На 12 май българите избраха по-малкото зло. Всички гласували го направиха, а вероятно и част от негласувалите. Въпрос на гледна точка е кое точно е то, но фактите след изборите са такива, че ГЕРБ и Бойко Борисов загубиха властта и за първи път в най-новата българска история спечелилата политическа сила ще е в опозиция.
Загубилите ще правят правителство, но без да се коалират, защото след предишното управление на БСП "коалиция" се превърна в мръсна дума. Медиите ще бъдат залети от компромати срещу предишната власт, които ще позволят на сегашната да направи чистки в администрацията - да сложи свои хора на важните и места, а по-късно на всички места. Този филм вече сме го гледали, при това няколко пъти.
Проблемът е, че страната се намира в криза. За тези, които си спомнят 1997 г., това сега не е никаква криза. За жалост въпросната година си я спомнят и хората във властта. Криза има за повечето от онези 20% безработни българи, които преди 4 години бяха повярвали, че и без квалификация и образование можеш да си намериш работа. Можеше, докато се надуваше строителният балон.
Криза има и за хиляди български компании, които са замразили инвестициите, а често и дейността си в изчакване нещата да започнат да се подобряват. Криза има и в енергетиката, която може да произвежда два пъти повече ток, отколкото консумира икономиката. Криза има и в пенсионната система, здравеопазването и образованието, но така е от 20 години, свикнахме и вече не ни прави впечатление.
На този фон бъдещият премиер Пламен Орешарски представи спасителен план. В общи линии планът е следният - даваме едни пари на едни хора и чакаме нещата да се оправят. Тъй като обществеността - разбирайте ДПС, не харесва левите мерки, а вероятно и в БСП не ги обичат много, както се видя при предишното им управление, леви мерки няма да има.
По-малко и по-скъп ток
Дебатът за АЕЦ "Белене" остава на дневен ред, но не чакайте развитие. Руснаците няма да се върнат, поне докато не си получат под някаква форма исканите 1 млрд. евро, за които съдят България. А друг инвеститор при тази система на енергетика няма как да дойде. За да дойде, някой ще трябва да му гарантира дългосрочна възвращаемост, точно както е гарантирана такава на т. нар. американски ТЕЦ-ове, на ВЕИ централите, енергоразпределителните дружества и т.н. Губещи предприятия и фалити в българската енергетика не може да има.
Ако добавим към микса и АЕЦ "Белене", резултатът ще е срив на системата или огромен скок на цените на електроенергията. Българският пазар на електричество е уникален с това, че колкото по-малко се консумира, толкова повече се повишават цените, заради гарантираните количества за изкупуване, субсидиите и гарантираните печалби. Така за по-малко ток трябва да се плаща повече.
На теория, ако всички започнем да икономисваме електроенергия, нейната цена ще скочи рязко. Как се реформира такава система? Никак. Държавата не може да прекрати договорите, ратифицирани от нея, в противен случай я чака вълна от международни дела. Резерви ще бъдат открити в държавните предприятия от системата, които ще поемат загубите и ще ги прехвърлят в даден момент на потребителите - данъкоплатци.
„Пари няма, действайте"
Социалната политика в плана на Орешарски се базира на мотото "Пари няма, действайте". Ето защо ще се даде по малко на най-бедните и на тези, които вдигат най-голям шум в общественото пространство. Останалите и без това не трябва да чакат да ги оправя държавата, а трябва да се оправят сами.
И с това се изчерпва спасителният план. Оттук нататък следва чакане да дойдат инвеститори, да налеят пари и икономиката да тръгне. Или пък възстановяването на европейските пазари да доведе до скок на износа.
Според инвестиционния консултант Емил Хърсев голяма част от загубените по време на кризата работни места са всъщност замразени. Т.е. инвестициите за тях са направени и не са изтеглени, като компаниите чакат възстановяване на търсенето, за да наемат хора. Ако Хърсев е прав, стратегията с изчакването може да проработи.
