На 12 май българите избраха по-малкото зло. Всички гласували го направиха, а вероятно и част от негласувалите. Въпрос на гледна точка е кое точно е то, но фактите след изборите са такива, че ГЕРБ и Бойко Борисов загубиха властта и за първи път в най-новата българска история спечелилата политическа сила ще е в опозиция.
Загубилите ще правят правителство, но без да се коалират, защото след предишното управление на БСП "коалиция" се превърна в мръсна дума. Медиите ще бъдат залети от компромати срещу предишната власт, които ще позволят на сегашната да направи чистки в администрацията - да сложи свои хора на важните и места, а по-късно на всички места. Този филм вече сме го гледали, при това няколко пъти.
Проблемът е, че страната се намира в криза. За тези, които си спомнят 1997 г., това сега не е никаква криза. За жалост въпросната година си я спомнят и хората във властта. Криза има за повечето от онези 20% безработни българи, които преди 4 години бяха повярвали, че и без квалификация и образование можеш да си намериш работа. Можеше, докато се надуваше строителният балон.
Криза има и за хиляди български компании, които са замразили инвестициите, а често и дейността си в изчакване нещата да започнат да се подобряват. Криза има и в енергетиката, която може да произвежда два пъти повече ток, отколкото консумира икономиката. Криза има и в пенсионната система, здравеопазването и образованието, но така е от 20 години, свикнахме и вече не ни прави впечатление.
На този фон бъдещият премиер Пламен Орешарски представи спасителен план. В общи линии планът е следният - даваме едни пари на едни хора и чакаме нещата да се оправят. Тъй като обществеността - разбирайте ДПС, не харесва левите мерки, а вероятно и в БСП не ги обичат много, както се видя при предишното им управление, леви мерки няма да има.
По-малко и по-скъп ток
Дебатът за АЕЦ "Белене" остава на дневен ред, но не чакайте развитие. Руснаците няма да се върнат, поне докато не си получат под някаква форма исканите 1 млрд. евро, за които съдят България. А друг инвеститор при тази система на енергетика няма как да дойде. За да дойде, някой ще трябва да му гарантира дългосрочна възвращаемост, точно както е гарантирана такава на т. нар. американски ТЕЦ-ове, на ВЕИ централите, енергоразпределителните дружества и т.н. Губещи предприятия и фалити в българската енергетика не може да има.
Ако добавим към микса и АЕЦ "Белене", резултатът ще е срив на системата или огромен скок на цените на електроенергията. Българският пазар на електричество е уникален с това, че колкото по-малко се консумира, толкова повече се повишават цените, заради гарантираните количества за изкупуване, субсидиите и гарантираните печалби. Така за по-малко ток трябва да се плаща повече.
На теория, ако всички започнем да икономисваме електроенергия, нейната цена ще скочи рязко. Как се реформира такава система? Никак. Държавата не може да прекрати договорите, ратифицирани от нея, в противен случай я чака вълна от международни дела. Резерви ще бъдат открити в държавните предприятия от системата, които ще поемат загубите и ще ги прехвърлят в даден момент на потребителите - данъкоплатци.
„Пари няма, действайте"
Социалната политика в плана на Орешарски се базира на мотото "Пари няма, действайте". Ето защо ще се даде по малко на най-бедните и на тези, които вдигат най-голям шум в общественото пространство. Останалите и без това не трябва да чакат да ги оправя държавата, а трябва да се оправят сами.
И с това се изчерпва спасителният план. Оттук нататък следва чакане да дойдат инвеститори, да налеят пари и икономиката да тръгне. Или пък възстановяването на европейските пазари да доведе до скок на износа.
Според инвестиционния консултант Емил Хърсев голяма част от загубените по време на кризата работни места са всъщност замразени. Т.е. инвестициите за тях са направени и не са изтеглени, като компаниите чакат възстановяване на търсенето, за да наемат хора. Ако Хърсев е прав, стратегията с изчакването може да проработи.
Но ако това се случи, реформи няма да има. Причината е, че в България реформите се случват само под натиск. Българските политици обичат статуквото, защото обикновено то е добро за тях. А българските избиратели са свикнали да свикват с постоянни промени, които на практика не променят почти нищо.
