Вместо да се обърнат към вярата в дните след като рухна комунизма, все повече българи продължават да търсят спасение в магии и врачки. Плахите опити на младото поколение след 1989 г. да намери подкрепа в православната църква, удариха на камък. За Църквата са изгубени и следващите поколения, които имат всякакви кумири, но не и вяра в Спасителя.
Едва ли божиите воини се замислят над това. Те само редят клетви и анатеми срещу вещерите, които изместват духовенството. Но сякаш забравят първия сигнал за предателство на Църквата, който дадоха.
Владиката Натанаил Неврокопски беше много лют срещу освещаването на храма, вдигнат в чест на пророчицата Ванга през 90-те години. Тя беше изографисана от художника Светлин Русев и иконите бяха доста модерни за консервативното православие. Владиката сипеше клетви, но накрая 5 часа освещава храма на Рупите.
Никой не разбра защо, но в тези дни Българската православна църква бе разцепена от синята власт и единствено червените партийни величия защитаваха каноните. И очевидно той разчиташе на функционери от БСП, за да се укрепи като митрополит. И БПЦ да сложи ръка на църквата, където се очакваше да има много богомолци.
Битка за власт и имоти, не за душите на вярващите
В годините на разкола, създаден от десните политици при управлението на Филип Димитров, "каноничните" около дядо Максим имаха защитата и подкрепата на "Позитано" 20 и близки до БСП юристи. Претендентите да са новатори и реформатори около покойния дядо Пимен пък се ръководеха от хаоса, всяван от синята централа на "Раковска" 134. Но битката бе основно за власт и имоти, а не за душите на вярващите.
Истината е, че т.нар. промяна - или партийният преврат на 10 ноември 1989 г. завари БПЦ абсолютно неподготвена. Тя беше оглавена от хора, благословени от БКП и Държавна сигурност. Подбрани с мисия да засвидетелстват пред Запада спазване на религиозни права у нас, но също така да свият религиозната дейност до степен на туристическа атракция.
Конкуренция между расоносците
След промяната пък надпреварата между различните управления в ДС и офицерите, вербували духовниците, изби в конкуренция между самите расоносци. Едни, забогатели с пари от комунистическо време, се ориентираха към партийните величия на новото време. Други, отблъснати по някакъв повод или компрометирали се пред предишната власт, се писаха демократи.
Всичко това донякъде обяснява защо Църквата дълго време се държи неадекватно и вече 20 години не може да намери своя нов път. Нейните водачи са кукли на конци, които прикриваха своята обвързаност с комунистическата власт зад сладките проповеди и апели за независимост на Църквата от държавата.
Защото в храма като навържеш цитатите на апостолите, притчите за доброто, семейството и любовта, хората се просълзяват и се молят от сърце. Палят свещи, оставят парички в касата... Стигна се дори между бой и люта злоба между богомолци, които защитаваха един или друг владика. Ехтяха и такива политически речи, че прохождащите трибуни можеха да завидят на словата, които се сипехе от амвоните.
Младите се отвърнаха - заради лицемерието
Но младите хора, които Църквата можеше да привлече, видяха лицемерието. И сега се вижда лукса, който демонстрират владиците, чувства се отдалечеността им от реалните проблеми на хората, от техните болки и лутания.
Владиците продължиха да играят с политиците. Правиха молебени на всяка власт, но особено щедри в молитвите бяха към управлението на Царя и тройната коалиция. Естествено по тяхно време, опозицията в църквата бе смазана и изкарана от храмовете с полиция, за което вероятно държавата сега ще плати след решение на съда в Страсбург.
Но пък властта - на царя и на социалистите, осигури реабилитация на този Свети синод, който не иска никаква промяна. Издействани бяха и куп облекчения за освобождаване от данъци на църковните сделки и търговия.
Така статуквото в Църквата се запази - и дори стана по-лошо. Издигнати бяха хора, които нямат дори богословската компетентност на духовниците, възпитани по комунистическо време в руски и западни школи. Пример за това са пловдивският владика Николай и епископът на Бачковския манастир Борис.
Изобщо има едно поколение млади, безскрупулни и нагли расоносци, обградени от мутренски лукс и демонстриращи безпардонност, на която могат да завидят мнозина.
Николай се прочу със скъпите коли и своя часовник "Ролекс", но най-вече с лютите клетви по адрес на Мадона и гей парадите. Той дори цензурира програмата на пловдивския театър и свали постановката "Лазар и Исус" по великолепната творба на Емилиян Станев. В това се изразява духовната мисия на най-младия член на Светия синод. Ловчанският владика Гавриил също се изявява на културния терен главно като цензор.
Мъдрите духовни пастири...
Варненският митрополит Кирил пък се сдоби със славата на владиката-бизнесмен покрай скандални замени с църковни имоти.
Това са "мъдрите" духовни пастири, които би трябвало да спасят душите на българите, които дълги години са били съзнателно държани встрани от храма, но след 20 години циркове и безобразия, вършени от клирици, все по-рядко влизат в него.
И докато владиците продължават да ходят по паради и да славят властта, свещениците, до които народът опира, вдигат все повече таксите за венчавки, кръщавки и погребения. Парите капят в касите, но много малко са онези, които се сещат да се занимават с благотворителност и просвещение. Има ги, но са страшно малко.
А и за обществена мисия малцина имат хъс, защото не чувстват подкрепата на началниците си. Тук там някой духовник се ангажира да говори за престъпността, наркотиците, безпътието.
Но техният глас е толкова слаб на фона на кресливостта на шепа митрополити, които все по-силно отблъскват хората.