Но ако това се случи, реформи няма да има. Причината е, че в България реформите се случват само под натиск. Българските политици обичат статуквото, защото обикновено то е добро за тях. А българските избиратели са свикнали да свикват с постоянни промени, които на практика не променят почти нищо.
Има ли надежда?
Може ли държавата наистина да извади икономиката от криза и да създаде условия за просперитет и ускорен икономически растеж? Да, като похарчи малко пари. Трябва да е ясно, че държавният бюджет не е като семейния. Държавата може да харчи повече, отколкото изкарва и то в продължение на много време. При това колкото повече харчи, толкова повече й дават банките.
Към март 2013 г. дългът по държавни ценни книжа, емитирани от правителството на вътрешния пазар, е на стойност 6 млрд. лв. или с 3 млрд. лв. повече, отколкото през 2009 г. По данни на БНБ банките държат 61% от въпросния дълг. При свит вътрешен пазар и ограничено търсене на кредити, кредиторите са принудени да дават пари назаем на държавата, за да останат на печалба.
На външните пазари ситуацията е подобна. При това, заради реално отрицателните основни лихви на най-големите централни банки, настоящият момент е исторически изключително подходящ за емитиране на дълг. Когато еврозоната излезе от опашката на кризата, Европейската централна банка ще започне да повишава лихвите и съответно разходите за обслужване на нов дълг от българската държава ще започнат да растат.
При това правителството спокойно може да натрупа още 30 млрд. лв. задължения /не че това е необходимо/ и пак да изпълнява критериите от Маастрихт за влизане в Европейския паричен съюз.
И така, пари има. Дали обаче с харченето им може да се промени нещо? Последни проучвания, показват, че фискалните мултипликатори са значително по-големи по време на рецесии, отколкото по време на растеж. Българската икономика в момента е в рецесия. Да, данните на НСИ за БВП показват растеж с 0.1% през първото тримесечие на тази година. Ако оставим настрана това, че този ръст е в рамките на статистическата грешка, има едно изключително добро определение за рецесия - такава е налице, когато икономиката не може да създава достатъчно нови работни места, за да осигури заетост на излизащите на пазара на труда млади хора.
На базата на това определение последната рецесия в САЩ започна през 2007 г., много преди БВП да започне да намалява. В България младежката безработица е била 28.4% към края на миналата година, по данни на Евростат. А икономиката се намира в рецесия от 2008 г. насам.
Според анализите на Международния валутен фонд при българския икономически модел най-голям и траен ефект за растежа на икономиката сред фискалните мерки имат капиталовите разходи, следвани от намаляването на корпоративните данъци и пониженията на подоходните данъци. Типични мерки за стимулиране на потреблението - като намаляване на ДДС - в България биха имали твърде ограничен и краткотраен ефект.
По данни на МВФ необходимите фискални корекции за гарантиране на устойчиви държавни бюджети до 2015 г. са вече осъществени като цяло. С други думи, хазната няма нужда от икономии. Въпреки приказките от страна на БСП, че тя е празна, това не е вярно. Дефицитът за първото тримесечие от близо 800 млн. лв. се дължи до голяма степен на еднократни фактори и със сигурност ще бъде значително намален в следващите месеци.
Увеличаването на капиталовите разходи води до трайно повишение на реалния БВП. Според МВФ ръст на публичните инвестиции в България с 2 на сто от номиналния БВП ще доведе в дългосрочен план до покачване с 30 процентни пункта на размера на публичната инфраструктура. Това от своя страна ще увеличи производителността на факторите на производство в икономиката, което ще доведе до ускоряване на темпа на икономически растеж с около 3 на сто.
Може да се инвестират средства
С други думи, ако държавата инвестира в икономиката допълнителни 1.6 млрд. лв. годишно, това ще доведе до излизане на страната от рецесията.