Има ли надежда?
Може ли държавата наистина да извади икономиката от криза и да създаде условия за просперитет и ускорен икономически растеж? Да, като похарчи малко пари. Трябва да е ясно, че държавният бюджет не е като семейния. Държавата може да харчи повече, отколкото изкарва и то в продължение на много време. При това колкото повече харчи, толкова повече й дават банките.
Към март 2013 г. дългът по държавни ценни книжа, емитирани от правителството на вътрешния пазар, е на стойност 6 млрд. лв. или с 3 млрд. лв. повече, отколкото през 2009 г. По данни на БНБ банките държат 61% от въпросния дълг. При свит вътрешен пазар и ограничено търсене на кредити, кредиторите са принудени да дават пари назаем на държавата, за да останат на печалба.
На външните пазари ситуацията е подобна. При това, заради реално отрицателните основни лихви на най-големите централни банки, настоящият момент е исторически изключително подходящ за емитиране на дълг. Когато еврозоната излезе от опашката на кризата, Европейската централна банка ще започне да повишава лихвите и съответно разходите за обслужване на нов дълг от българската държава ще започнат да растат.
При това правителството спокойно може да натрупа още 30 млрд. лв. задължения /не че това е необходимо/ и пак да изпълнява критериите от Маастрихт за влизане в Европейския паричен съюз.
И така, пари има. Дали обаче с харченето им може да се промени нещо? Последни проучвания, показват, че фискалните мултипликатори са значително по-големи по време на рецесии, отколкото по време на растеж. Българската икономика в момента е в рецесия. Да, данните на НСИ за БВП показват растеж с 0.1% през първото тримесечие на тази година. Ако оставим настрана това, че този ръст е в рамките на статистическата грешка, има едно изключително добро определение за рецесия - такава е налице, когато икономиката не може да създава достатъчно нови работни места, за да осигури заетост на излизащите на пазара на труда млади хора.
На базата на това определение последната рецесия в САЩ започна през 2007 г., много преди БВП да започне да намалява. В България младежката безработица е била 28.4% към края на миналата година, по данни на Евростат. А икономиката се намира в рецесия от 2008 г. насам.
Според анализите на Международния валутен фонд при българския икономически модел най-голям и траен ефект за растежа на икономиката сред фискалните мерки имат капиталовите разходи, следвани от намаляването на корпоративните данъци и пониженията на подоходните данъци. Типични мерки за стимулиране на потреблението - като намаляване на ДДС - в България биха имали твърде ограничен и краткотраен ефект.
По данни на МВФ необходимите фискални корекции за гарантиране на устойчиви държавни бюджети до 2015 г. са вече осъществени като цяло. С други думи, хазната няма нужда от икономии. Въпреки приказките от страна на БСП, че тя е празна, това не е вярно. Дефицитът за първото тримесечие от близо 800 млн. лв. се дължи до голяма степен на еднократни фактори и със сигурност ще бъде значително намален в следващите месеци.
Увеличаването на капиталовите разходи води до трайно повишение на реалния БВП. Според МВФ ръст на публичните инвестиции в България с 2 на сто от номиналния БВП ще доведе в дългосрочен план до покачване с 30 процентни пункта на размера на публичната инфраструктура. Това от своя страна ще увеличи производителността на факторите на производство в икономиката, което ще доведе до ускоряване на темпа на икономически растеж с около 3 на сто.
Може да се инвестират средства
С други думи, ако държавата инвестира в икономиката допълнителни 1.6 млрд. лв. годишно, това ще доведе до излизане на страната от рецесията.
Освен това трайното нарастване на държавните инвестиции може да бъде по-ефективно от увеличаването на частните инвестиции, тъй като държавните инвестиции са типично насочени към инфраструктура, като пътища, болници, публични институции и т.н., които се обезценяват с по-бавен темп от машините и оборудването.
Нещо повече, инвестициите в изграждане на големи инфраструктурни проекти създават много и нискоквалифицирани работни места, което е решение в средносрочен план за намаляване на структурната безработица, от която са засегнати най-вече хората без образование и квалификация. По данни на НСИ безработицата сред висшистите е едва 5.8%. В дългосрочен план обаче са необходими сериозни реформи в образователната система.
