добро определение за рецесия - такава е налице, когато икономиката не може да създава достатъчно нови работни места, за да осигури заетост на излизащите на пазара на труда млади хора.
На базата на това определение последната рецесия в САЩ започна през 2007 г., много преди БВП да започне да намалява. В България младежката безработица е била 28.4% към края на миналата година, по данни на Евростат. А икономиката се намира в рецесия от 2008 г. насам.
Според анализите на Международния валутен фонд при българския икономически модел най-голям и траен ефект за растежа на икономиката сред фискалните мерки имат капиталовите разходи, следвани от намаляването на корпоративните данъци и пониженията на подоходните данъци. Типични мерки за стимулиране на потреблението - като намаляване на ДДС - в България биха имали твърде ограничен и краткотраен ефект.
По данни на МВФ необходимите фискални корекции за гарантиране на устойчиви държавни бюджети до 2015 г. са вече осъществени като цяло. С други думи, хазната няма нужда от икономии. Въпреки приказките от страна на БСП, че тя е празна, това не е вярно. Дефицитът за първото тримесечие от близо 800 млн. лв. се дължи до голяма степен на еднократни фактори и със сигурност ще бъде значително намален в следващите месеци.
Увеличаването на капиталовите разходи води до трайно повишение на реалния БВП. Според МВФ ръст на публичните инвестиции в България с 2 на сто от номиналния БВП ще доведе в дългосрочен план до покачване с 30 процентни пункта на размера на публичната инфраструктура. Това от своя страна ще увеличи производителността на факторите на производство в икономиката, което ще доведе до ускоряване на темпа на икономически растеж с около 3 на сто.
Може да се инвестират средства
С други думи, ако държавата инвестира в икономиката допълнителни 1.6 млрд. лв. годишно, това ще доведе до излизане на страната от рецесията.
Освен това трайното нарастване на държавните инвестиции може да бъде по-ефективно от увеличаването на частните инвестиции, тъй като държавните инвестиции са типично насочени към инфраструктура, като пътища, болници, публични институции и т.н., които се обезценяват с по-бавен темп от машините и оборудването.
Нещо повече, инвестициите в изграждане на големи инфраструктурни проекти създават много и нискоквалифицирани работни места, което е решение в средносрочен план за намаляване на структурната безработица, от която са засегнати най-вече хората без образование и квалификация. По данни на НСИ безработицата сред висшистите е едва 5.8%. В дългосрочен план обаче са необходими сериозни реформи в образователната система.
Увеличението на публичните разходи веднага ще доведе до ръст на частните инвестиции. Съвкупното потребление ще започне да се увеличава, тъй като по-високият производствен капацитет ще понижи цените.
При такова развитие на ситуацията означава, че докато номиналните лихвени проценти остават непроменени, реалните лихвени проценти ще намалеят, давайки допълнителен стимул на икономиката.
И ако увеличението на държавните разходи се съчетае с истински реформи, тоест промени на начина, по който функционират публичните системи, то в дългосрочен план българската икономика не само ще излезе от кризата, но ще изпревари в темпа си на развитие останалите държави от региона на Централна и Източна Европа.
Всичко, което е необходимо за целта, е държавата да започне да работи. Мерките на Орешарски не могат да оправят нищо в България. А изчакването ще доведе страната до стартова позиция, при условие, че останалият свят вече е в края на обиколката и се готви за нов цикъл на икономически просперитет.