Освен това трайното нарастване на държавните инвестиции може да бъде по-ефективно от увеличаването на частните инвестиции, тъй като държавните инвестиции са типично насочени към инфраструктура, като пътища, болници, публични институции и т.н., които се обезценяват с по-бавен темп от машините и оборудването.
Нещо повече, инвестициите в изграждане на големи инфраструктурни проекти създават много и нискоквалифицирани работни места, което е решение в средносрочен план за намаляване на структурната безработица, от която са засегнати най-вече хората без образование и квалификация. По данни на НСИ безработицата сред висшистите е едва 5.8%. В дългосрочен план обаче са необходими сериозни реформи в образователната система.
Увеличението на публичните разходи веднага ще доведе до ръст на частните инвестиции. Съвкупното потребление ще започне да се увеличава, тъй като по-високият производствен капацитет ще понижи цените.
При такова развитие на ситуацията означава, че докато номиналните лихвени проценти остават непроменени, реалните лихвени проценти ще намалеят, давайки допълнителен стимул на икономиката.
И ако увеличението на държавните разходи се съчетае с истински реформи, тоест промени на начина, по който функционират публичните системи, то в дългосрочен план българската икономика не само ще излезе от кризата, но ще изпревари в темпа си на развитие останалите държави от региона на Централна и Източна Европа.
Всичко, което е необходимо за целта, е държавата да започне да работи. Мерките на Орешарски не могат да оправят нищо в България. А изчакването ще доведе страната до стартова позиция, при условие, че останалият свят вече е в края на обиколката и се готви за нов цикъл на икономически просперитет.
СК Изглежда си се включил само колкото да се запишеш и ти с няколко реда.... Много ясно, че моето единствено БМВ няма да се отрази на заетостта във фабриките им, но това мисля че нямаше нужда да го коментираме въобще. Дребнаво е. А да очакваш купуването на БМВ-та да вдигне заетостта на сервизите и автомивките е вторичен и третичен ефект. Отговори си сам кое би било най-добре за българската икономика ако ми дадат едни пари: а) да си купя БМВ от Германия б) да си купя ГрейтУол сглобен в България в) или кола конструирана и произведена в българска фирма (ако имаше такива) За сервизите и автомивките им е все тая, но за икономиката няма нужда да четеш Кейнс за да се сетиш кое е. Да ми забраниш да си купя БМВ от Германия няма как да стане. Така че спонсорирай някой да прави точка В) - да произвежда нещо, а не да прави тока А) - да създава работа за чужди фирми.
Значи ако е да си давате собствените пари, не бихте дали на държава като нашата, нямате и доверие, че ще ги оплзотвори по предназнчение. Обаче всички искате да сте на местото на клошаря, който получава пари и се скъсвате да ни убеждавате, че един клошар като види пари мигом ще се хване за работа, а няма да ги изпие. (Аз такъв трудолюбив клошар-джентълмен не съм виждал) Тоест не ви се дават ваши пари, ама много ви се иска да сте от тия дето вземат.....не сте глупави виеееее, хич не стеееее
Определено, политика базираща се на инвестиции е по-доброто решение. Проблемът, обаче най-лесно можр да се опише с дадените примери, който представят една идеална ситуация. Какво би направил фермера ако не си продаде стоката? Или Банката му вдигне лихвата едностранно? Или годината е лоша и няма реколта? Какво би направил студента ако е учил за Дипломат и си намери работа във Външно за 350 лева, защото по-добрите позиции са заети от калинки? Аз не смятам, че българската политическа класа в този си вид, може да управлява инвестициите или рисковете свързани с взимането на кредит. В нашия случай, за момента наистина изглежда по-добре да стоим и да не мърдаме много...