Увеличението на публичните разходи веднага ще доведе до ръст на частните инвестиции. Съвкупното потребление ще започне да се увеличава, тъй като по-високият производствен капацитет ще понижи цените.
При такова развитие на ситуацията означава, че докато номиналните лихвени проценти остават непроменени, реалните лихвени проценти ще намалеят, давайки допълнителен стимул на икономиката.
И ако увеличението на държавните разходи се съчетае с истински реформи, тоест промени на начина, по който функционират публичните системи, то в дългосрочен план българската икономика не само ще излезе от кризата, но ще изпревари в темпа си на развитие останалите държави от региона на Централна и Източна Европа.
Всичко, което е необходимо за целта, е държавата да започне да работи. Мерките на Орешарски не могат да оправят нищо в България. А изчакването ще доведе страната до стартова позиция, при условие, че останалият свят вече е в края на обиколката и се готви за нов цикъл на икономически просперитет.
Оня, Предполагам, няма да прочетеш някоя книга на Кейнс (или на когото и да било друг от известните икономисти), поне вземи обаче напиши "Кейнсианство" в Гугъл. Примерът ти за клошаря? Представи си, че този клошар с тези пари го изкъпем, купим му нормални дрехи и го запишем на някакъв курс, за шофьор примерно. После клошарят ще си намери работа, ще върне хилядарката за половин година и ще произвежда стойност за себе си и за страната. Вместо по цял ден да обикаля кофите. Или представи си семейство, което живее в схлупена колиба, стои на студено, децата боледуват, няма пари да пратят детето на училище, но няма дългове. Представи си и друго, взело е един разумен кредит, санирало си е жилището, на топло е, пратило детето да учи. Работят си и си изплащат кредита. Детето като се изучи и то ще почне да работи, ще помогне с връщането. Кое е по-добре? Така е и с държавата - ако налеем пари в инфраструктурни проекти, в създаване на работни места, в подкрепа на бизнеса, това ще създаде стойност, ще увеличи данъчната основа. От там ще влязат повече приходи в бюджета и ще върнем заема. А като философстваш толкова за Гърция - Гърция вземаше заеми в годините на възхода, при 4% безработица, което е пълна глупост. И сега си плащат за това. Точно сега е моментът да се вземат заеми, а не при ситуация като през 2007.
Извинявай, но без да задълбаваме в научна тематика, е така просто от човешки усет, нещо ми подсказва, че на клошаря като му дадеш 1000 лв. няма да си промени лайфстайла. На семейството в схлупената барака което стои на студено също 1000 лв. кредит (кредит! не помощ) също няма да им промени живота към по добро. Примерите са на всяка крачка и са пред очите ни. Ако имаш излишни пари и си с добра душа, дай им на тия хора помощ да не умрат веднага, но нещо ме кара да се съмнявам, че ако даваш заем и чакаш да си променят живота и да ти го върнат (щото си е заем), няма да стане. Това само по филмите го има дето на един закъсал човек му подават ръка и той става едва ли не милионер накрая. Здравия разум показва, че с наливане на пари в провалени хора, провалени фирми, провалени държави не става. Не ме карай да го обяснявам чисто психологически защо е така, но сам знаеш че е така. Особено ако те карам да даваш твои пари. Има други неща, които трябва да се променят и чак тогава идва ползата от парите и от заема. Това което в момента предлагате е просто изливане в бездънна яма. Упражнение което го правим от десетилетия насам и все сме на това дередже.
Незнам кой колко разбира от икономика и финанси, но именно идеите за разликите м/у Канада и канализация, докара Гърците на този хал. А пък който мисли да копира византийски номера у нашенско, просто няма да му се получи. Към момента да кажеш, че в американско са прокопсали, явно трябва да си луд фен на печки с кюмур.
Леле колко мъка има по този свят. ГЕРБ не са наливали пари в инфраструктура, ГЕРБ рекламираха, че го правят, което не е едно и също. В края на въпросното наливане какво е налице? Една спортна зала и няколко незавършени магистрали. По времето на тройната коалиция се строеше повече. И при никое българско правителство не може наистина да се каже, че са наливани пари. А във фалиралата Гърция, заплатите пак са два, три пъти по-високи, отколкото в стабилната България.
@Никола Асланов, Не бих го казал по-добре. Политиката с наливането на пари в икономиката според мен е правилна, но не за нашата географска ширина. Просто няма да се получи в... България. По-скоро според мен положителен ефект би имало УЛЕСНЯВАНЕ на хората стартиращи частен бизнес. Например едно дете на приятелско семейство проект свързан с висшето си образование да даде оценка на инвестиция в туристическа агенция. То момчето е българче и реши да пише за България. Според неговия анализ има достатъчно добра ниша, за да се пласира една туристическа агенция използваща нишата - алкохолен туризъм от северна европа към слънчев бряг, златните и албена. До тук добре с баща му погледнахме анализа и ни харесаха числата. Решихме да видим какво можем да направим, разучихме каква инвестиция ще е нужна - парите не бяха проблем, обаче кое се оказа проблем? Проблем се оказа изискването - за да отвориш такава фирма трябва да имаш !!??! Образование в сферата на туризма, стаж на мениджърска позиция 3 години в сферата на туризма и какво ли още не. Е заради тея малоумни изисквания България изпусна една шестцифрена инвестиция в евро от българи в чужбина към България! Изпуснаха 10тина работни места и приходи от туристи. Иначе - всичко е 6...
Май сме стигнали до истината щом почнахме да се самоцитираме един друг. "...Политиката с наливането на пари в икономиката според мен е правилна, но не за нашата географска ширина. Просто няма да се получи в... България. По-скоро според мен положителен ефект би имало УЛЕСНЯВАНЕ на хората стартиращи частен бизнес...." Ето точно това исках да кажа и аз през цялото време! Амин.
Асланов, благодаря ти за мнението. Рядко удоволствие е да дискутираш с образован и интелигентен човек, макар и с различни възгледи и да чуваш от опонента си нещо повече от "да избием гадните комунисти и турци...". За сравнението ти с Гърция не съм съгласен. Гърция вземаше кредити в условия на икономически растеж, при ниска безработица и висок държавен дълг(около 120% от БВП). Това е глупост и според Кейнс, и според Фридман и според всеки икономист, когото съм чел. Аз предлагам България да вземе дълг при висока безработица, нулев икономически ръстеж, висок кредитен рейтинг и нисък дълг (около 15% от БВП). Условията са коренно различни. Държавен дълг до 60-80% от БВП не е проблем, не влияе на кредитния рейтинг. във Великобритания и Франция е около 100%. Да разгледаме посочените от теб проблеми - парите ще се усвоят от близки до властта фирми - ами да, така е. Обществените поръчки ще ги вземат фирмите, близки до властта, няма да ги вземем аз и ти. Но все пак тези фирми ще създадат работни места, докато изпълняват проектите. Задължително български подизпълнители! Дали ГЕРБ са наливали реално в инфраструктура или повече наблягаха на рекламата или лентичките, няма да споря. Не искам да защитавам или критикувам никоя политическа сила. Но така или иначе съм на мнение, че сега е точно удачният момент да се инвестира в инфраструктура. Все някога трябва да я построим, по-добре сега, да дадем работа на безработните. Монетарната политика наистина е неприложима в условията на валутен борд, но и без него е слабо ефективна при отворена икономика. Дори Фридман, застъпникът на неолиберализма и балансирания бюджет, признава, че при отворена икономика бюджетната политика е далеч по-ефективна от паричната. Относно това парите да стигнат до населението - редно е да се увеличат социалните плащания. Помощи за пенсионери, инвалиди, детски надбавки. За обезщетенията за безработица за здрави хора съм резервиран (да кажем, да са високи, но да се спират, ако човек откаже работа). Така тези хора ще създадат търсене и ще се стимулира производството на стоки и услуги. Относно изказаната теза, че Голямата депресия се различава от кризата в България - пак не съм съвсем съгласен. Голямата депресия е криза на свръхпроизводство, тоест няма търсене, което да усвои предлаганите стоки и услуги. И в България няма в момента търсене, затова бизнесът свива производството и замразява работни места. Нека стимулираме търсенето. За другите мерки - по-ефективна държавна администрация, по-малко бюрокрация, ограничаване на корупцията, съм сто на сто съгласен.