Тоест, от печалбата на фермера с кредита, не трябва да премахваш само лихвата, която плаща по кредита, но и трябва да включиш застраховката, тъй като бизнеса е много по-мащабен - заплати, техника? Трудно ще свърши сам 10 пъти повече работа при равни други условия. Също така, не коментираш вероятността да не си продаде стоката, или може би трябва да отдели пари за маркетинг и реклама? Банката ако му вдигне лихвата с 2%, на фона на допълните разходи, които вече описахме (застраховка примерно). Относно студента - аз не коментирам, случая при който тои остава безработен, коментирам, случая в който си намира работа по специалността с реална заплата (тъй като за съжаление страницата на МВнР не ми се отвори, отворих произволна оферта за младши експерт в Съдебното министерство и стартовата заплата беше от 335 до 1150 в зависимост от опит и квалификация, за току що завършил ясно че е в долния диапазон). Ето за това, когато се взима кредит трябва да знаеш точно какво правиш, ако не знаеш седиш и не мърдаш, защото в положението в което се намира страната, една грешка, един грешен заем може да ни потопи.
Алооооооооо, Бойчо от Бургаския Свободен....... ставаш досаен вече. Да вземаме заем, ама ти да харчиш, друг да плаща. По-рано беше да строим Белене, ама ти да ползваш тока, друг да плаща. Абе в тоя вашия "университет" само на тарикатлъци ли ви учеха? Ти си бил отличник явно
Фърлил си си парите на вятъра само . Калинки в управлението, калинки по форумите
Boicho, ти хубаво си дал примери за това кога кредит може да е добра идея, но си пропуснал един дрееееебен детайл. Викат му риск. Рискът е това, което превръща кредита и левъриджа (АЕ), който е просто вид инвестиционен заем, от прекрасна идея без никакви недостатъци в нелоша идея, която трябва добре да се обмисли. Та, например, ако имаш възможност за инвестиция, която очакваш да има 10% възвращаемост, и решиш да увеличиш очакваната стойност на печалбата си на 20% като вземеш заем срещу първоначалната си инвестиция и го реинвестираш, то възвращаемостта ти не се е качила магически и безплатно на 20%. Рискът ти (стандартното отклонение на възвращаемостта) също се се удвоил (елементарна статистика - stdev(2X)=2stdev(X)). Така че, в най-добрия случай, ако заемът ти е на безрисковата лихвена норма, коефициентът ти Шарп си остава същият, но, в по-реалистичния случай, в който лихвата е по-висока от нормата, Шарпът ти всъщност е намалял. Няма безплатен обяд. Добре де, с едно малко изключение.
Авторът на статията стига до сюблимния момент,който взривява коментарите с 61 участия.Ето го момента... При това правителството спокойно може да натрупа още 30 млрд. лв. задължения /не че това е необходимо/ и пак да изпълнява критериите от Маастрихт за влизане в Европейския паричен съюз. И така, пари има. ....Край на цитата. Между другото,около 2000-та година,южното крило на Европа направи точно това, към което авторът на статията призовава.Започнаха да създават планини от дълг,които бяха създадени в ''условия на исторически ниска лихва'' Ефектът е УАУ.Дори за България,която не ''топна човката''. Авторът ни вкарва и във второ заблуждение.Той твърди,че колкото повече пари си взел на заем,толкова повече пари ти отпуска банката,за да те ''спаси''.Пропуска обаче да отбележи,че парите,които отпускат банките , вече за обслужване на лихвите.Тоест,слагат се едни лихви върху лихвите. Пари няма.Не действайте.
Фискалният резерв в края на април е 5.4 млрд. лв. Фискалният резерв към края на април е 5,4 млрд. лева, показват данните, публикувани от министерството на финансите. Дефицитът обаче е над 286 млн. лева. Той е по-висок спрямо същия месец на миналата година, когато е бил малко над 217 млн. лева. На месечна база обаче е формиран излишък от малко над 509 млн. лева. Разходите тази година са по-високи спрямо миналата година. От финансовото министерство отбелязват, че 100 млн. лева са предоставени авансово на общественото осигуряване заради по-ранното изплащане на пенсиите. (Сега)