Много задълбаваш в класическа икономика и май оттам идва спора. Какво значи "няма търсене" ? Търсене има - аз си търся нов телефон (Нокия), нова кола (БМВ), нови дрехи (Найк), нов лаптоп (Асер), нови приключения (в чужбина) и т.н......марките са примерни. Тоест ако ме ударят едни хилядарки от вдигането на доходите и ги пръсна за тия неща, къде точно е съживяването на българската икономика - всичко това ще е работа за чужди работници. Нали няма да ме кандърдисваш да избирам българското в горните стоки за да задвижвам икономиката. Или да ме обвиняваш че съм продажник, щото ще си пръсна повишените доходи за тия неща (примерно). Та търсене има, ама "предлагане" няма. Какво "предлага" българската икономика, та да чака раздвижване като се влеят едни пари? За това ти казаха хората - улесняване за почване и развиване на бизнес, а не самоцелни заеми и щуротии...
Обикновено не чета статиите, след като ги публикуват, нито коментарите под тях. В случая направих изключение, може би за добро. Виждам сред вас едно неразбиране на ефекта на парите в икономиката. По принцип съм съгласен с тези, които казват, че трябват реформи за по-лесен бизнес, по-малко бюрокрация и т.н. Пак по принцип държавата не трябва да бъде играч на пазара, а само регулатор. Но понякога пазарът се чупи /използвам английския термин/. И тогава държавата трябва да стабилизира икономиката с допълнителна ликвидност. Ако не го направи, независимо от реформите, пазарът ще започне да се възстановява едва, когато икономическият цикъл го позволи. Нека поясня няколко неща. Фискалният мултипликатор действа навсякъде, но действа по различен начин. За горната статия съм използвал анализ на МВФ от 2013 г. Там се предлага увеличаване на инвестициите с 2% от номиналния БВП на година за стимулиране на растежа. Това не е случайно хрумване, или общо проучване, за това какво трябва да се прави по принцип, а анализ на ситуацията в България, като предложенията са конкретно отправени за България. По отношение на Кейнс. Видно е, че никой от вас не го е чел. По принцип съвременната макроикономика е измислена от него. Съветвам ви да прочетете “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, има я на български, струва 9.50 лв. Не е дебела - 340 страници. Има я и в Народната библиотека. Повечето модерни български икономисти не са я чели, въпреки че постоянно цитират Кейнс, често извън контекста. Но да се върнем към статията. В момента българската държава няма проблем с дълга. Дори дългът да се удвои, проблем пак няма да има. Сравнения с Гърция или Аржентина са ирелевантни. Проблем в България е, че частният дълг е 200% от БВП а държавният е под 20%. С други думи, докато държавата е фискално стабилна, икономиката е реално фалирала. И за да се намери балансът, държавата трябва да инвестира повече пари в икономиката. Иначе в дългосрочен план, вероятно някой ден всичко ще се оправи. В дългосрочен план, един ден всички ще сме мъртви. Въпросът е какво може да се направи в хоризонт от няколко години, за да се оправят нещата. Безспорно трябват реформи, но само с реформи няма да се получи. Когато държавата инвестира в икономиката парите се мултиплицират, както при всяка друга инвестиция. Това, дали се строи от български или турски фирми и в кого отива печалбата, може да повлияе върху коефициента на умножение през първата година, но влиянието е минимално, защото дългосрочният ефект се дължи на наличието на нова инфраструктура, с която нараства производственият капитал на икономиката. От рухването на комунизма държавните капиталови разходи в България, като се изключи държавният резерв, са много по-малки, като дял от БВП, отколкото в други страни от ЦИЕ и това е един от основните проблеми на българския преход. С уважение, Николай Киров.
Киров Коментара ти е дълъг и напоителен, но не отговаря на моя въпрос малко по-долу. А държавата по начина по който искаш се меси от десетилетия - с безмислени държавни поръчки и резултата го виждаме. Сега в прав текст казваш, че не е важно да има някакви реформи, а държавата да инвестира повече - тоест още повече държавни поръчки чрез взетия заем. Е при един гигантски работодател - държавата и при липсващ бизнес, не виждам какъв по различен резултат очакваш от това да се профукат едни пари. Изливането на пари в бездънна яма никога не е носило резултат. Не вярвам и Кейнс дето толкова го тормозите днес да е казал нещо друго....
@оня дето го трият, нов телефон (Нокия), нова кола (БМВ), нови дрехи (Найк), нов лаптоп (Асер), нови приключения (в чужбина) Според класическите разбирания - това ще помогне на българскта икономика (индиректно), защото нов смартфон ще ти помогне за по-добро разпределяне на времето, повече функции, мейл докато си в тоалетната и на теория ще ти увеличи продуктивността, новите дрехи и приключения ще ти повишат "щастието", ще се чувстваш по-добре и следователно би трябвало да работиш по-мотивиран и да си по-продуктивен. Новия лаптоп да речем ще ти повиши също така продуктивността и т.н. Което е реална алтернатива, но както казах - не в нашите географски ширини. Напълно съм съгласен, че трябва улесняване на стартиращ и съществуващ бизнес. защото както каза, в момента бг икономиката не произвежда достатъчно!! Едва след това, може да се мисли за инвестиции който директно стимулират всяка друга, но не и българската икономика.
Нищо няма да ми повиши и никаква продуктивност няма да ми се повиши заради скапания нов телефон и скапаната нова лъскава кола. Просто едни пари които са ми дадени като незаслужено повишаване на дохода, а е незаслужено щото съм си още със старата произвдителност, ще бъдат пръснати под формата на ТЪРСЕНЕ на чужди стоки. Това единствено ще повиши поръчките и заетостта в чуждите фирми (БМВ,Нокиа,Найк) и вероятно заплатите на работниците там, докато ние с изкуствено повишените ни доходи с цел завъртане на икономиката, ще си останем точно същите мизерници на същото ниво. Тия дето цял ден ми цитират Кейнс би трябвало да знаят, че това е така. Дай им на едни мангали (държава от мангали) кредити и ги чакай да развъртат икономика...... затова дадох примера с лъскавите предмети. Само плазмен телевизор пропуснах да спомена още...
И без да си чел Кейнс в оригинал, е ясно, че наливането на средства в каца без дъно, не дава очаквания от автора мултипликационен ефект.
44 Оня Дето Го Трият | 27.05.201323:21 --------------------------------------------------- Знам, че не си толкова наивен, на какъвто често умишлено се правиш (това е друга тема), но за този, който ти е сложил +, няколко думи от мен, относно твоето БМВ. Ако си купиш колата в България, една част от цената е печалба за търговеца и част от тези пари се изразходват (влагат) в България. Ти ще караш колата си предимно в България, ползвайки услуги на бензиностанции, автомивки, сервизи и т.н. Там работят българи, следователно ти спомагаш за създаване или поне запазване на работни места. Тези работници изразходват заплатите си (за част от които си съдействал ти) също предимно в България, генерирайки по този начин доходи на други българи. И т.н., и т.н. Вероятно ще ме оспориш, че със закупуването на едно БМВ, едва ли ще се стигне до тази верижна реакция. Това е дотолкова вярно, доколкото е грешно твърдението ти, че с твоето единствено БМВ : "Това единствено ще повиши поръчките и заетостта в чуждите фирми (БМВ,Нокиа,Найк) и вероятно заплатите на работниците там". Толкова без да цитирам Кейнс (не съм го чел).
Nick Kirov | 27.05.201321:20 Аз въобще не съм много сигурен че фискалният мултипликатор и формулите на хартия/теория могат да работят на практика както Кейнс обяснява. Не се сещам за примери, където неговия модел е проработил. САЩ през 30-те е спорно. От 25% безработица до 10% за 8 години от 33-та до 41-ва. След това икономиката тръгва заради войната. Точно от тогава започва да екплоадира дълга на САЩ между другото. Освен това ето малко фактори на прима виста, които Кейнс не предвижда във формулите си: олигархия, корупция, престъпност, ДС Агенти, етнокултурни особенности, които бъркат принадлежността на частната собственост. Може да има някакъв икономически растеж, но дали има смисъл, ако си загубим фискалната стабилност.